3 1.6K изгледи Dalito.sk/illustration снимка: Световно първенство по хокей 2019, CZE-NOR/снимка: TASR - Michal Svítok

скъпа

Дял

Спомням си го вчера, колко горд беше за нас, когато клубът ни накара да подпишем документите, за да регистрираме сина си, като по този начин официално станах играч на хокейния клуб и едно от стотиците деца, принадлежащи към клуба, регистриран в SZĽH.

Благодарение на хокея, дни, седмици и месеци минаха като вода. Ежедневни тренировки, уикенд мачове, летни лагери и всички многобройни тренировки извън клуба. Позицията на вратаря в хокея е примамлива, но не е включена в тренировъчния процес и все още преобладава мнението, че някога вратарите са били самоуки и са го давали, така че и днес трябва.

И в допълнение към начина, по който свободното ни време започна да излиза извън контрол, то започна да важи и за нашите финанси. Бързо разбрахме, че мнението и изявленията на всички словашки експерти по хокей, че хокеят не е толкова скъп спорт и че струва само няколко евро, започнаха да се разпадат като къща от карати.

Месечната такса на клуба от 100 евро за дете на 10 години и 70 евро за дете на 6 години беше наистина ниска в сравнение с годишните разходи за набавяне на оборудване. И това са двама, един вратар и един играч на цена от около 1500 евро. Няколко турнира през уикенда всеки ни струва "само" 300 евро, плюс пътувания до мачове, т.е. само 200 до 400 км, летни лагери около 350 евро на дете и ... Когато осреднихме месечните разходи за хокейни похотливи деца, които го имат за хоби, изкачи до красиви 450-500 евро. Подкрепяме цялото семейство: баба, дядо, кумове, накратко всички. За рождени дни и именни дни децата получават части от екипировка, хокейни тояги, термо облекло.

Искахме да го пренебрегнем, да го запазим, да го платим, а не да се откажем от него. В края на краищата навсякъде пише, че децата трябва да се инвестират, подкрепят - и преди всичко да се издържат. Затова се опитахме: аз и съпругът ми напуснахме работа в 14.30 ч., Тъй като обучението ни започна в 16 ч. И запекът не беше разбран от нас. Ежедневно, веднъж единият, веднъж другият, гледайки на работата особено незабележимо и вечер догонвайки неработените часове.

Вече изглеждаше почти перфектно, когато изведнъж настъпи нов сезон, по-големият син беше елиминиран от отбора, в който играе от пет години. Причина? Синът му започна училище една година по-късно и тъй като години наред се чувстваше зле, нямаше късмет. В състезанията по хокей се взема годината на посещение на училище, а не датата на раждане. Изведнъж той се озова в група с деца с година или две по-малки.

Имаше мъка, отвратен син, все още алчен за хокей, но не в такива условия. Проучване какви са възможностите, какво ние като родители знаем и можем да направим от това. Намерихме клуб, който предложи на сина му да играе сезон в неговата възрастова категория. Очакваме с нетърпение, въпреки че в ъгъла на душата си чувстваме, че сме плели камшиците си. Синът ще работи в отбор в чужбина, ще тренира в Словакия, но вече не в родния си клуб. В идеалния случай просто си вземете регистрация и всичко е сухо.

Регистрация. Е, не бихте повярвали какъв скъпоценен лист хартия е!

Инициираме среща в родителския клуб и искаме регистрацията си. Резултатът? След едночасова среща, на която беше поета историята на работата на сина ни, клубът се съгласява да освободи сина му, но при условие да заплати т.нар. ОБРАЗОВАНИЕ, което според таблиците на SZĽH на неговата възраст (11 години) е само 1000 евро. Образователни ?! Какво ?! Какво е? Гледаме треньора с недоверие с надеждата, че се шегува. Кой ни информира, когато подписахме документите за регистрация, че има нещо подобно? Какво е образователно? За какво да плащаме, когато хобито на дете ви струва около 8 хиляди евро за 7 години?

И така отварям правилата за трансфер на SZĽH и уча. Вече не съм просто майка, таксиметров шофьор, готвач, консултант, лекар, учител, чистач, треньор, счетоводител, аз съм и юрист. Чета, уча, разбрах. Като подписахме регистрацията на сина си в SZĽH, сложихме нож на врата му. Това ни дава редица задължения, но минимални права. Не, не съм юрист, но здравият разум ми е достатъчен, за да разбера, че сме подписали орел.

Тъй като има възможност за прошка на образованието, пиша имейли до клуба, обяснявам, че сме били измамени, че сме платили много пари, че наистина не даваме това. Отговорите не идват, чувстваме, че дори стените вече не ни говорят, когато се появим на родния стадион.

Надяваме се май 2019 г. да е преходен период. По някакво необяснимо чудо клубът променя своята реторика и ни пуска, без да плащаме образование. Кой знае защо? Защо да се притеснявам, че съм твърде активен родител и мога да извадя на светло неща, които не са много ласкателни? Притеснявате се да ви разкажа как наистина работи в света на детския хокей? Нямам идея. Отне 7 месеца, ние страдахме, опитахме, изчакахме и започнахме да спестяваме, за да изкупим сина си. В крайна сметка клубът просто ни пусна. Еха! Какъв късмет. Излизаме от клуба мълчаливо, за да не разберат тези, които също искат пари за нас.

Имахме късмет след всичко това и не знам защо, но вероятно една от основните причини беше, че бяхме готови да не се откажем и да се заемем с това. Познавам десетки онези, които нямат късмет и които трябваше да се откупят, когато искаха да напуснат клуба. Това не са десетки или стотици евро, говорим за хиляди. Защо клубовете не информират родителите си, когато предлагат да регистрират дете за клуба, какво включва така желаната РЕГИСТРАЦИЯ? Кой печели от това? Какво означава?

Много въпроси, без отговор. Може би един ден ще доживеем да видим, че хокейните деца и техните родители няма да бъдат заложници на клубове и ще могат да се занимават с този спорт с любов и радост.

Слагам шапката си пред всички обучители, които си вършат работата професионално, които вършат тази работа, защото я обичат, защото искат да дадат максимума си на децата, защото не гледат от кого идват. И срам за всички, които се гордеят публично с това как работят за отглеждане на словашки хокей и в същото време тихо го превръщат в бизнес и пълнят джобовете си за сметка на нас родителите и децата.

PS: Прилагам таблица на SZĽH и връзка, която трябва да бъде прочетена от всички, които решат да подпишат документа с името РЕГИСТРАЦИЯ.

3.1. Размерът на образованието се определя, както следва:

Категория Сума

1-ва година (7 години) 0, - eur

2-ра година (8 години) 0, - eur

3-та година (9 години) 400, - eur

4-та година (10 години) 800, - eur

5 години (11 години) 1000, - eur

6-та година (12 години) 1200, - eur

7-ма година (13 години) 1400, - eur

8 години (14 години) 1600, - eur

Кадет 2000, - eur

Младост

1-ва година 2500, - eur

2-ра година 3000, - eur

Junior 1-ва година 3600, - eur

2-ра година 4200, - eur

Старши над 21 години до 23 години/до сключването на първия договор за професионален спорт 4900, - eur

Жени от 16 години/или от момента, в който започва да играе за жени 1500, - eur

3.2. За целите на уреждане на образователната такса между новия и стария клуб сумите не се сумират.

3.3. Образованието се заплаща до 23-годишна възраст на хокеист, освен ако играчът не сключи първия си договор за професионално изпълнение на спорта.

Автор: Mgr. Зузана Хаекова, хокейна майка

Дял

Г-н Миро, радвам се, че сте имали късмет. Повярвайте, че описаното от вас 2/3 от вашите родители по хокей може да ви ревнува. Написах само това, през което преминахме и какво преживяхме. Повярвайте ми, синовете ми нямат най-добрата екипировка и няма да имат, защото аз и съпругът ми обикновено сме хора на пълен работен ден и броим всяко евро. Цените, които описвате, са за екипировката на играча, екипировката на вратаря вече е различно ниво на цените и вярвайте, че не става въпрос за харесване и нехаресване, когато детето има висока нарт, ниска арка, трябва да купите съответно. Повярвайте ми, ние не сме сред тези, които се сблъскат с първия магазин и пазаруват. Търсим, чакаме продажби, а точно между нас вратарска жилетка за 11-годишен син на база стои напр. 180eu, бетоните варират от 250eu нагоре и имате късмет, ако не са взривени и т.н. Стискам палци да остане така, както го имате и че се справяте добре.