нобел

Когато Нобел чете в погрешно публикувания си некролог, че е смятан за търговец на смърт, той започва да обмисля как да използва придобитото имущество за благото на човечеството.

Вашингтон/Братислава, 25 ноември (TASR) - Шведският индустриалец Алфред Нобел патентова изобретението си в Съединените щати - динамитното взривно вещество. Той получи патентния документ преди 150 години на 25 ноември 1867 г.

Алфред Нобел е живял плодотворно като учен, изобретател и бизнесмен. Той също така се отличи като бизнесмен и предприемач с огромно чувство за финансови транзакции. Печели безпрецедентни печалби и се нарежда сред най-успешните и най-богатите хора на планетата.

Нитроглицеринът е изобретен от италианския химик Асканио Собреро през 1846 г. Като течност обаче той е много опасен и работата с него означава голям риск. Нобел започва да експериментира с нитроглицерин през 1860 г. Въпреки че брат му умира при лабораторна експлозия, индустриалецът продължава да работи и през 1866 г. научава, че когато нитроглицеринът се абсорбира от диатомитна пръст, се образува твърдо експлозив, който е по-стабилен срещу натиск и удар. Той извика експлозивния динамит и подаде заявка за патент. Той смята, че изобретението му е средство за намаляване на разходите, свързани с взривяване на скали, тунелиране, изграждане на канали и други строителни работи. Въпреки това динамитът не убягва от употребата в оръжейната индустрия.

Благодарение на откритието Нобел започва да просперира, доставяйки динамит на много страни в Европа, Америка и дори Австралия. Той имаше деветдесет фабрики и лаборатории в повече от двадесет държави. Една от тях е фабриката Dynamit-Nobel (Dynamitka), която той основава през 1873 г. в Братислава и лично отива да контролира хода на нейното изграждане. Братиславската компания трябваше да доставя динамит и други експлозиви за източната част на монархията на Хабсбургите, дори за други страни в Югоизточна Европа.

Когато Нобел чете в погрешно публикувания си некролог, че е смятан за търговец на смърт, той започва да обмисля как да използва придобитото имущество за благото на човечеството. Берта фон Зутнер, неговата краткосрочна секретарка и по-късно пионерка на движението за мир, към която той е имал несподелена привързаност, очевидно го е довела до идеята да подкрепи важни постижения с личността.

Финансовият фонд, от който все още се изплащат награди на нобеловите лауреати, установява подписването на завещанието му през 1895 г.