Музика с акорди
Оригинален текст
Коментирайте
Изглежда, че този псалом се е пеел на литургични тържества по време на Нова (стих 4) (Числа 28: 11-15, Nm 10,10). Според други той е по-вероятно да пее по време на Празника на шатрите, който започва на 15-ия ден от месец Тишри (септември-октомври) и е бил свързан с големи прояви на радост през осемте дни, според правилото на Законът (Лев. 23: 29-40). Тези дни хората живееха на палатки в памет на 40 години, прекарани в палатки в пустинята (Лев. 23: 42-43). Новолунието Тишри беше и обикновено се счита от евреите за начало на гражданската година. Той бе обявен от звука на тръба или рог и прославен от пълната почивка и жертва на огън на Бог (Lv 23: 24-25, Lv 25,9).
Господ се оплаква от неподчинение на Закона. Въпреки това се изразява, че той е готов да поднови обещанията и защитата от древни времена, ако хората най-накрая ще бъдат готови да слушат гласа им и да вървят по пътищата, които той им показва. Изглежда, сякаш самият Господ чакаше изпълнен с желание за отговора на Своя народ: „Израиле, ако би ме послушал“ (стих 9б).
Празнуваме празниците, защото Бог определено е с нас. „Зърното на пшеницата и медът от скалата“, което ни храни, е Тялото Христово. Благодарение на него и чрез него сме изпълнени с благодат, която ни дава предвкус на бъдещата слава. Всяко тържество, което празнуваме, ни предлага послание на Бог, което може да бъде обобщено в онова, което ни е обявено в псалма: това е покана, пълна с любов от Бога, да слушаме гласа му и да спазваме завета с вярност. „Чуйте гласа му днес, не втвърдявайте сърцата си“ (F95). Изглежда, че самият Бог се тревожи за нашето спасение. Сякаш Той самият идваше и ни молеше малко място в живота ни, за да Го осветим. Следователно нека не оставяме тази негова надежда и неговите очаквания за нас и за нашето спасение (Йоан 16:22).