Захарният диабет (диабет) е едно от най-често срещаните и най-сериозните заболявания на съвременната цивилизация. Той засяга повече от 350 000 души в Словакия и още 100 000 души вече имат диабет, но не знаят за него. Поради остри и хронични усложнения, това значително влошава качеството на живот и увеличава смъртността на пациентите. Ако не се лекува, диабетът съкращава продължителността на живота с повече от 25%. Диабетът тип 2, който се среща предимно в зряла възраст, представлява 90% от общия брой пациенти с диабет.
Диабетът тип 2 се причинява от недостатъчен ефект на инсулин (т.нар. Инсулинова резистентност) и частично спиране на производството на инсулин в В-клетките на панкреаса. Нездравословният начин на живот, свързан с намалена физическа активност, която води до наднормено тегло и затлъстяване, допринася значително за неговото развитие. Дълго време е бил скрит в т.нар преддиабетният стадий и нивата на кръвната захар могат да бъдат повишени за дълго време без знанието на пациента. Поради това често може да се хване на етап, когато са налице хронични усложнения в резултат на дългосрочно повишени нива на кръвната захар. Обикновено малките кръвоносни съдове са засегнати (така наречената микроангиопатия) с характерни заболявания на бъбреците (диабетна нефропатия), ретината на очите (диабетна ретинопатия) и нервите (диабетна невропатия), което може да доведе до сериозни последици в засегнатите органи - бъбречна недостатъчност, нарушения на зрението до слепота и диабетно стъпало с риск от ампутация на увредения крайник.
Инсулинът се образува във В-клетките
Диабет тип 2 често се проявява при други заболявания като наднормено тегло и затлъстяване, високи нива на мазнини в кръвта и артериална хипертония (високо кръвно налягане). Говорим за т.нар метаболитен синдром или квартет на смъртта, тъй като допринася значително за развитието на сериозни сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания.
Какво е диабет?
Захарният диабет (диабет) е заболяване, което се проявява с повишени нива на кръвната захар (гликемия) поради недостатъчно производство или недостатъчен ефект на инсулин - хормон, който понижава кръвната захар.
Инсулинът като хормон се образува в В-клетките на панкреаса, от които се освобождава в кръвта в малки количества през целия ден и внезапно се отделя в по-големи количества след поглъщане на храна, съдържаща захари (въглехидрати). Ако В-клетките бъдат унищожени, инсулинът се спира и се развива диабет тип 1. Ако инсулинът се образува в В-клетките, но ефектът му е недостатъчен, се развива диабет тип 2. Малък брой пациенти развиват и специфични видове диабет, които са причинени от разрушаването на В-клетките чрез хронично възпаление на панкреаса, някои заболявания на жлезите с вътрешна секреция (напр. Хиперактивност на надбъбречната жлеза) и понякога лекарства като противовъзпалителни кортикоиди. Съществуват и по-редки вродени, генетично обусловени видове диабет (наричани MODY), които могат да се появят в ранна детска и млада възраст. Гестационният захарен диабет, който се развива при жени по време на бременност и преминава след раждане, се е разрешил като специален тип, като нивата на кръвната захар се връщат към нормалните стойности.
Диабет тип 2 и неговите причини
Диабетът тип 2 се причинява от недостатъчен ефект на инсулина (т.нар. Инсулинова резистентност), който първоначално се компенсира от прекомерното му производство (хиперинсулинемия) в В-клетките на панкреаса. Постепенно обаче се наблюдава и нарушение на производството на инсулин в В-клетките, което не е достатъчно, за да компенсира недостатъчния му ефект, нивата на кръвната захар се повишават и се развива диабет тип 2.
Диабет тип 2 също се развива до известна степен поради вродена предразположеност (поради голям брой слабо действащи гени), но това се дължи главно на нездравословен начин на живот, свързан с прекомерен енергиен прием и ниска физическа активност, което води до наднормено тегло и затлъстяване . Особено неблагоприятен е централният (мъжки, „ябълков“) тип затлъстяване, който се причинява от натрупването на мазнини, особено в интраабдоминалната област и подкожната област на торса (корема и гърдите). Прекомерните количества мазнини в организма водят до влошаване на ефекта на инсулина, което компенсаторно увеличава производството на инсулин, което от своя страна насърчава съхранението на мазнини в тялото. Това създава порочен кръг. Нивата на кръвната мазнина и кръвното налягане също се повишават, което е други рискови фактори за развитие на сериозни сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания.
Имате диабет?
Диабетът е заболяване, което се проявява в ранните етапи само с малки, понякога без симптоми, и само с по-голямо повишаване на нивата на кръвната захар се проявява в повишено уриниране, чувство на жажда с необходимост от повече прием на течности.
По-специално диабетът тип 2 може да няма никакви симптоми за много дълго време и може да се прояви само в стадий на сериозни съдови усложнения (увреждане на бъбреците, зрителни нарушения, инфаркт, инсулт). Ето защо превантивните прегледи (така наречените скринингови програми) са много важни, които трябва да открият диабет тип 2 и неговите преддиабетни етапи възможно най-скоро.
Нивата на кръвната захар трябва да се проверяват веднъж годишно за всички с:
- възраст над 45 години,
- семейно бреме, ако роднини от първа степен (родители, братя и сестри) имат диабет тип 2,
- преддиабетни нарушения (нарушен глюкозен толеранс или гранична глюкоза на гладно при предишни изследвания),
- наднормено тегло (ИТМ 25-30 кг/м2) и затлъстяване (ИТМ над 30 кг/м2), особено при централно затлъстяване (обиколка на талията над 102 см при мъжете и 88 см при жените),
- артериална хипертония (кръвно налягане над 140/90 mm Hg),
- нарушения на метаболизма на мазнините, ако нивото на триацилглицеролите е над 1,7 mmol/l, нивото на HDL холестерол е под 1 mmol/l при мъжете и под 1,3 mmol/l при жените, или ако нивото на LDL холестерола е над 2,6 mmol/л,
- сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания (исхемична болест на сърцето, инсулт, исхемичен синдром на долните крайници),
- при жени с яйчникови заболявания от поликистоза или след гестационен тип диабет по време на бременност.
Как да диагностицирам диабет?
Диагнозата диабет се поставя въз основа на изследване на нивото на кръвната захар, т.е. j. гликемия, която може да се изследва на гладно или 2 часа след изпиване на концентриран разтвор от 75 g глюкоза орален тест за глюкозен толеранс (oGTT). Повишената гликемия над 7,0 mmol/l, повишената гликемия след 2 часа oGTT над 11,1 mmol/l и всяка събрана през деня глюкоза над 11,1 mmol/l показват наличието на диабет. Напоследък се препоръчва да се допълни изследването на гликиран хемоглобин, чиито стойности са повече от 6,5% в случай на диабет.
Отделните видове диабет се разграничават чрез изследване на т.нар С-пептид, който се освобождава в равни количества заедно с инсулин от В-клетките на панкреаса в кръвта и следователно индиректно показва способността на В-клетките да произвеждат инсулин. Ниските до нулеви нива на С-пептида потвърждават унищожаването на В-клетките и диабет тип 1, ако нивата му са нормално, съответно. увеличен е диабет тип 2.
А какво да кажем за диабет тип 2 и неговата диагноза?
В случай на диабет тип 2 може да се улови периодът, предхождащ развитието му (така нареченото преддиабетно състояние). Диагностицира се чрез глюкоза на гладно в диапазона 5,6 - 6,9 mmol/l (т.нар. Гранична глюкоза на гладно) или чрез кръвна захар на гладно след 2 часа oGTT в диапазона 7,8 - 11,1 mmol/l (т.нар. Нарушен глюкозен толеранс ).). Това са състояния, свързани с висок риск от развитие на диабет тип 2 през следващите години, така че в такива случаи кръвната захар на гладно трябва да се следи веднъж годишно.
Диабетът тип 2 е скрит дълго време и честотата му се увеличава с възрастта. Често присъстват свързани заболявания в рамките на метаболитния синдром - наднормено тегло до затлъстяване, артериална хипертония (високо кръвно налягане над 140/90 mm Hg) и нарушение на метаболизма на мазнините - дислипидемия. Вече при диагностицирането на диабет, респ. малко след откриването му могат да възникнат усложнения - бъбречно заболяване (диабетна нефропатия), ретина на очите (диабетна ретинопатия) и нерви (диабетна невропатия), както и сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания (исхемична болест на сърцето, инсулт, исхемичен инсулт). заболяване на крайниците). Следователно, в допълнение към нивата на кръвната захар, всеки диабет тип 2 трябва да се наблюдава редовно при всяко амбулаторно посещение:
- телесно тегло и височина с изчисляване на телесния индекс (т.нар. индекс на телесна маса - ИТМ, което е съотношението на теглото в kg към височината в m2),
- обиколка на талията,
- кръвно налягане,
- нива на мазнини в кръвта (общо, LDL и HLD холестерол, триацилглицероли),
- отпадъци от протеини в урината (микроалбуминурия, протеинурия) поне веднъж годишно,
- очен фон поне веднъж годишно.
Какво можете да направите сами при лечението на диабет?
Здравословен начин на живот. Тъй като нездравословният начин на живот допринася значително за развитието на диабет тип 2, лечението му е една от най-важните мерки в лечението и профилактиката (профилактика на заболяванията). Най-важните принципи включват достатъчна физическа активност и здравословна диета, свързана със загуба на тегло (оптимално поне 5-10% от първоначалното тегло за половин година), липса на тютюнопушене и ограничения за прием на алкохол. Обучението на пациента според принципа е много важно: колкото повече пациентът с диабет тип 2 знае повече за своето заболяване, толкова повече той е мотивиран да следва режима.
Физическа дейност. Достатъчната физическа активност в момента е най-важната превантивна мярка преди появата на диабет тип 2, както и важна мярка при лечението му. Препоръчва се редовно физическо натоварване на ниво по-бързо ходене поне 30 минути 5 дни в седмицата, за предпочитане всеки ден.
Скъпа. Правилното хранене е част от лечението на диабета. За пациента с диабет е много важно да се научи да съставя оптималното си ежедневно меню, което да съдържа най-подходящия състав на захари (въглехидрати), мазнини и протеини.
Захари - въглехидрати Те са и основният източник на енергия за диабетици и трябва да представляват 60-65% от дневния енергиен прием. Пациентите трябва да са запознати със съдържанието на въглехидрати в отделните храни и да се научат да оценяват това съдържание в храната, която ядат. Съдържанието на въглехидрати се дава във въглехидратни единици (SJ), където 1 SJ = 10 въглехидрати, съответстващи на половин филия хляб, чаша мляко или една ябълка. Оценката на храните по въглехидратни единици е много полезна, тъй като по този начин е възможно да се прецени коя част от храната трябва да се яде, така че препоръчителната доза въглехидрати да не бъде превишена. Пациентът ще получи от своя лекар, образователна или диетична медицинска сестра таблици с посочените въглехидратни единици във всяка храна, според които той може да регулира дозата на прилагания инсулин.
Друга важна характеристика на погълнатите захари е гликемичният индекс, който показва колко ще се повиши нивото на кръвната захар след поглъщане на храна в сравнение със същото количество чиста захар - глюкоза. Храните с висок гликемичен индекс (например пържени картофи, печени картофи, бял хляб, багети, бисквити, крекери, чипс, подсладени напитки, кока-кола, бира) са неподходящи за диабетици. Напротив, подходящи са храни с нисък гликемичен индекс (напр. Пълнозърнест хляб, бобови растения, кореноплодни зеленчуци, домати, чушки, плодове, ядки), които не повишават бързо нивата на кръвната захар след хранене и осигуряват по-дълготрайно усещане за ситост, което е важно и за контрола.мазнини в кръвта и телесно тегло. Това може да помогне за намаляване на риска от сърдечно-съдови заболявания.
Храни, съдържащи фибри
От голямо значение за добрия контрол на кръвната захар е приемът на фибри, които се намират главно в пълнозърнести храни (напр. Овесени ядки), бобови растения (боб, леща, соя), зеленчуци (напр. Зеле, цвекло, моркови) и плодове (особено касис), малини, къпини). Някои фибри зеленчуци имат значението, че не влияят на нивата на кръвната захар и не са включени в общия брой въглехидратни единици. Такива зеленчуци включват почти всички видове листни и кореноплодни зеленчуци. Пациентът може да ги консумира за неопределено време и да изпитва глад по всяко време, без да се страхува от повишаване на кръвната захар. Препоръчително е да приемате най-малко 14 g фибри на 1000 ккал енергиен прием дневно.
Като основен източник на въглехидрати при диабетици се препоръчват пълнозърнести храни като пълнозърнест хляб, пълнозърнести макаронени изделия, неолющен кафяв ориз, овесени ядки, както и зеленчуци и плодове. Готвенето на захар при диабетици не трябва да бъде абсолютно забранено, но не е подходящ източник на въглехидрати и трябва да бъде включено в общото съдържание на въглехидрати. Като изкуствени подсладители са разрешени захарин, аспартам, ацесулфам калий и сукралоза.
Мазнини и омега-3 киселини
Мазнините имат най-висока енергийна стойност сред хранителните вещества, но приемът им не трябва да надвишава 30% от дневната енергийна нужда. Прекомерният им прием може да допринесе за затлъстяването и развитието на атеросклероза. Приемът на мазнини, съдържащи наситени мастни киселини (животински мазнини, масло, мехлем, бекон, колбаси), които повишават общия холестерол, както и т.нар. лош LDL холестерол. Техният доход не трябва да надвишава 7% от дневното потребление на енергия. Неподходящи са и транс-ненаситените мастни киселини, които се образуват по време на втвърдяването на растителните масла под формата на маргарин и подобно на наситените мазнини водят до увеличаване на неблагоприятния LDL холестерол и намаляване на благоприятния HDL холестерол. Напротив, положителен ефект има приемът на мазнини, съдържащи мононенаситени мастни киселини (зехтин) и полиненаситени мастни киселини (морски риби, растителни масла), чийто прием трябва да покрива около 10% от дневния енергиен прием. Растителните масла (маслини, слънчоглед, соя), морски риби и ядки се препоръчват като оптимален източник на мазнини в диетата на диабетиците.
Протеините са източник на аминокиселини като основен градивен елемент за производството на собствени протеини в тялото. Ежедневно в диетата трябва да се приемат 1 g протеин на 1 kg телесно тегло, като по този начин се покриват 15-20% от препоръчителния дневен енергиен прием. Тази препоръка се отнася и за диабетици, освен ако не се развие бъбречно увреждане (диабетна нефропатия), когато приемът на протеин е намален до 0,8 g протеин на 1 kg телесно тегло. Най-здравословният прием на протеини е под формата на риба, птици, бобови растения, ядки и яйчен белтък (яйчният жълтък съдържа много холестерол и приемът му трябва да бъде ограничен). Неподходящи източници на протеини са червеното месо, млякото и млечните продукти с високо съдържание на наситени мазнини.
Лечение на диабет
Пациент с диабет тип 2 трябва да е наясно с целевите си стойности за лечение, които се оценяват по нива на глюкоза на гладно (под 5,6 mmol/l), гликемия 2 часа след хранене (под 7 mmol/l) и гликиран хемоглобин (оптимално под HbAlc). 6,5% най-често използваният метод у нас според DCTT или 4,7% от метода според IFCC). Много е важно лечението да започне възможно най-скоро, за да се постигнат целевите стойности за лечение и да се постигне ефективна профилактика на хроничните усложнения.
В допълнение към режимните мерки (физическа активност, диета), т.нар орални антидиабетни средства, t. j. антидиабетни лекарства, прилагани под формата на таблетки. Днес се разработват точните процедури, кои лекарства са най-подходящи за отделни диабетици тип 2. Ако лечението с таблетирани антидиабетни лекарства не е достатъчно, лечението с инсулин или инсулинови аналози трябва да се засили в ранен стадий на заболяването.
проф. MUDr. Петър Галайда, CSc. действа като гарант на докторантската програма по клинична фармакология в Медицинския факултет Йесений, Университет Коменски в Мартин. Предишният му трудов опит включва длъжността доктор, асистент, доцент, доцент, заместник-декан или поръчител на други специализирани изследвания. Той е също изследовател или съизследовател на няколко международни, национални и институционални научни проекта, автор или съавтор на повече от 560 регистрирани публикации. Участвал е в няколко чуждестранни и местни стипендии с принос за създаването на международни стандарти за докторантура по биомедицински науки. Наградите, които е получил, включват наградата Rázus по предложение на Словашкото диабетологично дружество, Словашкото общество за вътрешни болести и Словашкото химиотерапевтично дружество за неговите лекции, няколко награди на Словашкото диабетологично общество за научни монографии и публикувани трудове в известни чуждестранни списания, 2009 г.), бронзов (2010), сребърен (2015) и златен (2020) медал на Словашкото медицинско общество, сребърен медал на JLF UK (2009) или възпоменателен медал на университета Трнава (2006).