Здравейте майки и татковци. Бих искал да Ви помоля много за съвет. Имам двама сина, 2 години и половина. Редовно се срещаме със съседа си, който също има 2-годишен син. Той обаче е много агресивен, унищожава играчките ни и наранява синовете ми, особено възрастните хора. С усмивка на лице го бие до земята и рита главата му или го бие с играчки. Много пъти предотвратявах най-лошото в последния момент. Майка му обаче е прекалено спокойна за моя вкус и го оправдава за всичко, като „Това са просто деца“, или „Току-що се подхлъзна“ или „Той не го искаше“. Синът й обаче все още отговаря, че е искал да го направи и се усмихва. Когато двегодишно дете му казва, че го прави нарочно. Не знам какво да правя. Трябва ли да стигна до такива крайности, че да спрем да се срещаме? Защото конвенцията очевидно не работи за майката. Не слагам дупе на непознат в дупето, така че просто крещя и все още съм нащрек. Дори днес синът ми има натъртване на окото, тъй като не успя да избегне летящата обувка. Понякога сте били в подобна ситуация и сте го решили донякъде разумно?
разбира се бяхме в такава ситуация, чаках децата ми да спрат да се забавляват и да започнат да удрят, случи се, тогава майката се погрижи много добре за детето си, имам деца с радост, които не се натоварват и се връщат, много пъти Бях внимателен, за да не контактувам повече с проблемни деца, избягвах тази компания и майки, които пренебрегват поведението на деца-сови, чуждо дете, което никога не бих посмял да стачкувам 🙂 понякога не е вредно за децата да оцелеят всичко но разбира се в нормата, за да не се случи нищо сериозно, ако вече съществува риск от нараняване, такава компания трябва да се избягва 😒