Разказахме историята на Vierka, която беше амбициозна, целенасочена и успешна в работата си на младини. Отличи се, затова бързо се превърна в управител на отдел. Тя беше оценена и похвалена от ръководството, харесана беше и от директора на клона, с когото установи по-дълбоки отношения. Тя се справяше добре на работа, но в личния й живот беше по-лошо. Дотогава тя нямаше сериозни връзки с мъжете. Първият човек, в когото се влюби, беше нейният шеф Милан. Той обаче беше женен и не се интересуваше от сериозна връзка. Нейният свободен избор беше да поддържа такава връзка.
Случвало се е обаче, че тя е забременяла и любовната им връзка се е разпаднала, Милан я е напуснал. Въпреки това тя избра дете. Тя се отказа от кариерата си и избра трудния път на самотна майка. Милан не само не проявява интерес към нея или детето, той дори не й помага финансово. Виерка не се бори за помощ, тя остана напълно сама и скоро се озова във финансово бедствие. По това време Милан се появи отново в живота й, предлагайки й помощ, и дори синът им започна да проявява интерес към нея. Тя реши да му даде шанс и те започнаха да живеят заедно. Милан реши да възкреси връзката им, защото първият му брак се провали и той остана сам.
Виерка прости на Милано и през първите години те живееха хармонично заедно. Vierka се грижи за домакинството, градината и сина, Милан си изкарва прехраната. Всичко работеше. Проблемът възникна, когато Vierka искаше да работи отново. Милан направи всичко, за да я задържи вкъщи. Той хвърли трупи в краката й. Отначало той създава условия, за да не пропуска нищо, а по-късно й прави трикове, когато тя обмисля да се върне на работа в полето.
Той не искаше и двамата да прекарват време на работа, а домакинството им беше занемарено и синът му виждаше родителите си в стрес, които постоянно гонят нещо. Милан искаше да има домакиня от Vierka. Vierka се съгласи през първите години, но тъй като синът й порасна и по-късно влезе в училище, тя реши да продължи кариерата си отново. Знаеше, че няма да го направи заради парите, защото Милан знаеше как да ги осигури достатъчно, а защото се чувстваше неизползвана, недооценена и застояла. Виерка беше тъжна, без енергия, спря да се наслаждава на оригиналния начин на живот. Чувстваше се така, сякаш полудява, все още една и съща наоколо. Знаеше, че ако не започне отново сега, никога няма. И така тя положи всичките си усилия за намиране на нова работа.
Всеки от нас има своята мечта, желанието си да реализираме и изпълним живота си с нещо, за което имаме талант и което ни обогатява вътрешно. Жените се фокусират върху децата и семейството си по време на отпуск по майчинство и често по-късно това е добре. Те обаче не трябва да забравят за себе си и когато децата пораснат, е време да помислят за себе си и да продължат това, което са заделили.
С всяко отхвърляне на интервюто съмненията на Виерка за себе си и за това дали тя все още е „работоспособна“ или изобщо ще се справя с работата. Винаги, когато се стигаше до това, Милан посяваше в нея убеждението, че вече не е интересно, че няма да може да го направи, но всичко се беше променило. Vierka осъзна, че Милан не подкрепя никаква промяна в съвместното им функциониране. Хранител мъж, домашна майка. Дълго време Виерка решаваше дали да поддържа семейната камина и да се откаже от амбициите и самореализацията, или да започне да се гради на краката си и да жертва комфорта на миналото. Да бъде домакиня вече не я изпълняваше, особено когато синът й се нуждаеше от нея все по-малко. Чувстваше се самотна, спря да вярва и имаше треперене и безпокойство, които никога не бе познавала с такава интензивност.
Ако спрем да вярваме, не получаваме подкрепата на близките, изпитваме многократни отхвърляния и сме разочаровани, нашето самочувствие и самочувствие страдат, появяват се страхове, съмнения, тревоги и изпитваме стрес с повишена интензивност.
Страховете и съмненията й за нея са я парализирали толкова много, че за известно време тя е спряла да присъства на интервюта и се е отказала от усилията си. За нейна голяма изненада психическото й състояние не се нормализира, а точно обратното. Тя чувстваше празнота, безпокойство и дори това, на което се беше радвала дотогава и виждаше смисъла в нея, вече не я радваше. Когато в нея нараснаха безнадеждност и отчаяние, тя за първи път посети нашия консултативен център.
Не само липсата на самочувствие и социална подкрепа, но и неосъществените амбиции могат да бъдат източник на вътрешна празнота, безпокойство или депресивни симптоми с различна интензивност. Ако не сте наясно и не можете сами да излезете от порочния кръг и ако не виждате решение на ситуацията си, обикновено е полезно да намерите експерт.
Виерка трябваше да се ориентира в живота си. Знаеше, че е загубила пътя си. Тя обаче не хвърля пушка в ръжта, а търси нови възможности. Като първата си цел тя си постави да работи върху загубеното си самочувствие. Скоро осъзна, че макар да й харесва да има семейство и да създава фон, тя също трябва да го осъзнае. Чувстваше, че времето е назряло. Тя обаче била преодоляна от страхове и съмнения относно способностите си.
Ако се страхувате от нещо и знаете, че ситуацията всъщност не ви заплашва, най-добрият начин е постепенно и систематично да се излагате на подобни ситуации, дори да изпитвате стрес и напрежение. Това се нарича излизане от зоната на комфорт. За жените в отпуск по майчинство тази въображаема зона на комфорт често се стеснява и те изпитват неприятни чувства дори в ситуации, които преди това не са били стресиращи за тях.
За Виерка беше ясно, че само анализът на чувствата й няма да помогне, затова тя получи подкрепа и няколко добри съвета как да го направи. Мотивацията й беше по-силна, тя я тласна напред. Знаеше, че ако остане вкъщи, ще го остави. Така тя събра смелост и отиде на по-нататъшни интервюта. И за повече. Когато беше отхвърлена отново след около двадесетото интервю, тя забеляза, че вече не я отвежда по същия начин, както преди. Напрежението постепенно спада (зоната на комфорт се разширява). Тя реши да се свърже с по-големи компании и да заеме по-висока позиция от преди. Търсенето й отне почти година, но в крайна сметка тя успя.
Усилията ни често се възнаграждават. Важно е да не се отказвате. Чрез постоянство и преодоляване на разочарования и препятствия, ние ще се укрепим и в крайна сметка ще успеем. Искрената подкрепа на приятели, околна среда, треньор или дори психолог помага много.
Милан не искаше да я върне във фирмата, където междувременно той стана главен изпълнителен директор, но тя намери място в състезанието. Самата тя беше изненадана, че именно там й беше предложена много интересна позиция.
Като избра да слуша нейния вътрешен глас и се противопостави на Милан, това го ядоса и охлади отношенията им. Той отказа да се срещне с нея, тя чувстваше, че той иска да направи решението й неудобно, за да се откаже от него. Виерка започна да се чувства като негов съквартирант, настоявайки тя, когато вече печелеше, да се грижи за себе си и също да допринесе за управлението на домакинството. Отначало беше ядосана и безпомощна, но по-късно осъзна, че това е възможност да се почувства отново по-силна и по-уверена. От нейна гледна точка тя успя да бъде партньор на Милан. Милан не възприема това като партньорство между мъж и жена, а като двама конкуренти и той действа по съответния начин. Въпреки че самочувствието й нарастваше, връзката им беше в упадък. Попаднала е в ситуация, в която не може да отговори сама на въпроса, който е по-важен за нея в момента, когато е сгрешила.
Автор: Радослава Олайос
www.atna.sk
За автора: Докторска степен Радослава Олайос
Аз съм дълбоко ориентиран психотерапевт, когато работя с клиент се фокусирам върху преодоляване на трудни житейски ситуации и лични кризи.
Специализиран съм в личностно израстване, управление на стреса, изграждане на самочувствие, вътрешна сила, преодоляване на страха и травмите, които блокират естествения ни потенциал. Работя с клиента индивидуално, по двойки, в групи и под формата на семинари.