Много хора постигат високи цели, независимо дали в спорта или кариерата, но все още не се чувстват удовлетворени.

дете

Вярата, че има един-единствен път/начин да се живее „правилно“, може да е една от причините, поради които това е така.

Семената на тези придобити вярвания се намират в ранното детство. Детето ги получава чрез образование и съобщения, предадени му от родителите, учителите и/или треньорите.

Слушам! Направите това! Не прави това, защото. Направете го по този начин! Играйте така! Направи го сега! Ти трябва! Не трябва! Слушай какво ти казвам! Аз съм твоят баща/майка, прав съм! Аз най-добре знам кое е добро за теб! Аз съм твой треньор, прав съм! Аз съм ти учител, прав съм!

Докато израствахме и получавахме този „съвет“, свикнахме. Не знаехме друга алтернатива. Дори и до ден днешен получаваме „съветите“ от нашите шефове, партньори, треньори. Сякаш някой отвън определя какво е добро за нас и кое не е добро за нас.

Забравили сме, че сме дошли на този свят като неписана хартия и използваме писалката си, за да напишем живота си в ръцете си. Сякаш дори не знаехме, че ни е даден ценен подарък под формата на свободен избор.

Ако сте родител и детето ви спортува, важно е да осъзнаете, че спортната среда е особено чувствителна към отглеждането на деца. В допълнение към положителните аспекти като здраве, придобиване на положителни навици или социализация, ще изрежа и клопки, които могат да окажат голямо влияние върху здравословното психическо развитие на децата.

От ранна възраст човек в спорта е изложен на натиска на спортните правила и директния подход на треньорите. Освен това това е конкурентна среда, фокусирана върху представянето, засягащо самочувствието на детето. Той се състезава от детството и следователно се сравнява с други деца. В крайна сметка очакванията на околната среда, особено от родителите, се опитват да помогнат на детето да попадне сред професионалистите по възможностите си.

Не е изненадващо, че когато детето порасне, то се учи да достигне високо ниво в която и област да избере. За съжаление, въпреки невероятното представяне, той не се чувства удовлетворен. Напротив, в стремежа си да почувства радост и удовлетворение, той ще търси и си поставя още по-големи и по-трудни цели. Да, поставянето на цел и следването й е много важно за личностното израстване. Пътят към тази цел обаче трябва да е по-важен от самата цел.

Какво можем да направим за нашите атлетични деца като родители? Единият вариант е да се използва недирективен подход в точното време. Доверете се на естествения учебен процес. Детето трябва да играе и да го очаква с нетърпение! Насърчавайте го да се наслаждава на заниманията, които прави, дори за сметка на представянето или печалбите. Насърчавайте го да се интересува извън спорта, в области, където не е под натиск. Той също може да скучае, поне да създаде пространство за своята креативност и изобретателност.

Всяко дете е уникално. Изключителен е и начинът, по който възприема себе си и света около себе си. Той живее свой собствен живот, а не живота на нас родителите. А спортът е само една от многото части от живота му. Да го осъзнаем и да не го забравяме !