живея

Ева Сирачка беше една от гостите на тържествената церемония по награждаването на ликуващите в Ружинов. Тя отпразнува 90 години, на които със сигурност не прилича. Тя все още е активна и ходи на работа всеки ден. Тя е направила много през живота си, но тази активна дама все още не свършва дотук. С усмивка на лице, решителност в очите и вяра в сърцето той продължава своята заслужена работа.

Празнували сте 90 години, но малцина биха предположили. Въпреки факта, че вече трябва да сте на заслужена пенсия, все още работите и сте дошли да отпразнувате рождения си ден заедно с други граждани на Ружинов, юбиляри...

На тази възраст човек може да си признае, да, аз съм на 90 години. Много се радвам, че бях поканен на това събитие и отпразнувах юбилея заедно с други граждани на Ружинов. Въпреки че не придавам никакво значение на юбилея си, защото смятам, че на тази възраст всяка оцеляла година е причина да празнуваме.

Много сме щастливи, че такава личност като Вас живее в Ружинов. Но как живеете в Ружинов? Вие сте доволни тук?

Горда съм, че от много години съм жена на Ружинов. Много се радвам, че току-що поставихме седалището на нашата централа на Раковата лига в Ружинов. Ружинов също е станал център на внимание, което ме радва. Живея недалеч от Лигата срещу рака, така че имам предимството, че мога да отида на работа в седем, близо съм и нямам проблем със ставането.

Работа, работа, все още работа. Кога ще се насладите на заслужена почивка?

Много си го пожелавам, но колегите все още ми казват, че все още трябва да упорствам. Така че бих искал да имам и празник, защото имам и своите хобита. Например имам градина, върху която обичам да работя. Така че понякога е проблем да разделя времето си, за да преследвам всичко. Но всеки един ден е рядък.

Да имаш възрастта си и да си в такова добро настроение и да се усмихваш е изкуство. Имате ли специална рецепта за поддържане на формата?

Вероятно движението е било постоянно. И човек трябва да живее толкова оптимистично, въпреки че понякога е много трудно. Въпреки че цял живот работя с пациенти с рак, все още съм оптимист. И е важно да се усмихвате, тоест да правите това, което много хора не знаят. Не бихте повярвали как помага.

Вие живеете пълноценно, това не може да ви бъде отказано. За какво сте най-благодарни в живота?

Благодарен съм за моя партньор, с когото живеем заедно повече от 60 години, много се разбираме, въпреки че имаме различни личности, все още се обичаме. Може да се управлява щастливо, цял живот с един човек. Понякога младите ми колеги не могат да го разберат, затова им дадох една рецепта, купете си куче. Когато в домакинството има куче, кажете на кучето това, което искате да кажете на съпруга си и то няма да се обиди. Наистина помага много, препоръчвам го на всички.

Така че не се отпускате в работата си. Коя е най-близката ви дестинация?

Досега всичките ми мечти и желания за Раковата лига се сбъднаха. Най-доволен съм от проекта "Ден на нарцисите", който се превърна в традиция и успяваме да включваме все повече хора в него от година на година и да събираме все повече пари. Но сега ми предстои друга голяма цел. Така че хората, които за съжаление напускат живота, си тръгват достойно. За да се грижи държавата за тях. Да се ​​правят хосписи, приюти и най-важното да бъдат безплатни. Това е не само нашата цел и програма, но и на Европейския съюз като цяло. Имаме честта да ни бъде поверено да председателствам тази работна група. Затова стискайте палци да можем да го направим. Вероятно ще трябва да живея 150 години, за да се случи.

АВТОБИОГРАФИЯ: