anca

Архив
Източник: Архив
Галерия
Архив
Източник: Архив

Шефът на НАСА МАЙКЪЛ ГРИФИН заяви окончателното условие преди старта на космическата совалка „Дискавъри“: „Ако по време на тази мисия се случи нещо негативно, програмата за космическа совалка определено ще приключи.“ В този случай американците ще трябва да изчакат космически полети.

Едва през 2014 г. американците са планирали пускането на ново космическо превозно средство, наречено Crew Exploration Vehicle (CEV). Засега обаче тя съществува само в компютърната анимация в дизайнерските бюра. Би трябвало да е поне десет пъти по-безопасно, по-мощно, по-бързо и в крайна сметка работата му ще бъде дори по-евтина, отколкото при съществуващите совалки. Засега обаче те трябва да разчитат само на това, с което разполагат.

Не е безопасно
Спорът за безопасността на совалката ескалира през 2003 г. след трагичната катастрофа на Колумбия. Той имаше толкова повреден топлинен щит, че изгаряше пред милиони зрители, докато навлизаше в земната атмосфера. Полетите бяха автоматично спрени и само преди година новият директор на НАСА най-накрая ги възобнови. По време на изстрелването на космическия кораб „Дискавъри“ от резервоарите за гориво отново излетяха парчета изолираща пяна, опасно увреждащи защитната термокажута. За щастие той все още беше ремонтиран в космоса и Discovery кацна безопасно. Страховете от повторение на съдбата на Колумбия все още са преследвани, затова те спряха полетите отново и планираха да ги възобновят на 1 юли тази година. Лошото време предизвика двойно забавяне, докато накрая на 5 юли Discovery стартира следващата си мисия STS 115.

Страх и безпокойство
Още преди изстрелването на космическата совалка Discovery почти сто камери с висока разделителна способност „забелязаха“, че парчета изолация, които „обвиниха“ Колумбия, отново падат от изолационния слой на допълнителните резервоари за гориво. Техниците дълго обмисляха случилото се, докато накрая решиха, че няма опасност от повреда на защитния слой на самата совалка, и разрешиха изстрелването. Най-малко четири парчета паднаха и още няколко секунди по-късно. Откритието обаче беше в тънки слоеве на атмосферата и се казваше, че всички фрагменти нямат силата да повредят крехките, но здрави керамични плочи на черупката на совалката. Започна дванадесетдневна мисия на седемчленен екипаж, която трябва да транспортира, наред с други неща, необходимите доставки до Международната космическа станция (МКС), да замени екипажа и да се опита да поправи космическия телескоп Хъбъл. Все пак как ще завърши, все още е под въпрос.

Какво следва?
Какъвто и да е резултатът, бъдещето на гордостта на технологиите, както светът нарече космически совалки, става много тъмно. В продължение на двадесет и пет години те успешно се впускат в космоса, за да кацнат безопасно на Земята, след като са изпълнили задачите си. През това време те извършиха повече от сто полета и се превърнаха в правилния символ на техническото съвършенство и международния престиж. Руснаците също се опитаха да построят космическата совалка, но Буран остана само на етапа на прототипа и никога не излезе в орбитата на Земята. Съществуването на четвърт века на совалките изглежда приключва, технологията е напреднала много по-нататък и по-важното е, че двете трагични катастрофи на Challenger и Columbia повдигнаха много въпроси относно тяхната безопасност. Решението за тяхното бъдеще вероятно ще бъде взето след изборите през ноември за Конгреса на САЩ. Има много привърженици на космическите совалки, защото от тях зависи бъдещето на космическата станция на МКС и пилотираните космически полети. Гибелта им също би имала дипломатически последици. Без совалки завършването на МКС ще бъде невъзможно и много страни, особено Япония и Германия, които са инвестирали най-много пари в неговото изграждане, ще ги загубят. Да не говорим за моралните и научните щети.

Ура за Марс!
По този начин НАСА е изправена пред значителен проблем - тя трябва да разработи ново космическо превозно средство, безопасно и способно да транспортира не само екипажа, но и достатъчно материал в орбита. Според последните планове това трябва да бъде космическата ракета Crew Exploration Vehicle (CEV), която обаче няма да бъде завършена след осем години. Дотогава те трябва да издържат на совалки, или руснаците ще дойдат със своите ракети-носители, но техният капацитет далеч не е достатъчен за нуждите от завършването на МКС.

CEV засега съществува само в компютърната анимация и появата на този космически кораб не е окончателна. Според експерти обаче това ще бъде поне десет пъти по-безопасно от сегашните совалки. При изстрелването той ще бъде изцяло в самия връх на стартовата площадка, което ще премахне проблемите с повреда на ракетната обвивка чрез падане на парчета от допълнителни резервоари. Той ще има „ретро“ вид, напомнящ на ракети-носители „Аполо“, но за разлика от тях той ще може да кацне на друга планета, както и да се приземи отново на Земята. Целта на американските учени е да завладеят Луната, а по-късно и Марс, откъдето планират да направят допълнителни експедиции за изследване на космоса. Луната трябва отново да бъде „окупирана“ през 2018 г., защото от почти пет десетилетия няма човешко същество. Последно на 12 декември 1972 г., пилотът на Аполо 17 Харисън Шмит. Изграждането на космическа станция на Луната и по-късно на Марс обаче все още се разглежда, а не реално планиране. Също така е под въпрос как да се транспортира материалът, необходим за тяхното изграждане. Смята се, че новата космическа ракета CEV може да се справи и с това, тъй като би трябвало да може да носи три пъти повече товара от настоящите космически совалки.