Обобщение. Под алергия се разбира различна от нормата, повишена респ. преувеличена реакция на имунната система към определени алергени, която се получава при многократен контакт с тези алергени. Алергиите могат да бъдат разделени според възможностите за прием
22. януари 2004 г. в 15:15 ч. Primar.sme.sk
Обобщение
Под алергия се разбира различна от нормата, повишена респ. преувеличена реакция на имунната система към определени алергени, която се получава при многократен контакт с тези алергени. Алергиите могат да бъдат разделени според възможностите за приемане на отделни алергени, както и според очевидните патологични, т.е. болестни реакции на имунната система. Трудности възникват, докато в организма присъстват алергени. Обаче не алергенът, а основният тип реакция определя не само времето на поява на симптомите, но и вида на симптомите, напр. местни или общи трудности.
Диагнозата се поставя според вида на реакцията чрез лабораторни изследвания, напр. доказателства за наличие на специфични антитела или защитни клетки в кръвта, или чрез методи за изследване на пациента. Лечението започва само чрез предотвратяване на всякакъв контакт с алегените. Ако това не е възможно, се предлагат лекарства, които или предотвратяват появата на алергична реакция, респ. намалете интензивността му, напр. антихистамини и кромогликат, или отслабват или дори спират вече настъпила алергична реакция, напр. глюкокортикоиди. Специална форма на терапия е хипосенсибилизацията. Ако се развие анафилактичен шок, алергиите могат да бъдат фатални без ранна терапия.
Общ преглед
Под алергия се разбира различна от нормата, повишена респ. преувеличена реакция на имунната система към определени вещества, така наречените алергени, която се получава при многократен контакт с тези алергени. Поради това често се използва терминът свръхчувствителност.
Терминът свръхчувствителност идва от гръцки (ало = чужд, различен и ергон = реакция, активност). В. v. През 1906 г. Пирке описва за първи път като алергия всички реакции на човешкото тяло, които се различават от нормата към външно активни вещества. Тогава това включва свръхчувствителност (хиперергия), както и нарушена чувствителност (хипергия) и липса на чувствителност (анергия).
Днес този термин се използва изключително за придобита свръхчувствителност към определени вещества, действащи на тялото отвън. Веществата, които имат способността да причиняват алергии, се наричат алергени. Това могат да бъдат растителни вещества (напр. Тревен прашец), животински продукти (напр. Пчелна отрова) или метали (напр. Никел) или химикали (напр. Консерванти).
Алергиите се наблюдават все по-често през последните години и се проявяват още в детството. Възможна причина за това е непрекъснато нарастващото натоварване на околната среда с мръсотия, но също така и промяна в начина на живот и хранителните навици, които са свързани с напр. с повишена консумация на храна и лекарства.
Според ново изследване, публикувано в средата на май 2001 г. от Министерството на околната среда на Бавария, трябва да се открие една от най-сериозните причини за нарастващата честота на алергии през първите години от живота на малки деца при прекомерна хигиена. Според резултатите от проучването градските деца страдат от алергии до 15 пъти по-често от децата, които са били изложени на различни въздействия в селото в ранна възраст от трева, зърно и дървета, както и животински косми или екскременти.
Има различни начини за лечение на алергии. В ежедневието алергиите най-често се класифицират според методите на поглъщане на отделни алергени, докато в медицината преобладава разделението според основните патологични, т.е. болестни реакции на имунната система според описанието на Кумбс и Гел.
Следните форми на алергии могат да бъдат разграничени според съответните механизми на усвояване на алергени:
- инхалационни алергии: Чрез вдишване на алергени под формата на прах, напр. прашец, битов прах.
- хранителна алергия: Консумация на храни, съдържащи алергени, напр. ягоди, морски дарове, консерванти.
- лекарствена алергия: в отговор на някои лекарства, независимо от формата им на приложение като хапче, супозитория, инфузия и др. Особено често срещан алерген е напр. пеницилин.
- алергия към отрова от насекоми: След ужилване от насекоми, напр. пчела или оса.
- алергия към паразити или микроби: Когато са нападнати от паразити, напр. чревни паразити или дори вирусни или бактериални инфекции .
- контактна алергия: При контакт на кожата с алергени, напр. никел, козметика.
Британският патолог Робин К. Кумс (роден през 1921 г.) и неговият колега Гел описват четири вида алергични реакции, тип I, II, III и IV, които могат да се появят и като смесени видове. Тези четири вида реакции по принцип са нормални форми на реакции на човешката имунна система, които обаче в случай на алергия „отиват твърде далеч“ и по този начин придобиват характер на заболяване. Типове I до III от тези алергични реакции се причиняват от антитела, докато реакцията от тип IV се причинява от определени клетки на имунната система, Т-лимфоцити.
След като се опишат някои от основните причини и възможности за лечение на всички алергични реакции, тези четири вида реакции са описани отделно по отношение на техните причини, симптоми, диагноза, терапия и профилактика.
При контакт на алергена (антигена) с тялото, той е свързан със специфични антитела, насочени срещу него. Това е сигнал за специални клетки (мастоцити) да освободят своите химикали. Най-важното такова вещество е хистаминът. Причинява типични алергични симптоми: сърбеж, секреция от носа, конвулсивно свиване на бронхиалната мускулатура, вазодилатация и подуване. Максималната реакция на организма е шок с намаляване на кръвното налягане, спиране на дишането и кръвообращението. Шокът винаги е спешен случай и изисква медицинска помощ.
Действието на алергена унищожава кръвните клетки и в крайна сметка анемия. Отключващи фактори могат да бъдат болкоуспокояващи (аналгетици), антибиотици и антиконвулсанти.
Антигенът и антитялото образуват комплекс, който се установява в тъканта. Това причинява възпалителна реакция и увреждане на тъканта от вещества, които увреждат протеините (ензимите).
Този тип реакция се причинява от директен контакт на белите кръвни клетки (сенсибилизирани Т-лимфоцити) с фагоцити (макрофаги). След контакт с антигена са необходими 24 до 48 часа, за да се предизвикат симптоми на заболяването. По този начин напр. контактна екзема и отхвърляне на трансплантация.
Причини
Алергията се състои в неправилно регулиране и преувеличена защитна реакция на имунната система. Основната роля на имунната система е да защитава срещу патогени, като напр срещу бактерии, вируси или паразити. При допускане на такива патогени в тялото, това се случва по време на инфекциозно заболяване, като напр. при морбили, да произвежда специфични антитела или защитни клетки срещу съответния патоген и по този начин да произвежда имунитет. Това означава, че в случай на по-късен контакт със същия патоген, човекът няма да се разболее за втори път, тъй като имунната система „запомня” първия контакт с патогена и веднага започва да произвежда съответно специфични антитела. защитни клетки.
Когато се развие алергия, имунната система претърпява същите реакции. След контакт на организма с алергена се образуват антитела, респ. защитни клетки, специфични за този алерген, т.е. организмът е сенсибилизиран. Тази фаза продължава приблизително 9 до 12 дни и пациентът не го забелязва. При многократен контакт със същите алергени незабавно се произвеждат съответните антитела или антитела. защитните клетки се активират и възниква неприятна алергична реакция за пациента. Тъй като реакциите от тип I до IV се различават значително, подробностите са описани в съответните глави.
По принцип за всички форми на алергии има значително разположение, но по принцип всеки може да стане алергичен. Между другото - алергиите се срещат и при животните. Освен всичко друго, за развитието на алергии са важни:
- количество и концентрация на алерген
- механизъм за усвояване на алергени
- сенсибилизираща способност.
Според способността да сенсибилизираме, ние различаваме слабите и силно сенсибилизиращите вещества. За слабо сенсибилизиращи вещества, напр. прашецът често се използва за причиняване на алергии в продължение на много години контакт. За разлика от това със силно сенсибилизиращи вещества, като напр. с лекарства, един до няколко контакта често са достатъчни, за да предизвикат алергии.
Честота
Има изчисления, че около 10 до 20% от населението страда от алергии. В действителност се появява цифрата на честота от около 10%. Сред алергичните реакции най-честата реакция е тип I.
Симптоми
Трудности с алергичните реакции възникват, докато в организма присъстват алергени. Те зависят от вида на реакцията, а не от самия алерген. Типът реакция определя и времето на поява на симптомите. По принцип алергичните реакции могат да доведат както до местни, така и до общи проблеми, в зависимост от това къде се намират алергените: на входната им врата (контактна точка) или се разпространяват в тялото чрез кръв.
Локалните трудности обикновено възникват там, където е настъпил контакт с алергена, като напр. върху лигавиците на дихателните пътища чрез кихане, кашлица или задух, върху лигавиците на стомашно-чревния тракт чрез повръщане или диария, върху кожата от уртикария или кожни обриви. Общите трудности при алергичните реакции са свързани главно с кръвоносната система с повишаване на сърдечната честота и намаляване на кръвното налягане.
Най-тежката проява на алергична реакция от тип I, причинена от антитела, е анафилактичният шок, който обикновено засяга едновременно множество органи и може да доведе до смъртта на пациента в рамките на минути. По този начин са известни случаи, при които хората са умирали в анафилактичен шок след намушкване.
Диагноза
тест за алергия
Терапия
От голямо значение при лечението на алергични реакции са превантивните мерки, като избягване на контакт с алергени, т.е. профилактика на експозицията. Във връзка с даден алерген обаче това може да бъде трудно, напр. с прашец или домашен прах. Хората, страдащи от алергични реакции, по принцип не трябва да пушат нито активно, нито пасивно и да обръщат внимание на храни без добавки. Кърмачетата, чиито родители имат алергия, трябва да бъдат кърмени поне 6 месеца, за да забавят развитието на алергии, ако е възможно.
Днес се предлагат редица лекарства, които, от една страна, предотвратяват избухването на алергична реакция, респ. отслабват неговата сила, напр. антихистамини, кромогликат или вече настъпила алергична реакция ще облекчат или дори ще спрат, като напр. глюкокортикоиди. Глюкокортикоидите са високоефективни лекарства, които поради страничните си ефекти при продължителна употреба, като напр остеопороза, захарен диабет или оток трябва да се използват с повишено внимание.
Специална форма на терапия при алергични реакции, особено тип I, е хипосенсибилизация, респ. десенсибилизация. В този период на пациента се инжектира съответния алерген в постепенно нарастващи количества за период от 6 до 12 месеца. По този начин имунната система трябва да бъде засегната, така че не образуването на антитела (Ig E) причинява алергии, а антитела от друг клас (Ig G). Ig G антителата обикновено се образуват в организма срещу патогени и могат да се образуват веднага при контакт. Искаме да постигнем същото при алергии. Веднага след контакт с алергена се образуват антитела Ig G, които неутрализират алергена, което след това вече не може да доведе до образуването на антитела Ig E.
В допълнение към лекарствената терапия, те имат някои алергични реакции, като напр със сенна хрема, успех също акупунктура и хемопатия.
Усложнения
Възможните усложнения на алергичната реакция зависят от вида на въпросната алергична реакция и са описани по-подробно там. По принцип те могат да доведат до развитие на роговичен отит на средното ухо или синузит, или до развитие на бронхиална астма, или дори трайно увреждане на органи или дори смърт на пациента.
Леталност
В изключителни случаи алергичните реакции могат да бъдат фатални без ранна терапия. Тук може да се спомене по-специално анафилактичен шок, както и алергични реакции по време на кръвопреливане и по време на бременност. Може да се намери повече информация за описание на реакции от тип I и II.
Профилактика
Мерките за профилактика на експозицията вече са описани в главата за терапията. Страдащите от алергии имат различни възможности да се информират за текущото състояние на въздуха. Телефонните информационни услуги, радиото и телевизията, Интернет, както и много вестници предоставят актуална информация за разпространението на полени от различни растения. В особено трудни случаи промяна в околната среда, респ. климат.
Както вече споменахме, според ново проучване, публикувано в средата на май 2001 г. от Министерството на околната среда на Бавария, трябва да се търси една от най-сериозните причини за нарастващата честота на алергии през първите години от живота на малки деца при прекомерна хигиена . Според резултатите от проучването градските деца страдат от алергии до 15 пъти по-често от децата, които са били изложени на различни въздействия в селото в ранна възраст от трева, зърно и дървета, както и животински косми или екскременти. Следователно е възможно да се въведе определена значима профилактика през първите години от живота, напр. игра в кал или в леко мръсна среда. Препоръчва се и почивка в селото.