Четвъртък, 26 април 2012 г.
Искате да увеличите печалбата си?
Имате уебсайт, електронен магазин или собствен продукт?
Искате да привлечете повече клиенти чрез търсачките?
Искате да продадете повече продукти и да спечелите повече пари?
Трябва да покажете продукта или страницата си в по-добра светлина?
Ако сте отговорили положително на поне един от въпросите, значи сте на правилното място и ще намерите услугите на копирайтър
Следователно копирайтър е човек, който пише за вас текста на рекламата, PR статия, лозунги, уводен текст на уебсайта и т.н. Целта на неговата работа е:
* Защитете клиентите си
* Подобрете мнението си за вашия продукт или компания
* Увеличете печалбите си
* Подобрете класацията на вашата търсачка с акцент върху SEO
Четвъртък, 19 април 2012 г.
Neutop Глава 1 - 10
Всички ми казват, че крадеш от мен
съвестта ми
и губя заради теб
дори боси крака.
Страхът вече звъни ...
Ти си като водолаз,
Усещам вълните
бузите винаги,
когато хапеш
тишина, която се колебае между нас.
Лебо.
Под повърхността има тясна линия
за нашите люлеещи се души
и в света
липсва
общ въздух.
Всички ми казват ...
и бих могъл (искам) да разбера.
Глава 1 Промените, които ни очакват, имат своя данък
Беше юни, когато разбрах, че съм почти луд. Моят психолог, д-р Крилова, беше нежна блондинка, която срещнах на работа. Тя е спала с моя шеф и го е обичала. Твърди се, че е обичал жена си и понякога просто е трябвало да скърца, но аз никога не съм му вярвал. Той го имаше в очите си. Макар че може би дори не искаше.
Посетих я непосредствено след смъртта на баща ми. Бях разкъсана, тъжна, празна и имах всички симптоми на най-голямата депресия, която можеше да съществува. Беше толкова странен период, в който дори обикновена орхидея, поставена на парапетна дъска, можеше да ме разплаче.
- Мислите ли, че съм луд? - Попитах.
Д-р Крилова се усмихна нежно, сгъна крак върху черен кожен стол и каза:
- Защо мислиш така?
- Защото ме гледаш така - казах аз, защото тя наистина ме погледна така.
- Пишете дневник?
- Моля те?
- Знаете ли, дневник, в който записвате чувствата си.
- Направих го, когато бях на 15 години.
- Точният момент да го въведете отново в живота си.
- Какво ще се промени?
- Нищо.
- Нищо .
- Знаете ли, госпожице Христо, чувствам, че имате проблем с изразяването на чувства. Дневникът ще ви служи, за да можете да внесете чувствата, които потискате в живота си.
- Не чувствам, че потискам нещо в себе си.
- Нека опитаме, добре?
Глава 2 Може да искате да се срещнете с мен, но няма да е безплатно
Мама само се усмихна, пое дълбоко въздух и продължи:
- Дева, показваща чистота. Не физически, а психически. Тя е горда, свежа, непрекъсната от живота, действа импулсивно и следва инстинктите си. Майката знае, че няма нужда да се бори с живота си, тя живее в хармония с разбирането на течението, което я носи.
С Мартин я погледнахме, сякаш изсипва цялата информация от ръкавите си.
- А Старена? - Попитах.
- Тя е мъдра, знае за какво става дума в живота, затова се поставя на заден план. Тя е към края на пътуването си, защото разбира, че целта е самото пътуване. И тримата, Даша, са отражение на живота ти.
Кимнах, гледайки убедително сините очи на майка ми, които светеха. Този образ стана част от мен, част от живота ми, в който не бях живял няколко месеца.
- Тя го пропусна - прошепна Мартин, когато майка й вече не слушаше.
- Хм, - вдигнах рамене, защото ми хареса изстрелът.
Той кимна. Той беше малко откъснат, докосна челото си и каза:
- Знам, че след време ще бъдем приятели.
- Така че не го пропускайте.
Той ме погледна неразбираемо, затова добавих:
- Не искам да прескоча времето, от което се нуждаем, за да се отчуждим.
Глава 3 Има мечти, които няма да изпълним за другите, само защото те са те
4 февруари
Какво става с живота ми, живота на Мартин ?! Вече нищо не разбирам. Как могат хората, които обичам да страдат толкова много, а аз дори не съм забелязал? Наистина сме толкова слепи за болката на другите?
Разбрах, че всеки се нуждае от мост, за да не се чувства самотен и да има къде да бяга.
Будистите твърдят, че твърде високите очаквания ни правят нещастни. Срещу себе си, към хората, които обичаме. И може би собственият ни страх ни прави нещастни.
Страх от любов.
От загубата.
От разочарование.
Веднъж попитах Мартин от какво се страхува най-много. Не му беше позволено да ме погледне и каза:
- Най-много се страхувам от себе си.
- Себа?
- Не. Най-много се страхувам да не нараня някого .
Толкова щях да ми трябва мост, за да може Мартин да премине свободно.
Наистина бих се нуждаел от мост за себе си.
Глава 4 Интимна дистанция на душите
Глава 5 С течение на времето е трудно да се спре
*
- Какво искате да постигнете в живота? - попитах го, докато лежахме голи, удряни в жълти завивки.
- Искам да имам много пари и ще им се радвам. А ти?
- Искам да ставам сутрин с чувството, че трябва да чакам с нетърпение работата и след работа искам да чакам с нетърпение у дома, защото някой ще ме чака там.
Той остана сериозен, защото го казах сериозно.
- И ако там никой не те чака? - попита той замислено.
- Затова си купувам куче. Разбира се.
*
- Така че бихте простили изневярата?
- Не казах това. Просто казвам, че всеки е способен на изневяра.
- Ти ми изневери?
- Срещаме ли се? - Попитах
- Не, няма да отидем - каза той.
- Тогава може да не ти пука, не?
Той стана и пи минерална вода от бутилка.
- Харесваш ми, Тобиас?
Той бавно вдигна глава, погледна ме и каза:
- Харесвам те повече, отколкото си мислиш.
*
Седнахме на бюрото му в хола. Вие четете вестниците, за да работите напрегнато, а аз погледнах книгата с едното око, а с другото.
- Какво е, Даша?
- Нищо.
- Защо ме гледаш така?
- Не гледам.
- Не търсиш ли? - усмихна се той.
- Шпионирам те - казах развеселено.
И тогава той ме попита.
- Какъв беше той?
- Кой, как беше?
- Твоят баща. Какъв беше той?
- Той беше мъжът на живота ми.
- Целият ли е? - попита той.
- Той пееше на моята китара, през лятото ходехме на гъби и пеехме скитнически песни, той пушеше много, а аз бях неговото малко момиче.
Той кимна. Като знак, че разбира.
- Имахте хубаво детство?
аз кимнах.
- А ти?
- Нашият се разведе твърде рано, баща ми е известен алкохолик и никога не съм имал допълнителни отношения с майка си.
- Съжалявам - казах аз.
- Не трябва да съжаляваш за съдбите на другите, Дашка.
усмихнах се.
- Те не трябва, но вашият може да ме - казах спокойно.
Той не откъсна очи от мен, сложи вестниците на масата и каза:
- Не искам да спасявам целия свят.
Вдигнах очи и дишах неуверено.
- И мога ли поне да те спася? - Попитах.
Той замълча за момент, стана, наля виното си в чаша, погледна ме спокойно и така падна от мен:
- Знаеш ли, сигурно те обичам.
Това го изненада. Той остана сериозен, приближи се мълчаливо, взе ризата ми и започна да целува гърдите ми.
*
С Тобиас в живота ми влезе ново усещане. Усещане за щастие и нещастие едновременно, чувство на страст, което ме стопли и, както се оказа, унищожи.
От незапомнени времена хората са се подпечатвали с хора, давали са си твърде много, губили са душите си и са забравили, че за да оцелеят, те трябва да запазят част от душите си за себе си.
В деня, в който запознах Тобиас със семейството си, валеше, така че валеше. Седнахме в колата и гледахме как хората потапят краката си в големия взрив и се блъскат един в друг с чадъри. Телефонът ми звънна.
- Хайде, трябва да се прибираш.
- Мамо, какво стана?
- Мартин не се е прибрал от вчера и не вдига телефона, притеснен съм за него - каза майка ми от другата страна на телефона.
- Добре, ще отида да го потърся.
- Ще отида с теб.
- Не, мамо, ще ти се обадя - казах и затворих.
Когато си мисля за всички напускания на Мартин, всички кавги и странните промени в поведението, мисля, че телефонното ми обаждане ме плашеше повече от всичко преди.
Чувствам се като теб - писа ми той на следващия ден, когато седях с Жана в нейния магазин за цветя и се усмихвах.
- Харесва ме - казах на глас.
- Тобиас?
- Кой друг, ясно.
- А, - странно каза Жана.
- Това означава какво? Твоя е, аха .
- Нищо - намръщи се тя.
- Е, отворете хубавата си уста и бягайте - казах с мир.
- Обещаваш да не изпадаш в истерия?
- Обещавам - казах.
- Вижте, не знам дали това е вярно, но се казва, че Тобиас. - тя погледна надолу към Ян.
- Този Тобиас, а? Телефонно обаждане!
- Че не си единственият в живота му.
Сърцето ми спря да бие, преглътнах сухо и отметнах косата си от лицето си.
- Знаеш ли, Даша, не знам дали това е вярно. Искам само да знаете какво се казва.
- Тобиас не е лъжец.
- Ще видим - каза Жана.
- Познавам го, Джани, по-добре от всеки друг. Ако ми изневери, по-скоро би ме оставил. Знам, че такива неща може да нямат рационално обяснение, такива неща се чувстват интуитивни.
Жана само ме погледна тихо и разбрах, че обяснявам. Така че съм изложен на риск ... Защото ако някой трябва да обясни, той се страхува. И много се страхувах, че Тобиас ще разбие сърцето ми на милион малки парченца, които няма да мога да залепя.
Няколко дни не ми се обади и тогава телефонът ми звънна.
- Отивам в Италия.
- Кога?
- Днес. Толкова е бързо, ще дойда след две седмици.
- Така че ... така че няма да се видим днес.
- Не искам да ти обещавам. Тогава ще се свържа с теб.
- Да.
- Добре си, Даша?
- Хм. Бях, - казах, въпреки че не се чувствах така.
- Какво правиш?
- Ям палачинки, искам да знам дали ме искате, дори да тежа 200 кг, така че?
- Не мога да ви обещая това - засмя се той.
- И какво можеш да ми обещаеш?
- Нищо, но толкова ме харесваш.
Глава 6 Да бъдеш глупак понякога е по-лесно
По това време Жана намери нов, почти пич. Кафявият таксиметров шофьор Джуло ни караше навсякъде и говореше за таксиметъра толкова интензивно, че след пет минути спрях да го слушам.
Прехапах нокътя си в задната част на седалката, Жана ме погледна през огледалото и когато изпълнихме психиатрия в Левоча, й казах.
- И ти като че ли си скъсвал някога със Стан?
- Не се разделих.
- О, това има смисъл за мен - казах иронично.
- Просто имам две.
Погледнах я празно.
- Стано също има две - обясни ми тя.
- Но иначе вие двамата сте доста нормална двойка?
Жана кимна.
- Обяснете ми какво харесвате в Джул? - Попитах.
- Да, вашите въпроси - махна Джон.
- Скъпа, тя прилича на Елвис, има отвратителна коса и имитира Жбирка - казах.
- Знаеш ли, глупости, той е добър в секса.
- Имате база - усмихнах се малко.
Тогава ние мълчахме. Жана избра кутия цигари и докато пушехме пред входа на психиатрията, Яна провери очите ми, хвана ме за ръка и ми каза:
- И най-лошото е, че цял живот се занимавам с шибани връзки и зад тези решетки е различен, наистина проблемен свят.
Изцеление на душата. Така майка ми нарече престоя на Мартин в психиатрията. Вероятно звучеше по-приемливо от твърдението, че той е психично болен. Оздравяването на душата отекна в съзнанието ми, докато аз и Жана слизахме по тъмните стълби със силен болен брат, който ни доведе до Мартин. В крайна сметка, всеки лекува душата си по свой начин, единствената разлика е под формата на изцеление. Утешавах главата си.
- Трябва обаче да ви предупредя, че вчера брат ви беше агресивен, затова трябваше да използваме успокоителни.
- Какво означава? - попитах, докато отварях дръжката на стаята на Мартин.
Той не отговори. И може би беше добре. Мартин лежеше на леглото си с животинско яке и ми прилошаваше.
- Даша, Даша, откачи ме, откачи ме. - изкрещя той и ме погледна с поглед на луд. - За Бога, откачете го! - изкрещях на медицинската си сестра и той ми каза, че това е само проява на детоксикацията, през която преминава Мартин.
- Даша, ти си сестра. Прасе, ти си прасе, чуваш. - изрева той и се хвърли агресивно на леглото.
- Трябва да отидеш, ще му избодем нещо, за да го успокоим - казаха медикът и аз и Жана се разхождахме в стаята.
Рових се в психиатричната зала. Сълзи се стичаха по бузите ми като силна буря, с Яна седнахме на една пейка, загледан през прозореца. След няколко минути фелдшерът дойде при мен и каза:
- Това е често срещана ситуация, с която се сблъскваме.
Но не съм свикнал с такива често срещани ситуации - говорех някъде вътре, затова го попитах:
- Ще бъде добре?
Той колебливо ми каза, че всеки може да се оправи, ако иска. Ако иска.
Глава 7 Съдбата винаги я подрежда по различен начин
- Не искам да преживявам това, което вече съм преживял, Даша.
Който се страхува от любовта, е разочарован от любовта.
Който отхвърля любовта, се страхува, че животът му ще се усложни.
И има толкова голямо правило, че тези, които не го искат най-много, ще се поддадат първо на него.
Бързо напуснах апартамента му, наблюдавах краката си, без да се замислям и нямах малка надежда в душата си, че може би можем да бъдем наистина щастливи заедно. Ако и двамата го искаме.
И двамата искат.
Глава 8 Обичам, че те обичам толкова много
Задавали ли сте си въпроси: Защо трябваше да се срещна с човек, ако той просто ме нараняваше? Или как така се разбрах толкова добре с някого и изведнъж между нас настъпи тишина? Вярвам, че всички вече са го изпитали. Анализираме стари приятелства, любов, дразним се, че нещата вече не са такива, каквито са били, искаме да върнем времето назад, защото ако нашите събития се повтарят, със сигурност бихме се държали по различен начин. Това са глупости, но ние вярваме. Обикновено, когато ни се случи нещо, което ни бележи, което потъпква егото ни или разочарова, ние сме в състояние да решим в главите си дълго време защо е било добре. И така, защо? Всичко е добро за нещо. И колкото и клиширано да звучи тази формула, тя носи много истина.
Много, почти любов, те са склонни да бъдат болезнени. Те са склонни да бъдат сложни и никак не са лесни. Те са склонни да бъдат крехки и уязвими, но решени да издържат до последно.
Глава 9 Да не говорим за любовта
15 януари
Говорим за щастие, но не го изпитваме. Говорим за любов, но бягаме от нея, говорим за честност, но създаваме нови тайни. Всички сме равни, всеки от нас има тайни, които не иска да показва на света. Може би мама не е искала да покаже на света своя провал. Може би Мартин показа неуспеха си напротив, искаше някой да му помогне и може би аз задушавам неуспехите си. Понякога нещата могат да се случат по обратния начин, за да ни покажат правилната посока.
Глава 10 Не отстъпвайте, защото ще ви хвана