Общ преглед Менингококи Менингитът обикновено се отнася до възпаление на меките мембрани на мозъка и гръбначния мозък, причинено от различни агенти, особено бактерии или дори вируси, гъбички или паразити. Главна информация
24. януари 2004 г. в 15:50 Primar.sme.sk
Общ преглед
Менингококи
Под менингит обикновено се разбира възпаление на меките мембрани на мозъка и гръбначния мозък, причинено от различни агенти, особено бактерии или дори вируси, гъбички или паразити.
Главна информация
Следващият пост ще бъде само за бактериалния менигитид. Отделна глава е посветена на вирусния менингит.
Менингитът винаги е спешен случай в диагностиката и терапията. Той може да реши съдбата на пациент в продължение на няколко часа. В зависимост от причинителя, менингитът може да възникне остро, хронично или рецидивиращо, т.е. многократно. "Класическият" менингит е остро бактериално възпаление, което обикновено се среща при деца и юноши. Тя трябва да бъде на преден план в следните случаи.
Първата епидемия от менингит, наричана тогава скованост на шията поради преобладаващите симптоми, се наблюдава през пролетта на 1806 г. в Женева. През 19 и 20 век в Европа и САЩ последват няколко епидемии от болестта, главно сред децата и военния персонал в казармата. Най-голямата епидемия от менингит, ограничена до един град, е менингококовата епидемия от 1974/75 г. в Сао Пауло, Бразилия. По това време на 100 000 жители имаше 350 до 500 болести.
Анатомия
Централната нервна система (ЦНС) се състои от мозъка и гръбначния мозък, тя е защитена от външни влияния от костите: мозъкът от черепните кости, гръбначният мозък от гръбначния стълб. Между костите и ЦНС има и защитни обвивки от съединителна тъкан, които в областта на мозъка се наричат съответно мозъчните обвивки. памперси и пелени на гръбначния мозък в областта на гръбначния мозък. Прави се разлика между външната, твърда мозъчна обвивка = твърда мозъчна обвивка, прилежаща към костта, и вътрешната мека обвивка = лептоменинкс. Меката мембрана се състои от две взаимосвързани части, арахноидна = арахноидна и непосредствено съседната ЦНС пиа матер. Как е възникнало това наименование, което буквално означава религиозна майка, в превод от латински е неизвестно. Arachnoidea се състои от съединителна тъкан без съдове и влакната на съединителната тъкан са свързани с pia mater, която е богата на кръвоносни съдове и поради това е добре перфузирана. Между арахноида и пиа матер се намира субарахноидното пространство, което е изпълнено с цереброспинална течност = цереброспинална течност.
Причинителят на болестта
Най-честите причини за "класически" бактериален менингит са менингококи, пневмококи и хемоафилен грип. Тези микроби се предават от човек на човек чрез капкова инфекция, напр. ринит или кашлица. В повечето случаи те причиняват неусложнено, безвредно възпаление на горните дихателни пътища.
Менингококите са капсулирани в капсула, която определя антигенните свойства на всеки агент. Съответно се различават различни серогрупи, като най-важните са A, B, C, W, X, Y и Z. В рамките на серогрупите отново има подгрупи, серотипове, напр. серотип 2 серогрупа А. Серогрупите А и С са типични за епидемии, докато серогрупа Б досега е довела до отделни случаи на заболяване, но не е причинила никакви епидемии. Проблемите на различните серогрупи са особено очевидни за ефективната профилактика на ваксинацията.
Начини за разпространение на болестта
Патогените се предават чрез капкова инфекция, т.е. кашлица или ринит или дори чрез целувка.
Защото
Менингококи, пневмококи и хемофилус грип са класически причини за менингит. Те причиняват менингит с циклично инфекциозно заболяване. Това означава, че поради причини, които все още не са напълно изяснени, патогените се разпространяват с кръв от лезията, където се срещат без симптоми при много хора, напр. в носната и фарингеалната области. В рамките на това разпространение на агента инфекцията може да причини възпаление в много органи, напр. върху менингите.
Тази форма на циклично инфекциозно заболяване е свързана с периодично възникващи имунологични събития, особено производството на антитела. Те могат или да предотвратят менингит, или да преодолеят огнището. Още преди да са съществували антибиотиците, е било възможно преживяването на менингит в повече от 30% от случаите. Последствията обаче често са тежки дефекти, като умствени увреждания или парализа. Антителата срещу менингококи, пневмококи и хемофилус инфлуенца могат да се предават на бебето им от плацентата при бременни жени, като по този начин предпазват новородените от инфекция през първите месеци от живота.
Друга възможност за менингит е така нареченото септично метастатично уреждане. Едновременно с това се появява сепсис с колонизация от тези патогени в менингите, от място на възпаление, заразено със специални агенти, напр. при новородени пъпа или при възрастни сърдечните клапи. Тъй като тук не се развива имунитет, тези пациенти умират без лечение. Причинителите на тази форма на менингит са бактерии от стомашно-чревния тракт.
И накрая, трябва да се спомене и следоперативният менингит. Те включват възпаление при фрактури на черепа, причинени от наранявания или след операция на мозъка и гръбначния мозък. Менингитът може да възникне и като усложнение на синузит или отит на средното ухо, ако възпалението на мозъчните обвивки преминава през костите, като остеомиелит. Такъв менингит често се причинява от стафилококи.
Честота
Бактериалният менингит е преди всичко заболяване на малки деца и юноши, честотата на което определено зависи от структурата на популацията. Стана сравнително рядко в развитите страни, докато е едно от най-често срещаните заболявания в повечето бедни, богати на деца популации в развиващите се страни. Въпреки това, дори в индустриализираните страни има големи разлики.
Възпалението на мозъчните обвивки, причинено от менингококи и пневмококи, както и хемофилен грип, прави приблизително 30% от всички заболявания при кърмачета след първия месец от живота и в групата на подрастващите до 15 години дори до 70%. В същото време менингитът, причинен от хемофилен грип, се появява рядко при успешна ваксинация на 7-годишна възраст.
Менингитът е рядък при по-младите възрастни. След 50-годишна възраст обаче честотата отново се увеличава, като патогените след това наподобяват тези, които причиняват неонатален менингит, т.е. бактерии от стомашно-чревния тракт.
Симптоми
Според причината, респ. менингитът може да бъде предшестван от различни симптоми. Началото на менингит се характеризира с висока температура и нарастващи, скоро непоносими главоболия. Очевидна скованост на шията се появява на по-късен етап, могат да се наблюдават и много по-малки сини петна, причинени от кървене от капилярни съдове (петерхия). Това състояние е много сериозен признак. Тогава има явно безпокойство, за да избягате от леглото. Често околността не боледува. Пациентите са болни, повръщат и изпадат в безсъзнание. Освен това могат да се появят гърчове.
Симптомите на кърмачета и възрастни хора се различават от това. Кърмачетата и малките деца обикновено не искат да пият, те са сънливи и апатични. Изглежда, че са „в лошо настроение“. В същото време симптомите обикновено са ниски. При възрастните хора съществува опасност менингитът да бъде тълкуван погрешно като инсулт или трескаво състояние на лудост.
Диагноза
Първите индикации са резултат от отговорите на пациента на въпросите на лекаря, т.е. от историята на пациента, респ. членове на семейството. Физическият преглед може да покаже дразнене на менингите, както следва:
Когато лекар повдига главата на легнал пациент от постелка, напр. от възглавницата и пациентът проявява индуцирана от болка съпротива на това движение, тя се нарича схванат врат = менингизъм. Ако лежащият пациент дърпа краката си, т.е. сгъва протегнатите си крака в тазобедрената и колянната става, симптомът на Brudzinský е положителен. Ако седящият пациент не може да изправи коляното, симптомът на Kernig е положителен.
За надеждна диагноза, пункцията на цереброспиналната течност трябва да следва дори при най-малкото съмнение за менингит. След това се прави специална пункционна игла за пробиване на субарахноидалното пространство. Пункцията се извършва предимно като лумбална пункция на седящ или легнал пациент между 4-ти и 5-и сакрални прешлени, след като кожата е обезболена с местна упойка. Според констатациите в цереброспиналната течност относно патогените, броя на клетките, съдържанието на протеини и захарта, диагнозата.
В случай на подозрение, респ. в случай на усложнения се следват образни процедури, като напр компютърна или магниторезонансна томография.
Усложнения
Усложненията на менингита включват менингоенцефалит, т.е. появата на възпаление на мозъка, както и менингоенцефаломиелит, т.е. настъпване на възпаление на гръбначния мозък, при което впоследствие може да възникне трайно неврологично увреждане, напр. до парализа или загуба на слуха и психологически увреждания, напр. умствено увреждане или забележимо поведение. Други усложнения са образуването на мозъчни абсцеси, т.е. гнойни язви в кухината, причинени от възпаление, нарушение на циркулацията на цереброспиналната течност, адхезия на арахноида към пиа матер, както и венозна тромбоза = венозна синусова тромбоза.
Терапия
Терапията с менингит трябва да започне незабавно и незабавно. В идеалния случай това се случва след доказателства за агента по целеви, интравенозен начин с най-добрия ефективен антибиотик. Пеницилин G все още може да бъде избран за инфекции, причинени от менингококи и пневмококи, докато цефотаксим се използва срещу хемофилус инфлуенца.
Първоначалната терапия, т.е. терапията, започната веднага след поставяне на диагноза със съмнение, се състои в подозрение за менингит, причинен съответно от менингококи и пневмококи. haemophilus influenzae, от прилагането на почти винаги ефективен цефтриаксон, който може да постигне високи концентрации в цереброспиналната течност. Веднага, след култивиране и тестване на резистентността на агента, терапията продължава с целенасочена химиотерапия.
Менингит, причинен от менингококи
В този случай пеницилин G се дава във високи дози (възрастни 20 милиона единици, деца 0,5 милиона единици на кг телесно тегло), разделени на 6-8-часови интравенозни краткосрочни инфузии, докато настъпи подобрение. След това се лекува с намалена доза поне още 10 дни. В случай на алергия или резистентност към пеницилин, може да се използват цефотаксим или цефтриаксон, както и хлорамфеникол.
Менингит, причинен от пневмококи
Терапията с пеницилин G също се прилага тук във високи дози, но без намаляване на дозата през целия период от 10 до 14 дни. При пеницилинова алергия могат да се използват и цефотаксим или цефтриаксон.
Менингит, причинен от хемофила инфлуенца
Терапията трябва да бъде с цефотаксим или цефтриаксон, тъй като резистентността към ампицилин и хлорамфеникол е известна отчасти днес. Допълнителна доза дексаметазон при деца може да намали честотата на трайна загуба на слуха.
Профилактика
Ваксинация срещу хемофилен грип
Ваксинацията срещу хемофилен грип се препоръчва за всички кърмачета и малки деца. Тази ваксинация е приблизително. 90% са постигнали защита с продължителност няколко години. Реваксинацията в училищна възраст не е необходима, тъй като честотата на тежките заболявания, причинени от хемофилус инфлуенца, включително менингит, е много ниска след 7-годишна възраст.
Менингококова ваксинация
Проблемът с менингококовия менингит се състои от разнообразие от серогрупи и серотипове. Прибл. Ваксини срещу серогрупи А и С се предлагат от 20 години. За съжаление, защитните антитела, създадени чрез ваксинация, отново изчезват в рамките на месеци до няколко години.
За съжаление успехът на ваксинацията е малък. Добавете към това факта, че производството на антитела е най-лошото в най-уязвимата група, а именно при деца под 2-годишна възраст и при деца, живеещи в лоши социални условия. От друга страна, производството на антитела е най-добро при най-слабо уязвимата популация: млади, здрави възрастни. Общата употреба на менингококова ваксинация, за разлика от ваксинацията срещу хемофилен грип, не може да бъде препоръчана. Менингококовата ваксинация трябва да бъде ограничена до населението в епидемични райони и евентуално на пътниците до тези страни. Възможно е също като профилактична мярка за рискови групи, когато има огнище на заболяване, което е свързано във времето и на местно ниво.
Ваксинация срещу пневмококи
Ваксинацията срещу пневмококи се препоръчва особено за лица, при които е трябвало да се отстрани далака, напр. поради нараняване или поради определено заболяване на кръвта. През първите две години след отстраняването на далака тези хора са особено изложени на риск от заразяване с пневмококова инфекция с животозастрашаващ курс. При други застрашени лица, като напр Алкохолиците и възрастните хора с чернодробно или бъбречно заболяване, ваксинацията може да бъде също толкова значима.
Хемопрофилактика
Под това имаме предвид профилактичното приложение на антибиотици на контактни лица, като напр. членове на семейството или медицински персонал. Тази форма на профилактика обаче не е била успешна при менингит, но понякога се използва по по-психологически причини.
Прогноза
Прогнозата за менингит зависи от няколко фактора. Те включват както вида на причинителя, така и ситуацията на пациента, като напр възраст или хранене. Менингитът, причинен от менингококи, има най-добрата прогноза с оптимална леталност от 5% при оптимални условия. За разлика от това, менингитът при новородени и възрастни хора има най-лошата прогноза със смъртност до 70%.