Израснах в католическо семейство, което се основаваше много на вярата. Освен това моите приятели бяха много силно вярващи и ходехме заедно в различни общности. Имах много хубав живот, не ми липсваше нищо освен едно - любов. Историята започва с нашия читател. Все пак се е случило нещо, за което той съжалява и поради това е изключително обезпокоен.

семейство

Най-добрият ми приятел ме посъветва да се моля за бъдещия си партньор. Молех й се искрено всяка вечер и след по-малко от месец го срещнах. На място, където нито аз, нито той трябваше да сме тогава. Случайност? Не, Бог ни доведе при Себе Си. Тези думи все още звучат в главата ми.

Това, което ми се случи, когато го забелязах, не може да се опише друго освен любов от пръв поглед. Цели две седмици от първата ни среща мислех само за него. Играх всяка дума от неговата дума в главата му, всяко негово движение. Копнеех да се срещна отново, да разбера името му, откъде е. Бог чу тайното ми желание и случайно се срещнахме отново. Той също ме помнеше и ми говореше. Сърцето ми биеше и бях страшно нервен, но все пак разбрах името му. Потърсих го във fb и не се поколебах да му пиша, въпреки че много добре виждах, че думата ангажирана блести до него.

И до днес не разбирам какво ме накара да му пиша, защото никога не съм правила нещо подобно и със сигурност не на някой във връзка. Но го направих и то без угризения. Аз съм вярващ, за когото прекъсването на връзките и изневярата е абсолютно неприемливо. Той ми писа съобщението през следващия ден и то продължи, докато не писахме всеки момент, а аз прекарах целия ден на мобилния си телефон.

Новината се превърна в разговори и дойде първата среща, разбира се заради тайната му годеница. Срещахме се така около месец, без целувки, докосвания и привързаности, но всеки час с него идваше при мен като минута. Чувствах, че не съм непознат, но че се познаваме от години. Той беше идеален за мен във всяко отношение, с изключение на един, той беше евангелист. Потиснах този факт на заден план, казвайки, че все още имаме един Бог.

Признанията в любовта дойдоха много бързо, думите обичам те, първите целувки, които вече не можахме да защитим. С всичко това дойде и краят на осемгодишната му връзка с годеницата му. Бях щастлив, че въпреки всичките й молби, сълзи и приказките на семейството, той избра със сърцето си, а не с главата си и избра мен. Оправдах угризенията си за прекъсване на връзката с това, че тя се е отнасяла лошо с него, не го заслужава и не го уважава. И все пак тя беше виновна.

Но те вече не бяхме ние, двамата. Прекарвахме всяка минута заедно, бяхме много близки, смеехме се заедно, говорехме неща, които никога не сме казвали на никого. Можехме да си представим да живеем заедно завинаги. Планирах сватба с него, деца. Дори не вярвах, че някога ще мога да намеря такава любов. Беше ни удобно във всяко отношение, дори интимно, не можех да се наситя на тялото му и сексът с него беше неописуем, бяхме привлечени като магнити.

Въпреки че сексът с него беше много красив и аз също го исках, всеки път, когато ме обземаше угризение на съвестта, угризение за греха, за това, че се отвърнах от Бог по този начин. Живеех в блудство и го осъзнах, но се извиних, че казах, че все още не е от любов. Но този грях все още изгори душата ми.

Реших да отида на изповед и с голям срам признах на свещеника. Помолих го за помощ. Свещеникът много мъдро ми обясни греха, в който живея, както и разликите в католическата и евангелската църкви. Той ме посъветва да говоря с приятел и да му кажа как този грях ме притеснява. Направих същото, казах на приятеля си, че вече не мога да функционирам така, че искам да живея в чистота. Едва по време на този разговор осъзнах големите различия в религиозните възгледи.

Той ми обеща, че дори и да не го приеме като смъртен грях, той ще уважи решението ми и ще живеем в чистота. Той спази обещанието си, въпреки че беше много трудно и за двамата. През лятото отидохме в Татрите за общ уикенд, разбира се с решимостта да не грешим. Именно аз го накарах да съгреши и сега, години по-късно, го признавам. Първото нещо, което направих тогава, беше да се кандидатирам за изповед. Свещеникът беше много недоволен от моите действия и ми обясни, че отношения, основани на блудство, не могат да работят. Че ако не можем да се обединим във вяра, няма да можем да вървим заедно и ще е по-добре да се върнем от по-кратък път.

След този уикенд и изповед всичко започна да се разпада. Ядох под угризението на смъртния грях и обвинявах всичко за моя приятел. От този момент нататък продължихме да спорим за различията в вярата, които аз упорито настоявах срещу него. Продължавах да чета статии за прекъсвания на отношенията поради вяра, различия в религиите и търсех грешки в евангелската църква, които му представях с убеждение, казвайки, че просто искам да му покажа правилния път.

Консултирах се с приятели, които ми казаха в един глас, че нямаме бъдеще с евангелиста. Отворих теми като каква църква ще посещаваме, където ще се кръщават деца. Сложих всичко, което не ми хареса в отговорите му, в папка в главата ми, която казваше Защо никога няма да работи.

Една вечер, когато той искаше да ме целуне, аз го отблъснах с думите, че нищо няма да се случи. Той избухна и ми каза защо слушам другите и не следвам сърцето си. Той попита защо все още търся грешки в него, само за да мога да го напусна, защо да позволя на свещеника и хората от общността да нарушат нашите отношения. Летях срещу него за правото да ги обиждам. Тази кавга беше последната ни, тръгнах с думите, че го обичам, но Бог е на първо място за мен и ако той не е за него, нямаме бъдеще. Искам да живея в католическата вяра и да отглеждам и деца.

Краят дойде и всички ме увериха, че постъпвам правилно, че просто ще отпадна от Бог по този начин. Но сърцето ме боли много. Още няколко месеца ми казваше, че е готов да направи сватба в католическа църква и дори деца могат да бъдат кръстени и отглеждани у нас. А отговорът ми? Но никога няма да бъдеш католик, защото не си възпитаван по този начин и аз ще падна с теб по-късно, защото няма да ме подкрепиш в моята вяра. Постоянно повтарях, че се справям добре, че няма значение, но все пак му писах, когато не ми се обади. Той продължаваше да се опитва да ме убеди, че правя грешка, че убивам истинската любов.

След три месеца, в които не се виждаме, те просто ми написаха съобщение: Обичах те и винаги ще те обичам такава, каквато си. Не бих искал да те променя в нищо и бих направил всичко, за да те направя щастлив, дори ако трябваше да загубя вярата си и да вървя рамо до рамо с теб и твоята вяра. Но никога няма да ти е достатъчно, винаги ще търсиш грешки върху мен, за да можеш да ме оставиш за времето, в което съм се родил. Желая ви всичко най-добро за живота, да бъдете щастливи до човек, който ще има Бог на първо място.

Оттогава той никога не е отговарял на моите съобщения или телефонни обаждания.

През първите няколко месеца се чувствах добре, защото не бях обременен от греха. Срещнах приятели от общността, които ме потвърдиха в правилността на моето решение. Но с течение на времето приятелите ми намериха липсващите си половинки и аз се почувствах самотен. Спомените ми за него непрекъснато се връщаха при мен. Осъзнах грешките си, начина, по който го нараних, много пъти погрешно, само за да се почувствам по-добре. Молих се на Бог да ми помогне да излекувам сърцето, което бях разбил. За да ми помогне да забравя и прогоня мечтите, които ми идват вечер след нощ за него.

Минаха 5 години, имам съпруга си, когото обичам и живеем заедно във вяра. Но щастлив ли съм? Честно признавам тук и сега, че не съм. Въпреки че лежа до мъжа си в леглото и мисля за моя Петър, той се казваше. Моите спомени и това, което направих, като не слушах сърцето си, ме унищожават. Нося кръста си и питам Бог кога ще намеря покой от спомените и ще забравя чувството да си в обятията на човек, когото обичаш с любов, която ще изпиташ само веднъж в живота си. Бих дал всичко на усещането, че сърцето ви бие като уплашено, когато само едно докосване на любим човек е достатъчно, за да се почувствате като на небето. Едва сега, след години, мога да призная вина и честно да кажа, че Питър беше много по-добър човек от мен, с по-чисто сърце.