Зеленият човек в Щита
Ако евангелската църква на жандармерията стоеше на няколкостотин километра на запад, може би вече се беше появила в авантюристичната история на някой Дан Браун. С редица интересни подробности, той има всички предпоставки за тази възможност ...
Ще знаете т.нар зелени човечета? През последните години те бяха подчертани от няколко публикации: книги и статии в списания, но все още са добре скрити от очите на мнозина. Те обикновено са скулптурни изображения на мъжки лица, но малко странни: цялото или част от лицето е съставено от отрязани листа от растения - или такива листа растат от устата, носа, ушите или очите на човешкото лице. Подобни изображения са се появявали спорадично в райони на Средиземно море още в древността, но само средновековната архитектура е донесла зелен човек на нашата територия. Внимавайте да не го объркате с различни чудовища, седнали като гарги, конзоли или маски на первазите и фризовете на готическите храмове - предишната им задача е била да възпират злите сили от църквата отвън. Обаче средновековният зелен човек обикновено се настаняваше вътре в храма, той не плаши никого, но не разкрива нищо, просто наблюдава мълчаливо. Не винаги е лесно да се открие: ако интериорът на готическа църква е поне малко архитектурно декориран, благодарение на растителни мотиви, нашите очи ще разгледат такова лице като част от каменна скулптура, когато се гледа повърхностно. Но ако обърнем голямо внимание на всеки детайл от каменната зидария, можем да намерим доста прилична група зелени човечета в Словакия.!
Според английската литература изображенията на зеления човек на Британските острови се срещат главно в църкви, които първоначално са били посветени на култа към Дева Мария (Андерсън, Уилям: Зеленият човек: Архетипът на нашето единство със Земята. Великобритания, 2002 г.) - 3-то издание). Това се обяснява с позоваването на символа на предхристиянския архетип на „Великата майка“, както те се опитват да докажат в няколко ранносредновековни поклоннически обекта в Западна Европа с марийско покровителство. Може би това е и обяснение, валидно за Щитник - през 14 век тук се споменава енорията на Пресвета Богородица.
Тина Маркушова
* „Архитектурно-исторически паметник изследвания, НКП Костол ев. а. в. Щитник “, инж. арх. Адриана Клингова и д-р. Норма Урбанова, 2011 г. и „Монументално изследване на историята на изкуството NKP Kostol ev. а. в. Щитник “, инж. арх. Адриана Клингова, инж. арх. Клинг, Mgr. Паулусова и д-р. Norma Urbanová, 2012, архив KPÚ Košice pracovisko Rožňava