археолозите

Археолозите откриха нова фигура в известната южна перуанска равнина Наска. Огромна котка сега се е появила сред пясъчните дюни до така наречените геоглифи на колибри, маймуни, косатки или фигури, които според някои са били астронавт.

Учените изчисляват възрастта му на повече от 2000 години, пише новинарският сървър на Би Би Си. Археолозите случайно откриха модела на котката, докато модифицираха пътеката до един от хълмовете, който служи като пункт за наблюдение и други геоглифи са ясно видими.

"Моделът беше едва забележим и почти изчезна, защото се намира на относително стръмен склон, който е склонен към ерозия", се казва в изявление на Министерството на културата на Перу.

Моделът с дължина 37 метра, с ясно видими линии с дебелина между 30 и 40 сантиметра, представлява котка с наклонена глава. Учените датират неговия произход от годините 200 до 100 г. пр. Н. Е.

"Забележително е, че все още откриваме нови модели и знаем, че можем да открием още", каза водещият археолог Джони Исла, цитиран от EFE. Според него през последните години на равнините в близост до градовете Палпа и Наска са се появили още 80 до 100 модела, всички от които са по-стари от културата на Наска, която според наличните знания е била отговорна за най-известните геоглифи.

„Те са малки, нарисувани по склоновете на хълм и очевидно принадлежат към стара традиция“, каза той за новооткритите геоглифи на Исла. Според него те идват от членове на късната култура на Паракас от 500 г. пр. Н. Е. До 200 г. сл. Н. Е. „Това го знаем от сравнение на иконографията, например текстилът на тази култура изобразява птици, котки и фигури, които са лесно сравними с тези геоглифи“, казва той.

Платото Наска, разположено на около 400 километра южно от перуанската столица Лима, има над 300 геоглифа или техните останки на площ от около 520 квадратни километра. Формите са с различни размери и се разпознават само от по-голяма височина или разстояние. Те са създадени чрез премахване на горния слой камъни и пръст, което разкрива по-лек контрастен материал.

Значението на фигурите, вписани в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство от 1994 г., остава загадка. Според някои теории те са служили в религиозни ритуали като начин за комуникация с боговете, някои учени твърдят, че това е астрономически календар. Някои казват, че това е била напоителна система, според някои това е творение на извънземна цивилизация.

Някои от фигурите вече са записани от испански завоеватели през 16 век. Първият, който им обърна повече внимание, беше американският историк Пол Косок, който ги изучава през 40-те години. Според него моделите за напоителната система били твърде плитки. Косок се наведе към теорията, че това е астрономически календар.