а) изпълнение на поставените от закона задачи в областта на социалната и правна защита на децата, социалната превенция, социалното консултиране и алтернативните семейни грижи,
б) разработване на концепцията за превенция на социално-патологичните явления, концепцията за социална превенция и организирането на алтернативни семейни грижи,
в) осигуряване на професионално и методическо ръководство на дейностите на държавната администрация при осъществяване на социална превенция, осигуряване на грижи за възпитанието на децата и при посредничеството на отделни форми на алтернативни грижи.

откриване

3.1 Ролята на възпитателя в разкриването на малтретирани, пренебрегвани и пренебрегвани деца

В допълнение към социалния работник, психолог, полиция, учители също участват в идентификацията, т.е. учителите в детските градини и учителите в началните училища. Тук се намесва и възпитателят, който е в ежедневен контакт с детето, както и след няколко години. Той знае поведението си и по този начин научава за злоупотребата, злоупотребата и малтретирането му по-рано от всеки друг. Учителят трябва да избягва така наречената свръхдиагностика, т.е. да избягва тенденцията, че зад всяко нараняване, натъртване или специална проява на поведението на детето се крие злоупотреба или малтретиране. Ако обаче осъзнае, че с детето всичко не е както трябва, тогава той забелязва, че детето изостава във физическото, умственото и психическото развитие, страхува се от възрастните и проявява недоверие към възрастните, липсва му преподаване, има прояви на агресия и на друга страна показва пълна апатия и незаинтересованост към околната среда, атакува съученици със сексуален подтекст и други подобни. Дете, което не е малтретирано, няма видими знаци по тялото си, като тези след атака на агресор.

По време на физическо насилие педагогът може да забележи например ухапвания, натъртвания, скъсана коса, наранявания на главата и вътрешността на коремните органи, които са видими признаци след атаката на агресора. Освен това той може да забележи, че детето се страхува от физически контакт с възрастен, когато възрастният не е съгласен, детето е уплашено, реагира страшно на плач, проявява крайности в поведението, притеснява се, ако трябва да поиска нещо, не прави разлика връзката му с възрастния. Този насилник може да бъде не само родител, но и баба и дядо, други членове на семейството, а също и гадже, приятелка.

Ние наричаме сексуалното насилие скрито. Тук педагогът може да забележи възрастта си и развитието на неадекватни сексуални знания. Детето увеличава интереса към въпроси, свързани със секса. Той развива съпротива срещу промяната. Агресивното поведение възниква епизодично. Той изразява страх от затворени пространства. Мастурбирайки се в увеличена степен, детето се държи неадекватно съблазнително. Това скрито злоупотреба често дори не се забелязва от учителите. Въпреки че те са тези, които трябва да забележат първите признаци на насилие над деца. Следователно тя се нарича скрита, тъй като е най-трудна за наблюдение, тъй като няма видими признаци и детето не казва, че родителят му злоупотребява с дома си по сексуален път.

В случай на пренебрегнато дете той забелязва, че детето има по-ниско тегло с поне 30% от нормалното, по време на стимулация показва по-високи скокове в развитието, обикновено е гладно, уморено, той поема ролята на възрастен в семейство, той изисква много физически контакт и внимание.

При психическо насилие детето изглежда пасивно срамежливо и експлозиите на срамежливо или неочаквано агресивно поведение са често срещани. Той има твърде много страх от провал. Детето има проблеми с концентрацията. Той се осъжда и лесно се отказва. Постоянно се извинява и често се извинява, дори когато не е необходимо.

Злоупотреба, злоупотреба или пренебрежение могат да бъдат открити от възпитателя или чрез наблюдение, но също и чрез разговор, или чрез трета страна. Ако е възможно да се установи контакт между възпитателя и ученика, тогава е важно по време на интервюто преподавателят да знае как да се обърне към ученика и да проведе този разговор с него. Информацията, която той получава, обаче влияе допълнително върху бъдещата му работа. Когато разговаря с дете, често се случва детето да отговори „Но нищо.“ На въпроса „Какво се случи?“ Не знам, "или най-често изобщо не реагира.

Ако детето реагира по този начин, това може да бъде по различни причини:
(а) се страхува от срам, защото ще бъде оповестено публично какви са родителите й, какво е семейството ѝ,
б) се чувства лоялен към баща си, майка си (или други близки лица), не иска да ги разкрива
в) показва страх, че родителите ще бъдат наказани, затворени
г) опасения, че семейството ще се разпадне и детето ще се озове в дома
е) се страхува от полицията или непознат
ж) изпитва обич към баща и майка въпреки преживяното насилие
з) детето често обвинява себе си и в изявления като- („ако слушах повече, нямаше да се случи“, ако помогна, нямаше да стигне толкова далеч) има скрити чувства на вина.

Ако преподавателят вече интервюира малтретирано, пренебрегнато или малтретирано дете, той или тя трябва да отговаря на възрастта и конкретната ситуация. За да разговаря с детето, възпитателят трябва да избере подходящо време, но и подходящо място, без да нарушава намесата и влиянията. Той трябва да влезе в позицията на по-възрастен, разбиращ и опитен приятел, защото тук детето разкрива своята тайна, най-скритите проблеми, неприятни преживявания и преживявания и в известен смисъл осъжда родителите си за безотговорно поведение и действия. Той е този, който иска да му помогне и цени доверието му. Следователно е необходимо да се даде ясно на детето, че такова поведение на родителите е погрешно и не може да бъде легитимен образователен инструмент или средство за разрешаване на конфликти. По време на интервюто трябва да го накара детето да почувства, че родителите му се нуждаят от помощ, тъй като поведението им е лошо и те не осъзнават сериозността на своите действия. В такава ситуация той трябва да действа решително и мирно, за да може психиката на детето да достигне спокойно ниво и детето да се почувства облекчено, че някой ще му помогне и да каже на родителите си, че подобно действие е незаконно.