Имунологичен и алергологичен частен център
Мегаскорбийно лечение
На нашето работно място имаме повече от година опит с прилагането на високи дози витамин С при всички показания (заболявания) с много добри резултати.
Според препоръките на ESPEN (Европейско общество за клинично хранене и метаболизъм), необходимостта от витамин С е повишена при пациенти с рак. Това се дължи на няколко фактора: ролята, която възпалителният процес играе в етиологията на онкологичните заболявания (необходимостта от аскорбат се увеличава при възпаление), ролята на оксидативния стрес в развитието на възпалението и етиологията на онкологичните заболявания и витамин C дефицит при пациенти с рак. Този дефицит е индивидуален, но потискането на оксидативния стрес и възпалението, тъй като етиологичните процеси на рака са желателни.
Насоките на Американското общество за парентерално и ентерално хранене (ASPEN) и Националния институт по рака (NCI) също разграничават физиологичните нужди при здрав индивид и патофизиологичните нужди на пациента. Нуждата от витамин С по време на възпалителни заболявания се увеличава значително, което се оправдава от наличието на оксидативен стрес и преразпределение на витамин С в организма.
Диференциацията на дозите на витамин С до физиологичните и хранителните фармакологични нива се потвърждава от проучване, при което критично болни пациенти получават доза до 3 g на ден парентерално, което представлява обща доза от 21 грама за 7 дни (Berger, 2009) . В таблицата по-долу тази доза за инфузионна терапия с витамин С представлява антиоксидантни и противовъзпалителни ефекти. Както е обсъдено по-долу, нетоксичен химиотерапевтичен ефект може да бъде постигнат чрез допълнително увеличаване на дозата на витамин С.
Висока доза като част от онкологичното лечение
Високата доза от грамове витамин С (която може да бъде ефективна само при парентерално приложение, поради ограничената абсорбция след перорално приложение - максималната абсорбираща се перорална доза витамин С е 200 mg) не само компенсира намалените нива при тези пациенти, но антиоксидантен, противовъзпалителен и селективен антитуморен ефект има благоприятен ефект като част от онкологичната терапия. Този ефект изисква моларни плазмени концентрации, постижими само чрез парентерално приложение.
Реклама
Поради тези причини авторите на изследвания по тази тема също прилагат високи дози витамин С интравенозно; например, те прилагат дози, започващи от 7,5 g на ден в бавна инфузия (Mikirova, 2012). Пациентите са подложени на лабораторни изследвания, включително креатинин, след тази начална доза и е установено, че им се дават нарастващи дози витамин С до 50 g чрез инфузия 3 пъти седмично, когато стойностите са в нормални граници. При 75% от пациентите нивото на провъзпалителни параметри като С-реактивен протеин (CRP), IL-1β, IL-2, IL-8, TNF-? или еотаксин. Налице е корелация между нивото на туморните маркери (PSA, CEA, CA27.29, CA15-3) и нивото на CRP. Параметрите на тумора са намалели най-много при пациенти с рак на простатата, в етиологията на които според авторите възпалението играе важна роля.
Плазмено ниво, необходимо за цитотоксичен ефект
Riordan (1995) установява клиничен протокол за интравенозно приложение на витамин С, публикува съответни фармакокинетични данни (Riordan, 2003), доклади от случаи (Gonzalez, 2005) и резултатите от клинично проучване, при което витамин С се влива в дози от 0,15 до 0. .7 g/kg/ден в продължение на 8 седмици (Riordan, 2005).
Друго проучване (Hoffer, 2008) картографира фармакокинетиката на витамин С при пациенти с рак. Пациентите получавали дози от 0,1, 0,2, 0,4, 0,6, 0,9 и 1,5 g/kg/ден 3 пъти седмично. Средната продължителност на това лечение е 10 седмици. Серумният креатинин не се е увеличил по време на включването при включените пациенти (медиана 72 µmol/l), така че не е имало увреждане на бъбречната функция. Концентрациите на аскорбинова киселина в серума са пряко пропорционални на дозата. По отношение на продължителността на повишените серумни нива, при доза от 1,5 g/kg (която авторите препоръчват като оптимална), плазмените концентрации от 10 mmol/l продължават 4,5 часа и 5 mmol/l за 7 часа. По отношение на толерантността на интравенозния витамин С при посочените дози се наблюдават само незначителни симптоми като главоболие, гадене или диария. Авторите заявяват, че доза от 1,5 g/kg витамин С, прилагана 3 пъти седмично, е безопасна, без тежка токсичност за пациенти с нормална бъбречна функция и без признаци на уролитиаза в началото.
Тъй като се съобщава, че плазменото ниво, необходимо за цитотоксична активност, е най-малко 5 mmol/l (Hoffer, 2008), доза от 1,5 g/kg е определена като оптимална за адекватен фармакокинетичен профил и добра поносимост. Тази доза се понася добре в проучването. Авторите предполагат, че проблемите могат да възникнат при по-висока доза не поради токсичността на витамин С, а по-скоро поради последвалата висока плазмена осмолалност. Ако са настъпили някакви странични ефекти, авторите не ги свързват с ефекта на витамин С, но са общи за тях, когато прилагат някакъв разтвор с висока осмолалност. Според техния опит пациентите могат да бъдат предотвратени, като съветват пациентите да пият повече преди и по време на инфузията. Авторите считат, че прилагането на витамин С в доза от 1,5 g/kg на ден, давана като инфузия с продължителност 90-120 минути 3 пъти седмично на пациенти с нормална бъбречна функция, е безопасно, без сериозни странични ефекти и плазма концентрации от поне 10 mmol/l в продължение на няколко часа, които те считат за желателни при пациенти с рак.
Безопасност на високи дози витамин С
Безопасността на високи дози витамин С при пациенти с рак също е демонстрирана в проучване при пациенти с рак на панкреаса, където витамин С е даван в комбинация с гемцитабин (Welsh, 2013). Пациентите получават пробна доза от 15 g/ден в 250 ml 5% воден разтвор на декстроза чрез инфузия в продължение на 30 минути. Ако тази доза се толерира, последва втора, също толкова висока доза през календарната седмица. След това се прилагаше нарастваща доза два пъти седмично, докато се достигне плазмено ниво на аскорбат от 350 mg/dl. Инфузиите с витамин С се дават в 4-седмичен цикъл. По отношение на безопасността на високи дози витамин С не се съобщава за признаци на ограничаваща дозата токсичност (DLT) или сериозни нежелани събития.
Както показват горните проучвания, при онкологични пациенти с нормална бъбречна функция (и без уролитиаза) на изходно ниво, парентералното приложение на витамин С в посочените дози е безопасно; в нито едно от проучванията авторите не докладват развитието на оксалатна уролитиаза в резултат на витамин С.
Ефектът зависи от дозата
Витамин С представлява съществен компонент на храненето и в същото време терапевтичният му потенциал се използва при лечението на заболявания, причинени от оксидативен стрес при критично болни пациенти, включително онкологични пациенти.
Физиологични концентрации на витамин С те са необходими за редица различни ензимни или биохимични процеси, като образуване на колаген, синтез на карнитин, метаболизъм на желязо, синтез на допамин, синтез на серотонин от триптофан, превръщане на холестерола в жлъчни киселини или кортизол хидроксилиране. Витамин С също е кофактор на реакциите за елиминиране на детоксикацията в черния дроб в системата CYP450.
За да се постигне физиологична концентрация на витамин С в кръвната плазма (1,08–1,44 mg/dl), орална милиграма дневна доза от 100–200 mg е достатъчна за здрав индивид. Доказано е, че това е оптимално за фармакокинетичното усвояване на витамин С от червата. Абсорбцията на дози над 200 mg след перорално приложение вече е ограничена от таванния ефект и следователно тези по-високи дози трябва да се прилагат парентерално.
Физиологичната доза обаче е недостатъчна при пациенти, които се нуждаят от парентерално добавяне на витамин С в грамови дози, тъй като такива дози представляват ефекта от терапевтичните.
При дози от 0,1–0,6 g/kg телесно тегло, витамин С има антиоксидантен, имуномодулиращ, противовъзпалителен и селективен цитостатичен ефект върху туморните клетки. Проведено е клинично проучване на този интерфейс за грам-доза, за да се демонстрира, че парентерално прилаганият витамин С подобрява физическите, умствените и когнитивните функции при пациенти с рак (Yeom, Jung et al., 2007). Тези резултати, потвърдени от значително подобряване на качеството на живот, са публикувани и в проучване, проведено в Университета в Кьолн, при което пациентите с рак на гърдата получават инфузия, съдържаща 7,5 g витамин С веднъж седмично в продължение на 1 месец (Vollbracht, Schneider et al., 2011).
При много високи дози, в диапазона от 0,75-1,75 g/kg телесно тегло, витамин С има селективен цитотоксичен ефект върху туморните клетки. Примери за клинични проучвания, които са използвали тази пикова доза витамин С като нетоксичен химиотерапевтичен препарат, са предоставени по-горе.
Препоръчителни терапевтични режими - режими на дозиране
Следващите схеми на дозиране определят използването на терапевтичния потенциал на витамин С при парентерално хранене, в зависимост от приложената доза. В същото време се дава неговият механизъм на действие, както и терапевтичният ефект, който може да се очаква от парентерално приложена доза витамин С. Следните примери са получени за пациент с тегло 75 kg.
а) Витамин С в доза от 0,1 g/kg телесно тегло веднъж седмично
• Механизъм на действие: имуномодулиращи.
• Очакван ефект: Повишаване качеството на живот на онкоболен, намаляване на токсичността на химиотерапевтиците, особено в областта на имунните клетки.
Витамин С в тази хранителна доза действа върху различни видове клетки на имунната система, като защитава левкоцитите от оксидативен стрес. В резултат на това този защитен ефект на витамин С има основен ефект върху защитата на клетките на имунната система от токсичността на химиотерапевтиците (честа левкопения след химиотерапия).
Освен това витамин С действа за увеличаване на пролиферацията и диференциацията на лимфоцитите (подпомага образуването на лимфоцити Th1, Th2, Th reg), подобрява реакцията на лимфоцитите към антигенни стимули (повишена антиинфекциозна защита срещу бактерии и вируси), предпазва лимфоцитите от апоптоза (удължава тяхната жизнеспособност). Витамин С със своя неутрализиращ ефект върху свободните радикали (антиоксидантен ефект) намалява риска от увреждане на телесните клетки, включително имунните клетки.
б) Витамин С в доза от 0,2-0,6 g/kg телесно тегло два пъти седмично
• Механизъм на действие: противовъзпалителен ефект, основан на антиоксидантно действие.
• Очакван ефект: повишаване на качеството на живот, намаляване на токсичността на химиотерапията, подкрепа на ефективността на химиотерапевтичните конвенционални процедури, предотвратяване на метастази, удължаване на времето на ремисия, удължаване на времето до прогресия, цитостатичен ефект върху туморните клетки.
Витамин С има противовъзпалителни ефекти в този дозов диапазон, на няколко нива:
• директен ефект върху намаляването на нивото на възпалителни цитокини като TNF-?, IL-1, IL-2, IL-8,
• намаляване на нивото на оксидативен стрес в организма и свързаната с него поява на свободни радикали.
Инхибирането на патофизиологичния възпалителен процес води до значително подобряване на здравето на ниво телесни отдели, което води до стимулиране на механизми (имунитет, нервна система), подпомагащи шанса за възстановяване. Намаляването на провъзпалителната бдителност на тялото намалява възможната жизненост и прогресия на рака, удължава състоянието на ремисия и забавя началото на прогресията на тумора, повишава качеството на живот.
в) Витамин С в доза от 1,0 g/kg телесно тегло два пъти седмично
• Механизъм на действие: антитуморен ефект, основан на прооксидативно действие.
• Очакван ефект: селективно цитотоксичен за туморната клетка.
Този протокол за хранителна терапия за предпочитане се използва при онкологични пациенти, които не могат да бъдат лекувани с химиотерапевтици, или синергично засилва ефекта на химиотерапевтиците. Освен това, тази доза може да се прилага заедно с химиотерапевтици при тежки форми на злокачествени заболявания (напр. Панкреатичен са). Необходима е висока доза витамин С, за да се постигнат антитуморни плазмени нива на витамин С, най-малко 350 mg/dl в продължение на няколко часа. Дозата може да се увеличи до 1,75 g/kg телесно тегло без токсични реакции. Лечението се понася много добре и не са наблюдавани странични ефекти.
Мегаскорбийно лечение
Мегаскорбийно лечение
Този протокол започва с прилагането на 15 грама витамин С като тестова доза за поносимост на лечението. Ако терапията се понася добре, дозата се увеличава всяка седмица с 15 g, до 75 g. Тази доза трябва да се дава дълго време, докато обективните маркери на тумора се подобрят. Когато състоянието на пациента се подобри, ние не спираме рязко лечението, поради възможно явление на отскок, но постепенно намаляваме дозата. Витамин С принадлежи към дългосрочното лечение и хранене на онкоболен.
От гледна точка на безопасността, както показват последните проучвания (Hoffer et al., 2008; Welsh et al., 2013), тези дози витамин С не увеличават риска от образуване на оксалати. В клиничната практика не е потвърдено друго традиционно мнение, че антиоксидантите в стадия на туморен растеж могат да повлияят неблагоприятно на антитуморната терапия със свободни радикали. Американският национален институт по рака опровергава този ефект на витамин С за намаляване на ефекта от химиотерапията в коментар на статия, публикувана през 2008 г. (Heaney ML et al., 2008).