По време на 31-годишния си живот тя се лекува от стотици възпаления на пикочните пътища, белите дробове, кръвоносните съдове и дори перитонеума. Тя се бори с коклюш и гнойни язви.

живот

Тя търси помощ от лекари от девет години, но все още не може да получи най-ефективното лечение, което медицината познава за своята диагноза. Г-жа Patrícia Dzhuha има синдром на Behcet, с който лекарите в Словакия не могат да се справят.

"Опитваха антималарийни средства и химиотерапия върху мен. Бях морско свинче. Не отне нищо. Може би в продължение на три месеца и след това всичко се нормализира", описва той своя опит. В Словакия има много малко пациенти с това заболяване, което беше потвърдено и от главния имунолог Петер Пружинец. "Това е много рядко заболяване. Симптомите му могат да бъдат лекувани, но у нас не е възможно специфично лечение", признава той.

В Турция лекарите са по-успешни. Това заболяване е много по-често там. На сто хиляди души има до 370 пациенти. Ето защо г-жа Джуха вижда надеждата си по пътя за Истанбул. От години обаче тя напразно моли лекарите да й дадат препоръка за лечение в чужбина. Без него застрахователната компания няма да й плати.

"Има най-големите специалисти по синдрома на Бехчет, има специална клиника за тези пациенти, там се правят изследвания. И тя върви напред. Но нямам шанс да стигна там. Никой няма да ме изпрати там, не човек ще ми плати ", казва г-жа Джуха. Болестта на Бехчет не може да бъде излекувана напълно, но нейното протичане и симптомите могат да бъдат облекчени с качествено лечение.

Престоят в клиника в Истанбул би й струвал повече от един милион крони. "Тъй като в Словакия има само няколко пациенти със синдром на Бехчет, тук нищо не се прави, лекарите нямат опит и усилия, никой не се интересува абсолютно от това. Никой не иска да има нещо с мен, аз съм им интересен само като нещо екзотично. Само веднъж. "Случвало ми се е лекар да бъде коректен към заболяването ми. Той беше ревматолог с 30-годишен опит, който ми каза категорично, че не може да го лекува. Последно видя пациент с болестта на Бехчет, докато учеше медицина на конгрес в Прага “, продължава той.

Г-жа Джуха е на инвалидна пенсия. Той не работи, защото не може да седи или да ходи дълго. Непрекъснато приема болкоуспокояващи. Тя вече приемаше всичко - до морфин. На сутринта той никога не знае дали ще стане. Хрущялът й изсъхва и тя се събужда доста скована. В продължение на осем години тя почиства абсцесите си всеки ден. По този начин, гнойни отлагания, които възникват от банално надраскване, след инжектиране, от каквото и да било. Това са дупки в кожата с големината на ядка, дълбока три сантиметра.

"Взех мъртвата тъкан от тях с пинсета, сам я почистих от гной, източих я. Майка ми я видя веднъж и падна. Тялото ми реагира с възпаление на всичко. Имах двеста възпаления на пикочните пътища, пикочния мехур вече е напълно белязан от тях. "Бил съм под рентгенови лъчи повече от триста пъти, четири пъти на колоноскопия. Премахнали са ненужно 30" сантиметра от дебелото черво. Въпреки че не могат да се справят, лекарите настояват искат да се поглезят с мен тук “, казва той с горчивина.

Тя и съпругът й се свързали с клиника в Германия, където също имат опит със синдрома на Бехчет. Те общуват с лекарите там по електронната поща и съветват какво да правят. Сред словашките лекари те не намериха никой, който би желал да консултира лечението на г-жа Джуха с по-опитни колеги в Германия.

"Основната дама там ми препоръчва лекарството интерферон. Тук обаче никой не иска да ми го предписва. Нямам индикациите, за които се предписва това лекарство. Германските лекари са готови да общуват с лекари в Словакия, те са готови да ги посъветват при лечението ми, но никой тук "Не се интересувам. Германците ми казват - елате при нас. Но ако застрахователната компания не ми плати.".

Министерството на здравеопазването потвърждава думите й. "Нямаме проблем с подписването на разрешително за лечение, но то трябва да бъде обосновано с искане от лекуващия лекар. Не можем да действаме без него", отговори говорителят на министерството Зузана Чижмарикова. Майката на две деца вижда безнадеждност, докато гледа към бъдещето. Той не иска да живее с години, иска да води пълноценен живот.

"Ще ми бъде от полза, ако лекар в нашата страна искрено се интересува от това заболяване. Бих искал той да е готов да общува с експерти в чужбина. Ако те вече не искат да подпишат лечението ми в Истанбул. Мога да се справя и с трудности и рискове лечение, готов съм за това. "Но нека го направят вместо мен! Ще изтърпя веднъж и тогава ще работя сто процента по-добре", казва той решително.

Източник: Slávka Sélešová за истината
Снимка: Ľuboš Pilc, Pravda