тежката

Свързани теми

Отначало Доминика смяташе, че това е болезнен период, тя отиде в болницата със салмонелоза и си тръгна с болестта на Крон. Напишете ни вашата история на [email protected] и ние ще ви възнаградим.

Беше само ноември, но вече се подготвяхме за коледното тържество в училище и с нетърпение го очаквах като малко дете. Болката в корема обаче ме притесняваше дълго време. С майка ми го приписвахме на менструацията, която все още се уреждаше за мен. Но болката не отминаваше седмица-две и болката ескалира. Сега знам, че това беше грешка, но го понасях мълчаливо и чаках да отмине. Имах късмет в нещастието и спасяването ми беше медицинска сестра, която трябваше да бъде хоспитализирана.

Сестрите откриха салмонела и тъй като имах подобни симптоми като нея, веднага отидохме в инфекциозното отделение. С малко душа се надявах, че ще се оправя и ще се върна вкъщи след малко. Е, напразно. Лекарят веднага ме остави там. Престоят в инфекциозния беше ужасен. Затворен в една стая 24 часа в денонощието, на твърда диета, при влошаващи се спазми и допълнителни температури, не можех да правя нищо друго, освен да лъжа и да гледам в тавана. Трябваше да докладвам за всяко изпражнение и урина на медицинските сестри, което беше ужасно неудобно. Салмонела не ми потвърди дори след седмица, освен това ме боля само и не повърнах.

3x ЗАКРИТИЕ!

В крайна сметка ме преместиха в хирургичното отделение. Там около петима лекари ме погледнаха, всички ми притиснаха корема и освен това всички трябваше да погледнат „ректума“ ми. След час спор решиха да ме задържат там. Лекарят ми каза да не ям и да не пия нищо днес, защото може да ме оперират. Свързаха ме за вливания, вкараха ме в стая и ме оставиха така. Оставих мобилния си телефон на заразата, така че дори не можах да се обадя на майка си къде съм. Цяла нощ плаках. Три дни бях без храна, само на вливания.

На четвъртия ден получих първото си хранене, но веднага щом започнах да ям, получих ужасни спазми. Вече се страхувах да сложа нещо в устата си. Междувременно резултатите най-накрая пристигнаха. Салмонелата е отрицателна. Лекарите започнаха да ми дават антибиотици за инфузиите, обмисляйки няколко диагнози и аз успях да се сбогувам с коледното тържество. Първите няколко седмици в болницата всъщност спах. Изглеждах ужасно. Надявах се да имам апендицит, да го оперирам и да се прибера вкъщи. Аз обаче нямах такъв късмет, не беше приложението. По това време майка ми смяташе, че леля ми е диагностицирана с улцерозен колит и може би и аз имам такъв. Тъй като става въпрос за чревно заболяване, направих колоноскопия.

Което означаваше, че трябва да ми почистят червата. Трябваше да отида на клизма три пъти! Брррр! Наистина, не пожелавам това на никого! Беше ужасно болезнено и ужасно унизително. Плаках много и ако майка ми не остана в стаята с мен тази вечер, не знам как щях да оцелея. Едвам пропълзях в стаята и дори не знам как съм заспал. На следващия ден бях толкова слаб, че ме беше страх да направя колоноскопия. Затова те се решиха на КТ изследване на корема. Трябваше да пия малко течност, която имаше отвратителен вкус и всяка глътка от нея ме караше да повръщам.

Освен това трябваше да го изпия за кратко време. Тъй като живях няколко дни само на вливания, половин литър гадна течност, вече не издържах и повърнах. Бях толкова слаб, че трябваше да ме карат в инвалидна количка на CT, едва успях да вдигна глава. Но най-накрая имаха диагноза за мен! Болест на Крон! Започнаха да ме лекуват интравенозно с антибиотици и аз взех толкова много от тях, че дори сестрите се шегуваха, че имам повече от пенсионер. Освен това преминах на твърда диета. Всички само течни ястия.

НЕ СЪТРУДНИЧАХ!

Вече имах цялата болница до врата си. Ръце прободени от непрекъснатото събиране на кръв и вливания и постоянния глад, с който ме измъчиха! На обяд момичетата отнемаха нормална храна с отвращение, докато аз с благодарност ядох отвратителната безвкусна каша, която получих и дори облизвах чиния, защото се виждаше повече храна. Започнах да изпадам в депресия, диагнозата ми не беше много приятна, лежах в болница от три седмици, постоянната болка в корема все още не облекчаваше. Когато лекарите ми казаха каква диета ще трябва да спазвам през целия си живот, аз се разплаках. Не съм работил с тях! Отказах да приема диагнозата си. Аз съм само на 15 години! Исках да се радвам на живота! Но такава баналност като ходенето на пица с приятели или поне кола не можеше да става и дума! Назначиха ми психолог, който постепенно ми помогна да се примиря с болестта си. Коледа идваше и много исках да се прибера вкъщи. От месец съм в болницата! Никой не можеше да ме разбере!

Мислех, че всички са против мен! За щастие състоянието ми постепенно започна да се подобрява, но лекарите дори не бяха помислили да ме пуснат у дома! Спасяването ми беше клечка за зъби, която се счупи и за да наваксам зъболекаря преди празниците, ме пуснаха да се прибера няколко дни преди Коледа. Вече нямах място за друга инфузия на ръцете си, а последната вече започваше да се подува. Бях с опасност да ме намушкат в крака. Почти забравих какво е да ходиш. В края на краищата лежах цял месец в болнично легло и дори сега при всяка стъпка коремът все още ме болеше.

Уча се да живея с КРОН

Трябваше да се сбогувам с коледното зеле, салатата и всички лакомства. Имах и твърда диета вкъщи. Веднъж не устоях на филия хляб и получих такива крампи, че цял ден лежах в леглото. Пиех силни кортикоиди. За щастие нямах по-лоши странични ефекти, само израснах силна коса, която по-късно трябваше да откъсна. По това време аз го приех като огромно бедствие. Постепенно намалявах дозите до лятото, докато постепенно ги спрях.

Е, все пак трябваше да прекарам цялото лято вкъщи, защитено от слънцето. Само с нетърпение очаквах едно нещо, че за следващата Коледа ще наваксам всичко и накрая ще имам зеле и коледна салата. За съжаление се върнах в болницата в рамките на една година, защото не спазвах диетата си. Макар и не толкова дълго, прекарах там само две седмици, но трябваше да се сбогувам отново с коледно лакомство. Коледната ми вечеря се състоеше от пилешка супа и риба върху масло. Знам, че много хора просто махат с ръце, защото има по-лоши диагнози в света и светът не се върти само около храната.

Но никой няма да разбере това, докато той сам не го изпита. Тези притеснения, сложете нещо в устата си, за да видите дали има болезнени крампи и дали не бягам до тоалетната. С времето се примирих с болестта си и се научих да говоря за нея без сълзи на очи. Научих урока си, внимавам да спазвам диета и може би ще взема коледната салата догодина.