tbl flm 60x60 mg (близ. Al/OPA/Al/PVC/Al)
Съдържание на резюмето на характеристиките (SPC)
Приложение № 1 към уведомлението за промяна в регистрацията на лекарствен продукт, идентификационен номер: 2012/05638, 2012/5639
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
филмирани таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка филмирана таблетка съдържа 30 mg аторвастатин като аторвастатин калций.
Всяка филмирана таблетка съдържа 60 mg аторвастатин като аторвастатин калций.
Всяка филмирана таблетка съдържа 80 mg аторвастатин под формата на аторвастатин калций.
Помощни вещества: лактоза монохидрат.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Филмирана таблетка.
Бели до почти бели, кръгли, леко изпъкнали, филмирани таблетки със скосени ръбове.
Бели до почти бели, овални, двойноизпъкнали филмирани таблетки.
Бели до почти бели, двойноизпъкнали, капсуловидни, филмирани таблетки.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Atoris е показан като допълнителна терапия със съпътстваща диета за намаляване на общия холестерол (общ C), LDL-холестерол (LDL-C), нивата на аполипопротеин В и триацилглицерол при възрастни, юноши и деца над 10 години с първична хиперхолестеролемия, включително фамилна хиперхолестеролемия (хетерозиготна форма) или комбинирана (смесена) хиперлипидемия (съответстваща на тип IIa или тип IIb според Fredrickson), освен ако диета и други нефармакологични.
Atoris е показан също за намаляване на общия холестерол и LDL-холестерол при възрастни с хомозиготна фамилна хиперхолестеролемия като допълнителна терапия към други хиполипидемични терапии (като LDL афереза) или когато тези лечения не са налични.
Профилактика на сърдечно-съдови заболявания
Профилактика на сърдечно-съдови събития при възрастни пациенти, за които е установено, че са изложени на висок риск от първи сърдечно-съдови събития (вж. Точка 5.1), в допълнение към коригиране на други рискови фактори.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Преди започване на терапията с Atoris, на пациента трябва да се предпише стандартна диета за понижаване на холестерола, която да се спазва през цялата терапия с Atoris.
Дозата трябва да бъде индивидуализирана според изходния LDL-холестерол, целта на лечението и отговора на пациента.
Обичайната начална доза е 10 mg веднъж дневно. Корекциите на дозата се правят с интервал от 4 седмици или повече. Максималната доза е 80 mg веднъж дневно.
Първична хиперхолестеролемия и комбинирана (смесена) хиперлипидемия
За повечето пациенти е достатъчна доза Atoris 10 mg веднъж дневно. Терапевтичният ефект се проявява в рамките на 2 седмици и максималният отговор обикновено се постига в рамките на 4 седмици. При продължителна терапия ефектът на лекарството остава непроменен.
Хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия
Пациентите трябва да започнат лечение с Atoris 10 mg дневно. Дозите трябва да се коригират индивидуално на всеки 4 седмици до 40 mg дневно. След това дозата може да се увеличи или до максимална доза от 80 mg на ден, или обменникът на свързващата жлъчна киселина може да се прилага в комбинация с 40 mg аторвастатин веднъж дневно.
Хомозиготна фамилна хиперхолестеролемия
Налични са само ограничени данни (вж. Точка 5.1).
Дозата на аторвастатин при пациенти с хомозиготна фамилна хиперхолестеролемия е 10 до 80 mg дневно (вж. Точка 5.1). Аторвастатин трябва да се използва при тези пациенти като допълнителна терапия към други хиполипидемични терапии (като LDL афереза) или когато тези терапии не са налични.
Профилактика на сърдечно-съдови заболявания
При проучвания за първична профилактика дозата е 10 mg/ден. По-високи дози може да са необходими за постигане на (LDL-) нива на холестерола в съответствие с настоящите препоръки.
Бъбречна недостатъчност
Не е необходимо коригиране на дозата (вж. Точка 4.4).
Чернодробно увреждане
Atoris трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с чернодробно увреждане (вж. Точки 4.4 и 5.2). Atoris е противопоказан при пациенти с активно чернодробно заболяване (вж. Точка 4.3).
Употреба при пациенти в напреднала възраст
Ефикасността и безопасността при пациенти над 70-годишна възраст, получаващи препоръчаните дози, са сравними с общата популация.
Употреба при деца и юноши
Лечението при деца и юноши трябва да се извършва само от лекари с опит в лечението на детска хиперлипидемия и пациентите трябва да се наблюдават редовно, за да се оцени хода на лечението.
За пациенти на 10 и повече години се препоръчва да се започне с доза от 10 mg аторвастатин дневно и да се титрира до 20 mg дневно. Титрирането при педиатрични пациенти трябва да се извършва според индивидуалния отговор на лечението и поносимостта. Информацията за безопасност при педиатрични пациенти, лекувани с дози над 20 mg, съответстващи на около 0,5 mg/kg, е ограничена.
Опитът при деца на възраст 6-10 години е ограничен (вж. Точка 5.1). Аторвастатин не е показан за лечение на пациенти на възраст под 10 години.
Други дозирани форми/концентрации могат да бъдат по-подходящи за тази група пациенти.
Atoris е за перорално приложение. Всяка дневна доза аторвастатин се дава наведнъж и може да се дава по всяко време на деня със или без храна.
4.3 Противопоказания
Atoris е противопоказан при пациенти:
свръхчувствителност към лекарството или към някое от помощните вещества;
с активно чернодробно заболяване или необясними постоянни повишения в серумните трансаминази до повече от три пъти горната граница на референтната стойност;
по време на бременност, кърмене и при жени с детероден потенциал, които не използват адекватна контрацепция (вж. точка 4.6).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Чернодробни тестове трябва да се правят преди започване на лечението и редовно по време на лечението.
Пациентите, които показват някакви признаци или симптоми на чернодробно увреждане, трябва да направят чернодробни тестове. Пациентите, които изпитват повишени трансаминази, трябва да бъдат наблюдавани, докато нивата се нормализират. Ако повишените трансаминази с повече от три пъти горната референтна граница (ULN) продължават, се препоръчва дозата да бъде намалена или лечението с Atoris да бъде прекратено (вж. Точка 4.8).
Atoris трябва да се използва с повишено внимание при пациенти, които консумират големи количества алкохол и/или имат анамнеза за чернодробно заболяване.
Профилактика на инсулт чрез агресивно намаляване на нивата на холестерола (SPARCL)
В post post hoc ’анализ на подтипове на инсулт при пациенти без исхемична болест на сърцето (ICHD), които наскоро са имали внезапен инсулт или преходна исхемична атака (TIA), е имало по-висока честота на хеморагичен инсулт. лечение с аторвастатин 80 mg. Наблюдава се повишен риск, особено при пациенти с анамнеза за хеморагичен NCMP или лакунарен мозъчен инфаркт при влизане в проучването. При пациенти с анамнеза за хеморагичен NCMP или лакунарен мозъчен инфаркт, съотношението риск/полза на аторвастатин 80 mg е несигурно и поради това потенциалният риск от хеморагичен NCMP трябва да бъде внимателно обмислен преди започване на лечението (вж. Точка 5.1).
Ефект върху скелетните мускули
Аторвастатин, подобно на други инхибитори на HMG-CoA редуктазата, в редки случаи може да засегне скелетните мускули и да причини миалгия, миозит и миопатия, които могат да прогресират до рабдомиолиза, потенциално животозастрашаващо състояние, характеризиращо се с подчертано повишаване на нивата на креатин киназа (CK).> 10 пъти ULN), миоглобинемия и миоглобинурия, които могат да доведат до бъбречна недостатъчност.
Аторвастатин трябва да се предписва с повишено внимание на пациенти с предразположение към рабдомиолиза. Нивата на CK трябва да се наблюдават преди започване на терапия със статини в следните случаи:
положителна лична или фамилна анамнеза за наследствена мускулна дистрофия;
положителна анамнеза за мускулни увреждания, свързани със лечение със статини или фибрати;
положителна анамнеза за чернодробно заболяване и/или консумация на алкохол;
при пациенти в напреднала възраст (възраст> 70 години) трябва да се има предвид необходимостта от такова изследване в зависимост от наличието на други предразполагащи фактори за рабдомиолиза;
ситуации, при които плазмените нива могат да се повишат, като взаимодействия (вж. точка 4.5) и специфични групи пациенти, включително генетични подгрупи (вж. точка 5.2).
В такива случаи рискът от лечение трябва да се прецени спрямо потенциалната полза и се препоръчва клинично наблюдение.
Ако нивата на CK са значително повишени на изходно ниво (> 5-кратна ГГМ), лечението с аторвастатин не трябва да се започва.
Изследване на нивата на креатин киназа
Креатин киназата (КК) не трябва да се изследва след интензивно физическо натоварване или поради друга възможна причина за повишаване на СК, тъй като това затруднява интерпретирането на стойностите. Ако стойностите на CK са значително повишени на изходно ниво (> 5 пъти над ULN), стойностите трябва да бъдат преразгледани 5 до 7 дни по-късно, за да се потвърдят резултатите.
Пациентите трябва да бъдат помолени да съобщават незабавно мускулна болка, мускулни крампи или мускулна слабост, особено ако са придружени от гадене или треска.
Ако такива симптоми се появят по време на лечение с аторвастатин, трябва да се проследяват нивата на СК. Ако се установи, че тези стойности са значително повишени (> 5-кратна ГМН), лечението трябва да бъде прекратено.
Ако мускулните симптоми са тежки и причиняват ежедневен дискомфорт, дори ако нивата на CK се повишат до £ 5 пъти ГМН, трябва да се обмисли прекратяване на лечението.
Ако симптомите отшумят и нивата на CK се нормализират, може да се обмисли повторно въвеждане на аторвастатин или започване на алтернативна терапия със статини при най-ниската граница на дозата при внимателно проследяване.
Лечението с аторвастатин трябва да бъде прекратено, ако има значително повишаване на нивата на CK (> 10-кратна ГМН) или ако се установи или има съмнение за рабдомиолиза.
Съпътстващо лечение с други лекарства
Рискът от рабдомиолиза се увеличава, когато аторвастатин се прилага едновременно с някои лекарствени продукти, които могат да повишат плазмените концентрации на аторвастатин, като мощни инхибитори на CYP3A4 или транспортни протеини (напр. Циклоспорин, телитромицин, кларитромицин, делавирдин, стирипентол, кетоконазол, позиконазол, постконазол, -протеази, включително ритонавир, лопинавир, атазанавир, индинавир, дарунавир и др.). Рискът от миопатия може също да се увеличи при едновременна употреба на гемфиброзил и други фибрати, еритромицин, ниацин и езетимиб. Когато е възможно, вместо тези лекарства трябва да се обмислят алтернативни (невзаимодействащи) форми на лечение.
В случаите, когато е необходимо едновременно приложение на тези лекарствени продукти с аторвастатин, трябва внимателно да се преценят ползата и рискът от съпътстващо лечение. Когато пациентите получават лекарства, които повишават плазмените концентрации на аторвастатин, се препоръчва по-ниска максимална доза аторвастатин. Освен това за мощните инхибитори на CYP3A4 трябва да се обмисли по-ниска начална доза аторвастатин и се препоръчва подходящо клинично проследяване на тези пациенти (вж. Точка 4.5).
Едновременната употреба на аторвастатин и фузидова киселина не се препоръчва, поради което може да се обмисли временно спиране на лечението с аторвастатин по време на лечението с фузидова киселина (вж. Точка 4.5).
Интерстициална белодробна болест
Съобщавани са изключителни случаи на интерстициална белодробна болест при употребата на статини, особено при продължително лечение (вж. Точка 4.8). Проявите включват диспнея, непродуктивна кашлица и общо влошаване на здравето (умора, загуба на тегло, повишена температура). При съмнение за интерстициална белодробна болест при пациент, терапията със статини трябва да бъде прекратена.
Употреба при деца и юноши
Безопасността на психичното развитие при деца и юноши не е установена (вж. Точка 4.8).
Някои данни сочат, че статините като група повишават нивата на кръвната захар и могат да причинят хипергликемия при някои пациенти с висок риск от развитие на диабет, което ще изисква стандартно лечение на диабета. Този риск обаче е по-голям от намаляването на съдовия риск със статини и следователно не трябва да бъде причина за прекратяване на лечението. При рискови пациенти (кръвна глюкоза на гладно 5,6-6,9 mmol/l, ИТМ> 30 kg/m 2, повишени триацилглицероли, хипертония), клиничното състояние и биохимичните параметри трябва да се проследяват в съответствие с местните препоръки.
Atoris съдържа лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, лактазен дефицит на Lapp или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Ефект на съпътстващите лекарства върху аторвастатин
Аторвастатин се метаболизира от цитохром P450 3A4 (CYP3A4) и е субстрат за транспортни протеини, напр. транспортер за поемане на хепатоцити OATP1B1. Едновременното приложение на лекарства, които са инхибитори на CYP3A4 или транспортни протеини, може да доведе до повишени плазмени концентрации на аторвастатин и повишен риск от миопатия. Рискът може също да се увеличи, когато аторвастатин се прилага едновременно с други лекарствени продукти, които имат потенциал да индуцират миопатия, като фибрати и езетимиб (вж. Точка 4.4).
Доказано е, че мощните инхибитори на CYP3A4 водят до значително повишени концентрации на аторвастатин (вж. Таблица 1 и специфична информация по-долу). Едновременното приложение на мощни инхибитори на CYP3A4 (напр. Циклоспорин, телитромицин, кларитромицин, делавирдин, стирипентол, кетоконазол, вориконазол, итраконазол, позаконазол и HIV протеазни инхибитори, включително ритонавир, лопинавир, атазанавир, даравир, саавир. В случаите, когато едновременното приложение на тези лекарствени продукти с аторвастатин не може да бъде избегнато, трябва да се обмисли по-ниска начална и максимална доза аторвастатин и се препоръчва подходящо клинично наблюдение на тези пациенти (вж. Таблица 1).
Умерените инхибитори на CYP3A4 (напр. Еритромицин, дилтиазем, верапамил и флуконазол) могат да повишат плазмените концентрации на аторвастатин (вж. Таблица 1). Наблюдава се повишен риск от миопатия, когато еритромицин се използва в комбинация със статини. Не са провеждани проучвания за взаимодействие, оценяващи ефектите на амиодарон или верапамил върху аторвастатин. Както амиодарон, така и верапамил инхибират активността на CYP3A4 и едновременното приложение с аторвастатин може да доведе до повишена експозиция на аторвастатин. Поради това при едновременно приложение с умерени инхибитори на CYP3A4 трябва да се има предвид по-ниска максимална доза аторвастатин и се препоръчва подходящо клинично проследяване на тези пациенти. Препоръчва се адекватно клинично наблюдение след започване на терапията с инхибитор или след корекция на дозата на инхибитора.
Едновременното приложение на аторвастатин с индуктори на цитохром Р450 3А4 (напр. Ефавиренц, рифампин, жълт кантарион) може да доведе до променливо намаляване на плазмените концентрации на аторвастатин. Препоръчва се едновременно приложение на аторвастатин с рифампин поради двойния механизъм на взаимодействия на рифампин (индукция на цитохром Р450 3А и инхибиране на поемането на транспортьор на OATP1B1 от хепатоцитите), тъй като приложението на аторвастатин само след известно време след приложението на рифампин е свързано със значителни плазмени концентрации . Въпреки това, ефектът на рифампин върху концентрациите на аторвастатин в хепатоцитите е неизвестен и ако едновременното приложение не може да се избегне, пациентите трябва да бъдат внимателно наблюдавани за ефективност.
Инхибитори на транспортния протеин
Инхибиторите на транспортните протеини (напр. Циклоспорин) могат да увеличат системната експозиция на аторвастатин (вж. Таблица 1). Ефектът от инхибирането на поемането на транспортер от хепатоцитите върху концентрациите на аторвастатин е неизвестен. Ако едновременното приложение не може да бъде избегнато, се препоръчва намаляване на дозата и клинично проследяване на ефикасността (вж. Таблица 1).
Използването само на фибрати понякога се свързва с мускулни ефекти, включително рабдомиолиза. Рискът от тези ефекти може да се увеличи при едновременна употреба на фибрати и аторвастатин. Ако едновременното приложение не може да бъде избегнато, за постигане на терапевтичната цел трябва да се използва най-ниската доза аторвастатин и пациентите трябва да бъдат наблюдавани по подходящ начин (вж. Точка 4.4).
Използването само на езетимиб е свързано с мускулни ефекти, включително рабдомиолиза. Следователно рискът от тези ефекти може да се увеличи при едновременно приложение на еземитиб и аторвастатин. Препоръчва се адекватно клинично наблюдение на тези пациенти.
Плазмените концентрации на аторвастатин и неговите активни метаболити са по-ниски (приблизително 25%), когато колестипол се прилага едновременно с аторвастатин. Хиполипидемичният ефект обаче е по-голям при едновременно приложение с аторвастатин и колестипол, отколкото когато всяко лекарство се прилага самостоятелно.
Не са провеждани проучвания за взаимодействие с аторвастатин и фузидова киселина. Както при други статини, в постмаркетинговия опит при едновременно приложение на аторвастатин и фузидова киселина са съобщени мускулни ефекти, включително рабдомиолиза. Механизмът на това взаимодействие е неизвестен. Пациентите трябва да бъдат внимателно наблюдавани и може да е подходящо временно спиране на лечението с аторвастатин.
Ефект на аторвастатин върху съпътстващи лекарства
Едновременното многократно приложение на дигоксин и 10 mg аторвастатин леко повишава концентрациите на дигоксин в стационарно състояние. Пациентите, приемащи дигоксин, трябва да се наблюдават внимателно.
Едновременното приложение на аторвастатин с орални контрацептиви води до повишени плазмени концентрации на норетистерон и етинил естрадиол.
В клинично проучване при пациенти, получаващи хронична терапия с варфарин, едновременната употреба на аторвастатин 80 mg с варфарин води до леко намаляване с около 1,7 секунди протромбиново време през първите 4 дни от приема, което се нормализира в рамките на 15 дни от лечението с аторвастатин. Въпреки че са докладвани само много редки случаи на клинично значими антикоагулантни взаимодействия, при пациенти, приемащи кумаринови антикоагуланти, трябва да се определи протромбиново време преди започване на лечението с аторвастатин и достатъчно често през първия период на лечение, за да се гарантира, че няма значителна промяна в протромбиновото време. След като се документира стабилно протромбиново време, протромбиновото време може да се наблюдава на интервали, които обикновено се препоръчват за пациенти, приемащи кумаринови антикоагуланти. Ако дозата на аторвастатин се промени или лечението се прекрати, трябва да се повтори същата процедура. Лечението с аторвастатин не е свързано с кървене или промени в протромбиновото време при пациенти, които не приемат антикоагуланти.
Таблица 1: Ефект на едновременно прилаганите лекарства върху фармакокинетиката на аторвастатин