В съответствие с разпоредбите на § 11, ал. 1 от Акт бр. 124/2006 Coll. относно безопасността и опазването на здравето при работа и за измененията на някои актове с изменения (по-нататък „Закон № 124/2006 Coll.) В интерес на предотвратяването на появата на професионални заболявания, работодателят е длъжен да осигури преустановен престой на служител който изпълнява избраната професия. Възстановителният престой е също рехабилитация във връзка с работата, която работодателят осигурява на служителя непрекъснато по време на изпълнението на работата (наричана по-долу "рехабилитация").

възстановяване

Рехабилитацията е алтернатива на жилищната форма на възстановяване на престоя. На работодателя се дава възможност да избере подходящ метод за превенция за служителите. Като част от рехабилитацията, работодателят не трябва да осигурява и възстановява на работника или служителя разходи за настаняване, целодневна храна и пътни разходи извън мястото на пребиваване, което прави възможно намаляването на финансовите разходи в сравнение с възстановения престой. Използването на тези разпоредби обаче не може да намали нивото на защита на служителите при превенцията на професионални заболявания.

Като част от рехабилитацията, работодателят осигурява контролиран от програмата здравен режим за служителите (раздел 11, параграф 16 от Закон № 124/2006 Coll.), Определя начина на транспорт и други условия на служителя, както и за командировки и предоставя надбавки за пътуване в съответствие със Закон №. 283/2002 Coll. относно надбавките за път, изменени (раздел 11, параграф 17 от Закон № 124/2006 Coll.). Разходите за възстановяване на престоя и рехабилитацията са разходи, свързани с осигуряване на безопасност и защита на здравето при работа, които работодателят е длъжен да поеме и не могат да бъдат прехвърлени на служителя в съответствие с разпоредбите на § 6, ал. 11 от Закон №. 124/2006 Coll. (Раздел 11, параграф 17 от Закон № 124/2006 Coll.).

В съответствие с разпоредбите на § 11, ал. 18 от Закон №. 124/2006 Coll. участието в възстановителния престой се счита за изпълнение на програмата за възстановяване. В пряка връзка с участието в възстановителния престой има и пътуване до там и обратно, хранене и лично почивка в сградата за възстановяване. В случай на рехабилитация е необходимо да се действа по подобен начин, т.е. да се разглежда изпълнението на програмата за рехабилитация като участие в рехабилитацията. В пряка връзка с участието в рехабилитация има път назад и напред. Следователно двупосочното пътуване до рехабилитация не може да се счита за участие в рехабилитация и работодателят не може да отчита това време във времето, отделено за рехабилитация. Подобна практика би била в противоречие със закона, тъй като би противоречала на нейната цел, която е да защитава здравето на служителите и да предотвратява професионални заболявания, като участва в рехабилитация за минимум 80 часа в рамките на две години. Включването на времето за рехабилитация (там и обратно) в продължителността на рехабилитацията би съкратило времето на минималната продължителност на рехабилитация, установена от закона.