Позиционни заболявания на слуховия нерв са тясно свързани със заболявания на вътрешното ухо, тъй като то е вътрешното ухо на този нерв. Това е нерв, наричан още 8-ми черепно-мозъчен нерв или статоакустичен нерв и е чувствителен нерв, който доставя информация на мозъка от два вида различни органи, а именно ухото, а именно органа на вътрешното ухо на Корти и органа за баланс, по-специално вестибуларния апарат. По този начин нарушенията в този нерв се проявяват с различни симптоми.
Тъй като позиционният слухов нерв включва два типа нерви и влакна, болестите на слуховия нерв на позицията обикновено се проявяват с увреждане на слуха и слухови шумове, но също така и трудности при поддържане на равновесие, световъртеж, а понякога и силно и неконтролируемо замайване. Този двоен нерв започва точно в областта около вътрешното ухо, когато слуховите влакна се сближават от сетивните клетки на органа на Корти, а равновесните влакна от клетките на вестибуларния апарат.
Веднага двете нервни влакна навлизат в пространството между моста и мозъка в мозъка и попадат в мозъчния център, отговорен за обработката на позиционни и слухови стимули. Болести статоакустичен нерв те обаче не се отнасят само до самия нерв, който може да бъде засегнат от различни възпаления, тумори или други нарушения на функцията или предаването на сигнала, но също така и заболявания, свързани с органа и вътрешното ухо на Корти и заболявания на вестибуларния апарат и вестибуларната функция.
Статоакустична нервна структура и предаване на сигнала
Статоакустичният нерв се намира във вътрешното ухо, въпреки че от гледна точка на заболяването той е отделен орган, който не винаги може да бъде свързан с други части на вътрешното ухо. Този нерв предава два вида сигнали, сигнала за равновесие и положение на тялото и слуховия сигнал. Така се формира нервът две различни нишки и по този начин е уникален сред другите нерви в тялото, защото може да предава два вида сигнали, които получава от два различни органа в ухото.
Първият орган е Органът на Корти, при които слуховият нерв се разклонява. Този орган представлява набор от структури в преградата на вътрешното ухо. В рамките на слуховите рецептори най-важната част на органа са космените клетки, които осигуряват превръщането на механичната енергия на звуковите вълни в електрически сигнал. След това предавателят предава този сигнал от органа на Corti към слуховите нервни влакна в рамките на 8-ми черепния нерв, т.е. позиционния нерв.
Когато акустичните вълни се въвеждат в пространството на вътрешното ухо, механичната енергия се прехвърля към базиларната мембрана, която трепти. Трептенето в определена част на базиларната мембрана зависи от честотата на акустичната вълна. Във всеки случай това трептене се улавя космени клетки, които го превръщат в нервен импулс за нерва и той го изпраща в мозъка за по-нататъшна обработка. В случай на отказ на органа на Корти има проблем с генерирането или предаването на този импулс към нерва.
Второто тяло е Вестибуларен апарат. Това е сетивен орган, разположен в лабиринта на вътрешното ухо, който е отговорен за възприемането на баланса на тялото. Този апарат също представлява основната част на вътрешното ухо и е образуван от система от няколко канала, които са изпълнени вътре с ендолимфа и около перилимфата. В отделните части има и сензорни невромастични клетки, които могат да уловят определена позиция или баланс и да предадат тази информация.
Самият вестибуларен апарат се състои от сферична торбичка, вестибулум като център на апарата, яйцевидна торбичка, страничен канал, заден канал и преден канал. Тези полукръгли канали възприемат ъгловото ускорение на главата, докато сферичната гърбица възприема праволинейното вертикално ускорение, а яйцевидната гърбица - праволинейното хоризонтално ускорение. Целият този апарат носи информация за положението на тялото в мозъка, като има предвид, че както външната, така и вътрешната пулпа също помагат на сензорните клетки в апарата да проведат този сигнал.
Информацията от органа на Корти и вестибуларния апарат достига до мозъчно-акустичния нерв до мозъка, където се оценява, но също така и до други области Централна нервна система. Самите анализатори също са разположени в темпоралния лоб и това е слухов и позиционен анализатор. Самият нерв има няколко различни пътища, всеки от които насочва информацията към различна област или част от мозъка и нервната система, като осигурява различни функции за позициониране, координация на движенията и възприятие на слуха.
Ако има нарушения или в слуховия или в органа за равновесие, или ако това е проблем директно с позиционния слухов нерв, тези заболявания се проявяват или в нарушения на слуха, или в нарушения на равновесието. Честите симптоми включват загуба на слуха, частична или пълна загуба на слуха, шум в ушите, различен шум в ушите, виене на свят, ротационен или позиционен, световъртеж, гадене, очен нистагъм или общ дисбаланс, наречен вестибуларна атаксия.
Болести на вестибуларната функция
Сред разстройствата и болестите на вестибуларната функция, т.е. нарушения на позиционера, включват например болест на Мениер, хидропс на лабиринта, синдром на Мениер, доброкачествен пароксизмален позиционен световъртеж, естибуларен невронит, синдром на Lermoyez, централен позиционен нистагъм и слухов, периферен или отогенен вертиго. Всички тези нарушения и заболявания се проявяват главно чрез нарушена балансова функция и координация на равновесието, както и световъртеж или световъртеж.
Заболяванията от вестибуларен характер включват например Синдром на Lermoyez, което се проявява с чести и повтарящи се припадъци или епизоди на световъртеж, като възприемането на баланса и движенията се връща към нормалните нива след появата на този симптом. Обикновено тези световъртежи са придружени от шум в ушите и намалена слухова функция. Този синдром се причинява от разстройство директно в лабиринта и не е хронично разстройство, което би имало трайни последици.
Относително често срещано заболяване е и т.нар. Вестибуларен синдром. Това се случва, когато взаимният баланс на двете вестибуларни устройства е нарушен в двете уши. Заболяването най-често се проявява, както и други подобни нарушения на вестибуларната функция, от световъртеж и световъртеж, които имат ротационен характер, но също така и от гадене, повръщане, човекът е блед и прекомерно се поти. Болестта възниква поради конфликта на отделни сензорни входове в мозъка.
Този синдром може да има две форми, периферна или централна. Централната, за разлика от периферната, не зависи от позицията на главата и се проявява от най-неприятния вид световъртеж, който е постоянен. Периферният вестибуларен синдром от своя страна е свързан с разстройство в 1-вия нервен вестибуларен път, било то в областта на директните рецептори на апарата или в областта на вестибуларни нервни ганглии. За съжаление в много случаи лечението е възможно само симптоматично, а не причинно-следствено.
Много често срещано заболяване е и доброкачественият параксизмален позиционен световъртеж, който има съкращение BPPV и това е заболяване, причинено и от вестибуларния апарат. Причината за заболяването е натрупването на малки кристали в определена част от кръговите пръстени в апарата, които причиняват дразнене на косматите клетки. Болестта се проявява с интензивно, но краткотрайно замайване и най-често се среща при хора над 50-годишна възраст. Лечението се състои от поредица от различни упражнения и регенеративни упражнения.
Също така е доста често Световъртеж, които могат да приемат няколко форми, например периферна, отогенна или слухова. Това е т.нар истинско виене на свят, когато има илюзия за движение в човек, било то линейно или ротационно. Това състояние най-често се причинява от дисфункция на периферната или централната нервна система. Това състояние обикновено е придружено от повръщане, бледност и общо гадене. Световъртежът може да бъде от централен или периферен произход, ако заболяването е двустранно, също се появяват вестибуларна атаксия и осцилоскопия.
Болести VIII. черепномозъчен нерв
Вестибуларният нерв може да засегне няколко вида заболявания. Независимо дали става въпрос за директно възпалителни заболявания, или ракови заболявания или други заболявания, причиняващи увреждане на функционалността или възможността за предаване на нервен сигнал от позиционно-слуховата система към мозъка. Най-често обаче болестите, засягащи или свързани с черепния нерв, включват различни видове възпаления с инфекциозна природа или различни видове рак, причиняващи потискане и увреждане на нервната функция.
Вестибуларен невронит е възпалително заболяване, което е изолирано и едностранно и засяга вестибуларния нерв. Това е възпаление на вестибуларния нерв и се проявява в световъртеж и най-често се причинява от вирусна инфекция. Често засяга хора под 40-годишна възраст, няма нарушения на слуха, но има остро или подостро ротационно замаяност. При пълен вестибуларен синдром също се появяват тонични аномалии и пълен нистагъм, т.е. неконтролируемо многократно незначително движение на очите.
Болестта може да приема както статична, така и динамична форма, в зависимост от преобладаването на признаци и клинични симптоми при човек с този неврит. Лечението на заболяването е консервативно и антивирусните препарати се използват дълго време, обикновено до 3 седмици. Рехабилитацията също е важна след преминаване на вегетативните симптоми и е възможно движение. За съжаление в много случаи причинява заболяването дългосрочни проблеми дори след излекуване и пълна настройка на функциите се случва само в една трета от случаите.
Невринома на нервноакустичния нерв е относително често заболяване на този важен нерв рак от доброкачествен характер, който се развива за относително дълъг период от време и туморът расте понякога в продължение на няколко години. Този тумор притиска нерва, което причинява постепенно прогресиране на симптомите, особено проблеми с ходенето и равновесието, но също така и проблеми със слуха, тъй като туморът засяга и двете нервни влакна. Лечението се състои в радиологично отстраняване на тумора с гама нож. Успехът на операцията е сравнително висок, но ако туморът е диагностициран късно, обикновено не е възможно да се възстанови слуховата функция на нерва.
Неврофиброматоза позиционният слухов нерв е заболяване, при което има патологично разпространение на поддържащи клетки на нервната система, което също води до доброкачествен тумор в близост до нерва. В същото време той често е предвестник на други видове рак, което съответства на типичния симптом, придружаващ заболяването, когато по-малки тумори се появяват на различни части на тялото в края на нервите. Тези тумори обаче са и доброкачествени. В този случай болестта трябва да се лекува и хирургично, като се отстраняват клъстерите от тези клетки.