Последна промяна: 14.02.2021 02:41
Съдържание на книгата: Червена тетрадка
Човешкият живот крие истории, пълни с любов, щастие, но и тъга. Просто трябва да се научим да ги слушаме.
Дорис пази бележника си от 1928 г. В него са отбелязани имената на хора, които е срещала през живота си. Повечето вече са зачеркнати, защото носителите им отдавна ги няма, а единствените хора, които нарушават самотата й, са детегледачка и пранетър Джени, които живеят на отсрещния бряг на Атлантическия океан.
Един ден Дорис решава да пише за всичко, така че Джени, последният паметник на нейното съществуване, да наследи поне спомени от нея. Дорис говори за времената, когато е била принудена да работи като прислужница на тринадесетгодишна възраст, за трудностите през годините на войната, за излизането в чужд свят, за собствения си егоизъм, но особено за мъжа на живота си, който тя изгубени.
Преведено от шведския оригинал Den röda adressboken (Форум, Стокхолм 2017) от Zuzana Inczingerová и Lenka Kočišová.
Налични версии на заглавието
Подробности за книгата
Заглавие: Червена тетрадка
Оригинално име: Червената адресна книга
Код за поръчка DA203629
Продуктът е включен в жанровете:
ISBN: 978-80-551-6004-7
EAN: 9788055160047
Година и месец на издаване: 2018/06
Брой страници: 320
Обвързване: Книги с твърди корици
Формат, тегло: 135 × 207 mm, 387 g
Читателски рецензии
София Лундберг - Червена тетрадка
Дорис имаше тежък живот. Тя преживя нещо, което някои хора не можеха да направят. Спомените й са въплътени в стар червен тефтер, в който тя е записала имената на хората, които е срещнала. Почти всички те вече са зачеркнати, защото хората са починали.
Дори главната героиня на произведението чувства, че няма да я има дълго време, затова тя решава да напише спомените си, така че единственият й роднина - пранетър Джени - да знае какво я е срещнало през годините и че хората не винаги са това, което те може да изглеждат.
Той отваря сърцето си и пише с неподправена искреност за своите страдания, скръб, любов, болка.
Не знаех нищо за книгата. Току-що прочетох анотацията и пробата и реших да рискувам. Сега не сгреших. Книгата е пълна с прекрасни идеи. Авторът знаеше как да пише за старостта с емоции. Така че изображението на главния герой беше невероятно. Автентичен. Вярвах на всяка дума, въпреки че никоя от тях може да не е истинска. Но за мен беше така. Нямах представа колко бързо ще превъртя страниците, но книгата ме взе веднага и трябваше да разбера как ще завърши. Трудната атмосфера на работата ме убиваше.
„Иска ми се да ти стига всичко“, каза тя на ухото ми. "Достатъчно слънце, за да озарява дните ви, достатъчно дъжд, за да оцените изпълнените със слънце дни, достатъчно радост, за да укрепите душата си, достатъчно болка, за да оцените дори малките радости в живота, и достатъчно срещи, за да се запознаете с нови хора, за да можете да се сбогувате."
.
Думите на майка ми се превърнаха в някаква жизнена мантра за мен и винаги, когато си ги спомнях, ми даваха необходимата сила. Достатъчно сила, за да преодолея трудностите, с които трябваше да се изправя. С които всички се сблъскваме.
(стр. 40)
Още в началото ни посреща възрастна жена, която има самотен жив роднина в друга държава, така че те общуват един с друг само по интернет. Самотата прониква през сайта. Парализира читателя и дори тогава той осъзнава, че историята ще бъде настроена по-скоро в мрачна атмосфера. Той е прав. Животът на Дорис не донесе много радост и съдбата беше коварна. На млади години тя започва да работи като камериерка, след това се запознава с правилните и по-малко правилни хора и стъпките й поеха в странна посока. Щастието е непостоянно. Това, за което сме мечтали, не винаги се изпълнява.
Хората, които срещна, промениха живота й. Винаги е имало други последици, защото едното е добро и лошо. Но никога не знаем с кого ще се срещнем. Нямаме представа предварително дали срещата ще ни усмихне на лицето. Ако трябваше да изберем, никога не бихме искали да се срещнем с някои хора, но те също ни учат на нещо. Главният герой би могъл да пише (и да пише) за него. Животът й беше много потискащ и нетърпеливо чаках всичко да се получи добре. Това ще се случи или читателят пак ще остане в капан на негативни емоции?
Усещането, че никой не се интересува от вашия интелект, е може би най-унизителното нещо, на което можете да изложите човек. Ако екстериорът е най-важното.
(стр. 60)
Творбата е разделена на две сюжетни линии. Настоящият, който представлява настоящето, отразява реалното състояние на нещата днес - можем да видим как Дорис живее сега, как мисли. Вторият е текст, който тя е написала за Praneter Jenny, за да остави нещо след себе си. След това тя се връща в миналото и си спомня какво е оцеляла. Не е лесно, защото спомените имат горчив вкус. Но той иска да й остави частица от себе си. Съвети и уроци, които да помогнат на Джени да разбере, че не всичко е само бяло и черно. Преживяла е много ситуации, така че знае колко непредсказуем е животът.
Книгата е ценна, но изглеждаше твърде потискаща. Там много ми липсваше нещо. Вероятно някаква форма на щастлив край, която би ми позволила да затворя работата с добро чувство. Дори такива истории трябва да съществуват, знам това, но в момента не бях в настроение за такава скръб. Изтичаше от всяка страница и едва успях да прочета книгата. Имаше много. Лошите ситуации непрекъснато нарастваха и ставах все по-тъжен. Е, добре е, много добре дошъл, ако историята предизвиква у вас някакви чувства - независимо дали са положителни или отрицателни. Определено препоръчвам Червената тетрадка на онези, които не търсят просто романтични истории, защото тук има малко романтика. Чистата болка и страдание са доминиращи.
Оценка: 4/5
Червена тетрадка
Много красивата корица на тази книга предизвиква у мен романтични чувства. Очаквах любовна история, деликатно разказана и въпреки че историята се развива по време на войната, си представях, че авторката ще се опита да освети историята си с някои хумористични преживявания. Че той ще се погрижи за старостта и спомените на възрастната жена, вместо да играе с живота. Преценката ми обаче беше погрешна и тази история ми предложи съвсем различно преживяване.
Книгата съчетава настоящето, когато Дорис е в болницата, с нейната история от миналото. Въз основа на тетрадката, където тя записва имената на хората, които е срещнала и които са повлияли значително на живота й, тя споменава всички трудности, които е преживяла, хората, които е загубила, и местата, които е посетила.
Независимо дали настоящето или миналото, цялата книга е белязана от тъга, носталгия и смърт. Имах много депресиращо чувство, докато четях. Смъртта все още присъстваше навсякъде. Дорис копнееше да умре, лекарите и медицинските сестри също не даваха много надежда на възрастната жена за оздравяване, а по-скоро искаха да се отърве от нея и да я прехвърли в институция, където такива случаи бяха осигурени за целодневна грижа. В миналото също всички хора постепенно умираха и тя остана с никой освен Джени.
Дорис основно не изпитваше нищо хубаво. Освен когато срещна любовта си през целия живот. Но дори и това не продължи дълго и проблемите намериха пътя си обратно към Дорис. Често усещах от историята, че авторът просто се опитва да бъде прекалено драматичен, за да събуди у читателите удивление и тъга, така че тази история да им влезе под кожата и да се впише в сърцата им. За съжаление това не ме засегна нито достоверно, нито изобщо честно. Някои ситуации бяха твърде остри, Дорис имаше твърде много съвпадения и инциденти. Харесах някои пасажи повече, други по-малко, но цялата книга беше твърде депресираща и много трагична за мен.
Цялата история е съвсем кратка. Авторът използва прост стил. Познаваме живота на Дорис, но дори не бих могъл да определя точно нейния характер. Дори разговорите между нея и Джени бяха твърде кратки, официални, безлични. Сякаш семейството не разговаряше помежду си, а само някои случайни познати. И заключението беше толкова невероятно, че той вече не можеше да ме докосне, въпреки че се чудех как всичко ще свърши при четене. Може би бих харесал историята по-добре, ако сам бях измислил заключението.
Прегледан от: Алена Ковачова
http://elliesbookverse.blogspot.com/2018/07/cerveny-zapisnik-recenzia.html