tbl flm 25x25 mg (блистери PVC/Al)
Съдържание на резюмето на характеристиките (SPC)
ПРИЛОЖЕНИЕ БР. 1 КЪМ РЕШЕНИЕТО ЗА ПРОМЯНА НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА, EV. №: 2009/0759
Обобщение на характеристиките на продукта
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка филмирана таблетка Atarax съдържа 25 mg хидроксизиниев дихлорид.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Филмирана таблетка
Бели, продълговати филмирани таблетки с делителна черта.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Atarax е показан за:
- за симптоматично лечение на тревожност при възрастни;
- за симптоматично лечение на сърбеж;
- за премедикация преди операция.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Възрастни
За симптоматично лечение на тревожност: 50 mg дневно, разделени на 3 единични дози от 12,5-12,5-25 mg; в по-тежки случаи могат да се използват дози до 300 mg дневно.
За симптоматично лечение на сърбеж: Начална доза 25 mg преди лягане, която може да бъде последвана от дози до 25 mg 3 до 4 пъти дневно, ако е необходимо.
За премедикация преди операция: 50 до 200 mg дневно в 1 или 2 дози: единична доза 1 час преди операцията, преди която може да се даде 1 доза вечер преди анестезия.
Максималната единична доза при възрастни не трябва да надвишава 200 mg, докато максималната дневна доза не трябва да надвишава 300 mg.
Деца (от 12 месеца)
За симптоматично лечение на сърбеж:
- от 12 месеца до 6 години: 1 mg/kg/ден до 2,5 mg/kg/ден в разделени дози,
- над 6 години 1 mg/kg/ден до 2 mg/kg/ден в разделени дози.
За премедикация преди операция: Еднократно приложение на 1 mg/kg 1 час преди операцията, преди което е възможно да се прилага 1 mg/kg вечер преди анестезия.
Корекции на дозата
Дозата трябва да се коригира в рамките на препоръчителния дозов диапазон в зависимост от отговора на пациента към лечението.
При пациенти в напреднала възраст се препоръчва да се започне с половината от препоръчаната доза поради продължителна експозиция.
При пациенти с чернодробна дисфункция се препоръчва дневната доза да се намали с 33%.
При пациенти с умерено или тежко бъбречно увреждане дозата трябва да бъде намалена поради намалената екскреция на неговия метаболит цетиризин.
4.3 Противопоказания
Анамнеза за свръхчувствителност към хидроксизиниев дихлорид или към някое от помощните вещества на Atarax, към цетиризин или други производни на пиперазин, към аминофилин или към етилендиамин.
Пациенти, които имат порфирия.
Бременност и кърмене (вж. Точка 4.6).
Таблетките Atarax съдържат лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, лактазен дефицит на Lapp или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Atarax трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с повишен потенциал за гърчове.
Малките деца са по-податливи на странични ефекти на централната нервна система (вж. Точка 4.8). Припадъците се съобщават по-често при деца, отколкото при възрастни.
Поради възможните антихолинергични ефекти, Atarax трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с глаукома, запушване на изтичането на пикочния мехур, намалена стомашна и чревна подвижност, миастения гравис или деменция.
Може да са необходими корекции на дозата, когато Atarax се използва едновременно с други депресанти на централната нервна система или лекарства, които имат антихолинергични свойства (вж. Точка 4.5).
Трябва да се избягва едновременната употреба на алкохол и Atarax (вж. Точка 4.5).
Трябва да се внимава при пациенти с известен предразполагащ фактор за сърдечна аритмия или които се лекуват едновременно с потенциално аритмогенни лекарства. Трябва да се обмисли алтернативно лечение при пациенти със съществуващо удължаване на QT интервала.
При пациенти в напреднала възраст се препоръчва да се започне с половината от препоръчаната доза поради продължителна експозиция.
Atarax трябва да бъде намален при пациенти с чернодробна дисфункция и при пациенти с умерено или тежко бъбречно увреждане (вж. Точка 4.2).
Лечението трябва да бъде спряно най-малко 5 дни преди тестове за алергия или преди стимулация на дихателните пътища с метахолин, за да се избегне засягане на резултатите от теста.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Трябва да се има предвид увеличаване на ефекта на Atarax, когато се прилага едновременно с други лекарствени продукти, които имат инхибиторни свойства на централната нервна система или антихолинергични свойства и дозата трябва да се коригира индивидуално. Алкохолът също така усилва ефектите на Atarax.
Atarax противодейства на ефектите на инхибиторите на бетахистин и холинестераза.
Лечението трябва да се спре най-малко 5 дни преди алергологични тестове или стимулация на дихателните пътища с метахолин, за да се избегне засягане на резултатите от теста.
Трябва да се избягва едновременното приложение на Atarax с инхибитори на моноаминооксидазата.
Atarax намалява ефекта на адреналина върху кръвното налягане.
При плъхове хидроксизин противодейства на антиконвулсивния ефект на фенитоин.
Доказано е, че циметидин 600 mg два пъти дневно повишава серумните концентрации на хидроксизин с 36% и намалява пиковите концентрации на метаболита цетиризин с 20%.
Atarax е инхибитор на CYP2D6 (Ki: 3,9 µmol/l; 1,7 µg/ml) и при високи дози може да причини лекарствени взаимодействия със субстрати на CYP2D6.
Atarax няма инхибиторен ефект върху човешките чернодробни микрозоми UDP-глюкуронилтрансфераза изоформи 1A1 и 1A6 при 100 µmol/l. Той инхибира изоформите на цитохром Р450 2C9, 2C19 и 3A4 при концентрации (IC50: 103 до 140 µmol/l; 46 до 52 µg/ml), много по-високи от максималните плазмени концентрации. Следователно е малко вероятно Atarax да повлияе метаболизма на лекарства, които са субстрати на тези ензими.
Метаболитът на цетиризин при 100 µmol/l няма инхибиторен ефект върху човешкия чернодробен цитохром P450 (1A2, 2A6, 2C9, 2C19, 2D6, 2E1 и 3A4) и изоформата на UDP-глюкуронилтрансферазата.
Тъй като хидроксизинът се метаболизира от алкохол дехидрогеназа и CYP3A4/5, може да се очаква повишаване на концентрацията на хидроксизин в кръвта, когато хидроксизин се прилага едновременно с лекарства, за които е известно, че са мощни инхибитори на тези ензими. Ако обаче е инхибиран само един метаболитен път, той може частично да бъде компенсиран от друг метаболитен път.
4.6 Бременност и кърмене
Проучванията при животни са потвърдили репродуктивната токсичност.
Хидроксизин преминава плацентарната бариера, което води до по-високи концентрации в плода от майката. Към днешна дата няма налични релевантни епидемиологични данни относно експозицията на Atarax по време на бременност.
При новородени, чиито майки са получавали Atarax по време на късна бременност и/или раждане, следните ефекти са наблюдавани веднага или само няколко часа след раждането: хипотония, двигателни нарушения, включително екстрапирамидни нарушения, резки движения, депресия на ЦНС, неонатални хипоксични състояния или задържане на урина.
Следователно Atarax не трябва да се използва по време на бременност.
Atarax е противопоказан по време на кърмене. Ако се налага лечение с Atarax, кърменето трябва да бъде спряно.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Atarax може да наруши реакцията и концентрацията. Пациентите трябва да бъдат уведомени за тази възможност и предпазливост при шофиране или работа с машини. Едновременната употреба на Atarax с алкохол или други успокоителни трябва да се избягва, тъй като това може да влоши тези ефекти.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Нежеланите реакции са свързани главно с депресанти на ЦНС или парадоксални стимулиращи ефекти на ЦНС, антихолинергична активност или реакции на свръхчувствителност.
И клинични изпитвания
Перорално приложение на хидроксизин: Следващата таблица изброява нежеланите реакции, докладвани в плацебо-контролирани клинични проучвания с честота най-малко 1% след хидроксизин и включва 735 пациенти, изложени на хидроксизин 50 mg дневно и 630 лица, изложени на плацебо.
B Постмаркетингов опит
Следващият раздел изброява страничните ефекти на лекарството по време на употребата му на практика по категория и честота на системните органи. Честотата се определя, като се използват следните дефиниции: много често (³1/10), често (³1/100 до
Хидроксизин се абсорбира бързо от стомашно-чревния тракт. Пиковите плазмени нива (Cmax) се достигат приблизително два часа след перорално приложение. След единични перорални дози от 25 mg и 50 mg, обикновено концентрациите на Cmax при възрастни са съответно 30 и 30 mg. 70 ng/ml. Степента и степента на излагане на хидроксизин са много сходни, когато се прилагат под формата на таблетки или сироп. След многократно приложение веднъж дневно, концентрациите се повишават с 30%. Пероралната бионаличност на хидроксизин в сравнение с интрамускулното приложение (i.m.) е приблизително 80%. След еднократна доза от 50 mg i.m. обикновено са Cmax концентрации от 65 ng/ml.
Разпределение
Хидроксизинът се разпределя добре в тялото и обикновено е по-концентриран в тъканите, отколкото в плазмата. Привидният обем на разпределение при възрастни е 7 до 16 l/kg. Хидроксизин преминава в кожата след перорално приложение. Концентрациите на хидроксизин в кожата са по-високи от серумните концентрации след еднократно и многократно приложение.
Хидроксизин преминава през кръвно-мозъчните и плацентарните бариери с по-високи концентрации в плода, отколкото в майката.
Биотрансформация
Хидроксизинът се метаболизира екстензивно. Образуването на основния метаболит на цетиризин, метаболит на карбоксилна киселина (приблизително 45% от пероралната доза), се медиира от алкохол дехидрогеназа. Този метаболит има значителни периферни H1-антагонистични свойства. Други идентифицирани метаболити включват N-деалкилирани метаболити и O-деалкилирани метаболити с плазмен полуживот 59 часа. Тези метаболитни пътища се медиират главно от CYP3A4/5.
Елиминиране
Полуживотът на хидроксизин при възрастни е приблизително 14 часа (диапазон: 7 - 20 часа). Привидният общ клирънс, изчислен от проучванията, е 13 ml/min/kg. Само 0,8% от дозата се екскретира непроменена с урината. Основният метаболит, цетиризин, се екскретира главно непроменен с урината (съответно 25% и 16% хидроксизин след перорални и интравенозни дози).
Специални групи пациенти
Пациенти в напреднала възраст
Фармакокинетиката на хидроксизин е проучена при 9 здрави пациенти в напреднала възраст (69,5 ± 3,7 години) след еднократна перорална доза от 0,7 mg/kg. Елиминационният полуживот на хидроксизин е удължен до 29 часа и привидният обем на разпределение е увеличен до 22,5 l/kg. Намаляването на дневната доза хидроксизин се препоръчва при пациенти в напреднала възраст (вж. Точка 4.2).
Педиатрични пациенти
Фармакокинетиката на хидроксизин е оценена при 12 педиатрични пациенти (6,1 ± 4,6 години; 22,0 ± 12,0 kg) след еднократна перорална доза от 0,7 mg/kg. Привидният плазмен клирънс е приблизително 2,5 пъти в сравнение с възрастните. В сравнение с възрастните, полуживотът е съкратен. Това е приблизително 4 часа при 1-годишни пациенти и 11 часа при 14-годишни пациенти. При педиатрични пациенти дозата трябва да се коригира (вж. Точка 4.2).
Чернодробно увреждане
При субекти с чернодробна дисфункция от вторична до първична билиарна цироза общият клирънс е приблизително 66% в сравнение със здрави индивиди. Полуживотът е увеличен до 37 часа, а серумните концентрации на карбоксиметаболита на цетиризин са по-високи, отколкото при млади пациенти с нормална чернодробна функция. При пациенти с чернодробно увреждане дневната доза или честотата на дозите трябва да бъдат намалени (вж. Точка 4.2).
Бъбречна недостатъчност
Фармакокинетиката на хидроксизин е оценена при 8 пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс: 24 ± 7 ml/min). Степента на експозиция (AUC) на хидроксизин не се променя по подходящ начин, докато карбокси метаболитът на цетиризин се увеличава. Този метаболит не може да бъде ефективно отстранен чрез хемодиализа. За да се избегне значително натрупване на метаболита на цетиризин след многократни дози хидроксизин, дневната доза хидроксизин трябва да се намали при пациенти с нарушена бъбречна функция (вж. Точка 4.2).
5.3 Предклинични данни за безопасност
Проучванията за фармакологична безопасност, остра, подостра и хронична токсичност не са увеличили значително данните за безопасност при гризачи, кучета и маймуни. Смъртоносните дози 50 (LD50) при плъхове и мишки са съответно 690 и 550 mg/kg след перорално приложение, докато след i.v. приложението са 81 и 56 mg/kg.
Еднократните перорални дози от 100 mg/kg предизвикват признаци на депресия, атаксия, конвулсии и треперене при кучета. При маймуни повръщане се е случило при орални дози над 50 mg/kg, с i.v. дози от 15 mg/kg причиняват гърчове. Интраартериалните инжекции доведоха до значителни тъканни лезии при зайци.
На изолирани кучешки влакна Purkinje хидроксизин удължава продължителността на потенциала на действие 3 пъти 10 -6 mol/l, което показва, че е имало взаимодействие с калиевите канали, участващи във фазата на реполяризация. При по-високи концентрации, 3 пъти 10 -5 mol/l, продължителността на потенциала на действие е значително съкратена, което показва възможно взаимодействие с калциеви и/или йонни токове. Хидроксизинът причинява инхибиране на K + тока до (vr)> в човешките клетки на невробластома и трансфектираните ксенопови ооцити при IC50 от 10,7 μmol/l, концентрация значително над терапевтичните концентрации. Концентрациите на хидроксизин обаче, необходими за постигане на ефекти върху сърдечната електрофизиология, са 10 до 100 пъти по-високи от тези, необходими за блокиране на Н1 и 5-НТ2 рецепторите. При неподвижни съзнателни кучета, наблюдавани телеметрично, хидроксизинът и неговите енантиомери предизвикват подобни сърдечно-съдови профили, въпреки че са налице малки разлики. В проучване, използващо телеметрия, хидроксизин (21 mg/kg p.o.) леко повишава артериалния АД, сърдечната честота и се съкращава
PR и QT интервали. Не се наблюдава ефект върху QRS и QTc интервала и следователно при леки терапевтични дози тези леки промени са клинично малко вероятни.
Подострата токсичност се оценява при кучета в доза от 50 mg/kg, което причинява гадене, студени тръпки и гърчове. Плъховете оцеляват 30 дни при перорална доза от 200 mg/kg/ден хидроксизин.
Хроничната токсичност е оценена при плъхове при орални дози до 50 mg/kg без симптоми или хистопатологични аномалии. Дози от 10 mg/kg намаляват концентрацията и жизнеспособността на сперматоцитите. При кучета пероралните дози до 20 mg/kg/ден в продължение на 6 месеца не са свързани с никакви симптоми или биологични или хистопатологични аномалии.
Тератогенността е оценена при бременни гризачи: фетални малформации и аборти са свързани с дози над 50 mg/kg хидроксизин поради натрупване на метаболита норхлорциклизин. Тератогенните дози са много по-високи от тези, използвани при хора за терапевтични цели. Тестът на Ames не показва мутагенна активност. Изследване на лимфом при мишки показва незначително увеличение на мутациите с ниска степен на присъствие на S9 при ³ 15 mg/ml. Това беше заключено като максимално ниво на токсичност в това проучване. Изследванията на микронуклеуса при плъхове са отрицателни. Тъй като при in vitro проучването са наблюдавани само много незначителни ефекти и in vivo проучването е отрицателно, хидроксизинът се счита за немутагенен.
Не са провеждани проучвания за канцерогенност при животни с хидроксизин. Лекарствата не са мутагенни и не са свързани с видимо увеличение на туморогенния риск в продължение на много десетилетия клинична употреба.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Колоиден безводен силициев диоксид
Opadry Y-1-7000 бяла опаковъчна система, състояща се от:
титанов диоксид Е 171
6.2 Несъвместимости
6.3 Срок на годност
6.4 Специални условия на съхранение
Съхранявайте на сухо място при температура 15-25 ° C, предпазвайте от светлина.
6.5 Данни за опаковката
PVC/Al блистер, писмена информация за потребителите, хартиена кутия.
Размер на опаковката: 25 филмирани таблетки
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне
Няма специални изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
UCB s.r.o., Прага, Чехия
8. РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШЕНИЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО