Том 6/No. 3/1999
Най-честите причини за нарушения на менструалния цикъл в амбулаторното отделение по ендокринология
Най-честите причини за нарушения на менструалния цикъл в ендокринологичната клиника
Ивица Лазурова, Петър Кашчак, Душан Трейбал, Андреа Букатова, Зузана Дидекова
Менструалните нарушения са често срещан симптом при жени, преглеждани в клиники за ендокринология. В тази работа авторите ретроспективно анализират причините за нарушения на менструалния цикъл при жени на възраст от 18 до 40 години, изследвани в клиниката по ендокринология на интернист.
Най-честата причина е хиперпролактинемия (49,2%), втората най-честа причина е заболяване на щитовидната жлеза (20%), предимно първичен хипотиреоидизъм. На 3-то място в поръчката са били пациенти с лутеална недостатъчност без други хормонални аномалии (15,5%). Настъпили са до 5% от синдрома на поликистозните яйчници, стероидната ензимопатия и хипергонадотропния хипогонадизъм. Хипогонадотропният хипогонадизъм е най-рядко срещан (1,5%), т.е. хипоталамусна аменорея. В групата на хиперпролактинемиите идиопатичната (41%) следва, латентната (34%) хиперпролактинемия е най-честата, а макропролактиномите и микропролактиномите са представени при 25%. Поради относително високата честота на латентна хиперпролактинемия, авторите препоръчват не само базовите нива на пролактин, но и неговото динамично изследване. (табл. 1, фиг. 3, бук. 13).
Ключови думи: менструални нарушения, хиперпролактинемия, хипотиреоидизъм.
Авторите анализират ретроспективно причините за нарушения на менструалния цикъл при жени (на възраст 18-40 години), прегледани в амбулаторно отделение по ендокринология.
Най-честата причина е хиперпролактинемия (49,2%) и заболяване на щитовидната жлеза (20%), главно първичен хипотиреоидизъм. 15,6% жени са имали лутеална недостатъчност с нормални хормонални нива (неизвестна етиология), 4,5% са имали синдром на поликистозните яйчници, стероидна ензимопатия и менопауза. 1 пациент (1,5%) проявява хипоталамусна аменорея. Редът на причините за хиперпролактинемия е както следва: идиопатични (41%), латентни (34%) и пролактиноми (25%).
Ние заключаваме, че най-честата причина за нарушения на менструалния цикъл при жени на възраст 18-40 години, прегледани в амбулаторно отделение по ендокринология, са хиперпролактинемия и първичен хипотиреоидизъм. По-високата честота на латентна хиперпролактинемия показва, че са необходими не само изходни нива на пролактин, но и динамични тестове за оценка на нарушения на менструалния цикъл или стерилитет (Раздел 1, фиг. 3, справка 13).
Ключови думи: менструален цикъл, хиперпролактинемия, хипотиреоидизъм.
ПРАКТИЧЕСКА ГИНЕКОЛОГИЯ, 6, 1999, бр. 3, стр. 96-99
Честота на HPV инфекции на маточната шийка при жени в перименопаза и постменопаза
Честота на цервикална HPV инфекция при жени в перименопауза и постменопауза
Мартин Редеча, Мирослав Корбеш, Мирослав Боровск ̆
Авторите представят резултатите от изследването на HPV инфекция на шийката на матката при жени в пери- и постменопаузата. Те изследвали чрез ДНК хибридизация. Те са изследвали общо 174 жени в пери- и постменопаузата, от които 96 жени (55,17%) със средна възраст 51,2 години (възрастов диапазон 46-60 години) не са приемали ХЗТ и 78 жени (44,83%) с средната възраст от 51, 3 години (46-58 години) е взета поне 6 месеца преди изследването на ХЗТ. Авторите сравняват резултатите от изследванията с изследванията, извършени в контролна група от 143 здрави жени. В контролната група те откриха честотата на цервикална HPV инфекция при 15,4%, докато в пери- и постменопаузата са установили честотата при 9,8%. От тях честотата на инфекцията е 9,4% при жени без ХЗТ и 10,3% при жени с ХЗТ. Разликите в честотата на инфекциите между групи жени са статистически незначителни (раздел 5, осветена 35).
Ключови думи: HPV инфекция, шийка на матката, предракови лезии, хормонозаместителна терапия.
Авторите в статията представят резултати от изследвания на HPV инфекции на маточната шийка при жени в пери- и постменопауза. Изследванията бяха направени по метода на ДНК хибридизация. Те са изследвали заедно 174 жени в пери- и постменопауза и от тях 96 жени (55,17%) със средна възраст 51,2 години (46-60 години) не са приемали ХЗТ и 78 жени (44,83%) със средна на възраст 51,3 години (46-58 години) са приемали ХЗТ поне 6 месеца преди изследването. Авторите сравняват резултатите от прегледите с прегледите, направени на контролна група от 143 здрави жени. В тази група те определят, че HPV инфекцията на маточната шийка е настъпила при 15,4%, докато в периода на пери- и постменопауза те установяват, че се среща при 9,8%. От това при жени без ХЗТ инфекцията се наблюдава при 9,4%, а при жените с ХЗТ - при 10,3%. Разликите в честотата на инфекциите между отделните групи жени са статистически незначителни (Раздел 5, справка 35).
Ключови думи: HPV инфекция, маточна шийка, предканцерози, хормонална заместителна терапия.
ПРАКТИЧЕСКА ГИНЕКОЛОГИЯ, 6, 1999, бр. 3, стр. 100-104
Монозомия X при спонтанни аборти през 1992-1998 г.
Монозомия X в набора от спонтанни аборти през 1992-1998 г.
Виера Гейслерова, Мария Пуркова, Татяна Браксаторисова, Ева Пагбиова
Авторите се фокусират върху определяне на честотата на поява на монозомия X в набор от спонтанни аборти от района на Братислава, които са били цитогенетично изследвани в периода от 1992 до 1998 г. в Института по медицинска биология LFUK в Братислава. От 1607 проби от спонтанни аборти, цитогенетичният анализ е бил успешен в 1028 случая (63,97%). От тях са диагностицирани 292 патологични кариотипа (28,4%). От патологичните кариотипи 64 случая на X моносумини са в чиста и мозаечна форма. В 58 случая това е чиста монозомия X и в 6 случая мозаечна форма. Авторите се занимават с причините за хромозомни аберации, особено монозомия X (Фиг. 1, бук. 8).
Ключови думи: спонтанен аборт, хромозома, пластичен кариотип, X монозомия.
Целта на работата беше да се оцени честотата на монозомия X в набора от проби от спонтанни аборти от района на Братислава, които бяха анализирани цитогенетично в Катедрата по медицинска биология, Медицински факултет на Университета Коменски в Братислава 1607 екземпляра от спонтанни аборти бяха изследвани цитогенетично и анализът беше успешен в 1028 случая (63,9%). От този брой са открити 292 патологични кариотипа. 64 от тях бяха диагностицирани като монозомии X, както в чиста, така и в мозаечна форма, а именно 58 чисти монозомии X и 6 мозайки. Обсъждат се причините за произхода на хромозомните аберации, особено на монозомия X (Фиг. 1, Реф. 8).
Ключови думи: спонтанен аборт, хромозома, патологичен кариотип, монозоми X.
ПРАКТИЧЕСКА ГИНЕКОЛОГИЯ, 6, 1999, бр. 3, стр. 105-107
Случай на актиномикотичен тубо-яйчников абсцес
Актиномикотичен тубоовариален абсцес
Петър Бренишин, Мирослав Олеар
Авторите описват доклад за случай на актиномикотичен тубоовариален абсцес във вътрематочното устройство и обсъждат възможностите за профилактика, диагностика и лечение на такива състояния. (осветена 9).
Ключови думи: актиномикоза, тубо-яйчников абсцес, вътрематочна контрацепция.
Случай на актиномикотичен тубоовариален абсцес и възможностите за профилактика, диагностика и лечение е описан и обсъден от авторите (Реф. 9).
Ключови думи: актиномикоза, тубо-яйчников абсцес, вътрематочно контрацептивно устройство.
ПРАКТИЧЕСКА ГИНЕКОЛОГИЯ, 6, 1999, бр. 3, стр. 108-110
Интерес на медицински специалисти към пъпна кръв
Медицински интереси в кръвта от пъпна връв
В гинекологията се отваря нов проспект за събиране на кръвни проби от пъпна връв (плацента) за трансплантация на костен мозък. През последните 30 години трансплантацията на костен мозък се превърна в приет и често използван терапевтичен метод за лечение на пациенти с тежки животозастрашаващи заболявания (хемобластоза, имунодефицит, метаболитно увреждане на хемопоезата и др.). Кръвната пъпна връв е ценен източник на стволови клетки за възстановяване на костния мозък. В статията за преглед авторът предоставя преглед на новата информация, представена на симпозиума във Виена (19 юни 1999 г.). (осветена 5).
Ключови думи: кръв от пъпна връв, плацентарна кръв, костен мозък, трансплантация на костен мозък.
Пред гинеколозите има отворен сега и перспективен обект, насочен към вземане на проби от пъпна (плацентарна) кръв за трансплантация на костен мозък. Трансплантацията на костен мозък стана приета през последните 30 години и често използвана като терапевтичен метод за лечение на пациенти, страдащи от животозастрашаващо заболяване (хемобластоза, имунодефицит, метаболитни нарушения и др.). Кръвната връв (плацентарна) е полезен източник на стволови клетки за възстановяване на костния мозък. В обзорна статия се обсъжда актуалното разпределение според симпозиума във Виена (19 юни 1999 г.) (Реф. 5).
Ключови думи: пъпна кръв, плацентарна кръв, трансплантация на костен мозък.
ПРАКТИЧЕСКА ГИНЕКОЛОГИЯ, 6, 1999, бр. 3, стр. 111-112
Фактори, влияещи върху зарастването на хирургическа рана
Въз основа на клиничния опит авторът анализира възможностите за предотвратяване на усложнения, свързани с зарастването на хирургични рани при гинекологични пациенти. Той препоръчва цялостен подход към пациентите по отношение на основното му заболяване, цялостното здравословно състояние на пациента, анализира подробно предоперативните рискови фактори и рисковите фактори по време на операцията (раздел 1, бук. 7).
Ключови думи: хирургична рана, зарастване на хирургическа рана, усложнения, профилактика.
ПРАКТИЧЕСКА ГИНЕКОЛОГИЯ, 6, 1999, бр. 3, стр. 113-114
Правни аспекти и проблеми при осигуряване на реанимация и интензивно лечение
ПРАКТИЧЕСКА ГИНЕКОЛОГИЯ, 6, 1999, бр. 3, стр. 115-118