Основните условия за извършване на нощен труд са определени в разпоредбите на раздел 98 от Кодекса на труда. Нощна работа е работа, извършвана между 22:00 и 6:00 часа.
Служител, работещ през нощта, се счита за служител, изпълняващ работа, която изисква редовно да се извършва през нощта в продължение на поне три последователни часа, както и служител, който е вероятно да работи поне 500 часа годишно през нощта. Преди започване на нощната работа законът изисква от работодателя да направи оценка на медицинската годност на служителите, които ще бъдат назначени за нощен труд. Разходите за медицинския преглед се възстановяват на служителите от работодателя.
Работодателят е длъжен да осигурява и възстановява медицинската годност на служителите, работещи "през нощта", поне веднъж годишно и винаги, когато това бъде поискано от бременна служителка, майката на дете на възраст под девет месеца или служител, който има нощно време разстройства.
Освен това има работодател, който редовно наема служители през нощта по смисъла на § 98, ал. 7 от Кодекса на труда той е длъжен да уведоми съответната инспекция по труда и представителите на служителите за този факт, ако те поискат това. При започване на нощна работа работодателят не се нуждае от специално разрешение от инспекцията по труда, достатъчно е, ако инспекцията по труда уведоми само този факт.
Само работодателят, който наема служители редовно през нощта, не само по изключение, има задължение за докладване по отношение на инспекцията по труда. Можете да зададете продължителността на работната смяна през нощта на 8 часа, а през деня на 12 часа, но трябва да спазвате максималните законови ограничения за работното време.
Работодателят е длъжен да спазва § 98, ал. 8 от Кодекса на труда, според който служител, работещ през нощта, трябва да планира седмично работно време, така че средната продължителност на работната смяна да не надвишава 8 часа в максимален период от четири последователни календарни месеца. Това изчисление на средната продължителност на работната смяна се основава на петдневна работна седмица.
Работодателят е длъжен да води отчетност за нощния труд. Когато включва служители в работни смени, работодателят е длъжен да вземе предвид и нуждите на бременни жени и жени и мъже, които се грижат за деца.
Ако бременна жена и жена или мъж, които постоянно се грижат за дете под 15-годишна възраст, поискат по-кратко работно време или друга подходяща корекция на определеното седмично работно време, работодателят е длъжен да се съобрази с това искане, освен ако няма сериозни оперативни причини.
Що се отнася до непълнолетен служител, изобщо не е възможно да се използва нощен труд в съответствие с член 174 от Кодекса на труда. Изключение правят непълнолетни служители на възраст над 16 години, които могат да извършват нощна работа за максимум един час, ако това е необходимо за професионално обучение.
За нощен труд, освен постигнатата заплата, служителят има право и на предимство в заплащането в размер на най-малко 20% от искането за минимална работна заплата, посочено в § 120 ал. 4 от Кодекса на труда на час за първа степен. Възможно е да се договори за заплата с управителя в трудовия договор, като се вземе предвид всяка нощна работа. Тогава предимството на заплатата не принадлежи на управителя.
При равномерно разпределение на работното време работодателят планира седмично работно време по принцип до пет работни дни в седмицата. Разликата в продължителността на работното време за отделни седмици не може да надвишава три часа, а работното време в отделни дни не може да надвишава девет часа.
Средното седмично работно време не може да надвишава лимита на установеното седмично работно време от 40 часа през даден период, обикновено четири седмици. Извършването на работа дори в събота и неделя е възможно при равномерно разпределение на работното време или по нареждане на работодателя, или със съгласието на служителя. Тогава тази работа се счита за извънреден труд и към нея се прилага § 97 от Кодекса на труда.
През календарната година работодателят може да нареди на служителя максимум 150 часа извънреден труд. По сериозни причини работодателят може да се споразумее за извънреден труд за служители до максимум 250 часа годишно.
За извънреден труд служителят има право на обезщетение за заплата в размер на най-малко 25% от средния доход. Вместо предимство на заплата е възможно да се договори със служителя за използването на компенсационен отпуск за извънреден труд.
Така че можете да действате като равномерно разпределена операция, като вашите служители работят извънредно през почивните дни, ако е необходимо. Трябва да се спазва максималната законова граница за извънреден труд. Въпреки това, в съответствие с § 86, ал. 2 от Кодекса на труда не трябва да надвишава девет часа.
Неравномерното разпределение на работното време е регламентирано в член 87 от Кодекса на труда. Този модел е възможен за период от четири месеца, но за максимум 12 месеца.
Средното седмично работно време през референтния период не може да надвишава установеното седмично работно време. Работното време в рамките на 24 часа не трябва да надвишава ограничението от 12 часа.
Това е непрекъсната работа, ако режимът на работа продължава непрекъснато през всички дни от седмицата. Това не се отнася за вашия случай, тъй като бихте работили само през уикендите в случай на авария.
Основната разлика между едносменната, двусменната и продължителната работа е в продължителността на работното време. За работа на една смяна това е 40 часа седмично, за работа на две смени 38 до ¾ часа седмично и за непрекъсната работа за максимум 37 до ½ часа седмично. Работното време на служителя, включително извънреден труд, не може да надвишава 48 часа седмично.
Неизвестяването на инспекцията по труда за нощен труд, както и нарушаване на други задължения на работодателя, може да доведе до налагане на глоба от инспекцията по труда. Размерът на глобата може поради сериозността и естеството на нарушението на задълженията на работодателя, произтичащи от трудовото законодателство, да достигне до 1 000 000 SKK.