това време

Той е един от най-противоречивите британски монарси и в същото време един от най-кратките владетели. Едуард VIII той беше крал на Обединеното кралство само 325 дни, но през това време успя да антагонизира голям брой политици на вътрешната и международната сцена. Поддръжник на нацисткия режим също стана обект на покушение и изглежда британските тайни служби знаеха за подготовката му. Възможно е обаче те дори да не са искали да му попречат.

Той е една от най-противоречивите фигури в историята на британските монарси. Едуард VIII. той се възкачи на трона на 20 януари 1936 г., по времето, когато наближаваше най-големият военен конфликт в Европа. Докато повечето от световните сили бяха против реториката Адолф Хитлер вече рязко мнение по това време, за краля на Обединеното кралство беше съвсем различно. Това обаче не беше официалната причина Едуард VIII. управлява само 325 дни. Кралят на Обединеното кралство наруши протокола на втория ден след сесията на трона, в рамките на месец той стартира сериозна конституционна криза в страната.

Снимка: Неизвестен автор/публично достояние

Необичайни сексуални практики вместо корона

Още през 30-те години Едуард, по това време единственият принц на Уелс, се среща Уолис Симпсън. Тя произхождаше от виден американски клас и беше съпруга на американски бизнесмен Ърнест Симпсън. Тя беше омъжена за втори път, което по това време не беше често срещано в обществото. По това време Едуард беше по-скоро знаменитост, отколкото държавник, любимец на медиите и обществеността, известен със слабостта си към омъжените жени. Едуард бързо се влюби в Симпсън, връзката им бързо се превърна в популярна тема на булеварда, често наричана „пристрастена към роби“ или „корумпирана“ и базирана на необичайни сексуални практики.

Едуард VIII нарушил протокола за първи път на втория ден след сесията на трона. Той наблюдаваше декларацията за назначаването му за монарх от прозореца на двореца Св. James’s Palace в компанията на все още освободените Симпсъни. Още по това време британското правителство и тайните служби бяха загрижени за отношението на краля към нацисткия режим на Хитлер, а също така бяха затруднени от постоянното присъствие на Симпсън. Имаше подозрения, че освен връзката с Едуард VIII. той поддържа връзка и с германския посланик в Лондон Йоахим фон Рибентропом. Поради това правителството на Обединеното кралство е запазило много секретни документи от своя крал относно чувствителни въпроси.

Снимка: Национален медиен музей от Великобритания/Без ограничения

За началото на края на изключително краткото управление на Едуард VIII. може да се отбележи есента на 1936 г. Ърнест Симпсън подаде молба за развод, така че Симпсън отново беше самотна жена. По това време разводът (освен това вторият) не беше нещо обичайно, особено поради влиянието на църквата, и то се осъществи със Симпсън само при условие, че шест месеца няма да общува с никой мъж. За цялото Обединено кралство обаче беше ясно, че крал Едуард VIII. обявява сключването на брак с жена, която е била разведена два пъти, което е абсолютно неприемливо от гледна точка на морала, но особено вярата (царят е и глава на църквата).

Британският парламент не позволи на краля да се ожени, Едуард VIII. поради това през декември 1936 г. решава да абдикира. Вместо короната, той избра да живее с Уолис Симпсън. Брат му става крал на Обединеното кралство Алберт (постановено като Юрай VI.), който след смъртта му е заменен от дъщеря му Елизабет II..

Атентат или конспирация?

Едуард VIII представляваше известен риск за Обединеното кралство, както и за кралското семейство като такова, от първия ден на неговото управление. Новите твърдения на историка са още по-сериозни Александър Ларман, който каза пред The ​​Guardian, че британските тайни служби очевидно са били наясно с планирането на убийството на Едуард VIII и дори възможността някой да премахне физически унизителния монарх със склонност към нацисткия режим може да им бъде съпричастна. Той каза такива изразителни думи към британския The Guardian Larman след разкриването на предполагаеми все още непубликувани документи за летния инцидент през 1936 г.

През юли 1936 г. Едуард VIII. стана обект на покушение. Шотландски журналист Джордж Макмеън той извади револвер в Хайд парк в Лондон по време на церемония на британската армия и го насочи към крал Едуард VIII, който беше част от шествието. Макмеън бързо е умиротворен, оръжието му стреля и изстрелът удря коня на царя. По-късно Макмеън призна, че е бил нает от италианското посолство в Лондон за покушението, но самият той умишлено е осуетил опита за убийство на краля. Той беше осъден само за 12 месеца затвор за незаконно въоръжаване.

Джордж Макмеън е бил двоен агент, до 1935 г. информатор, платен от британската тайна служба. След покушението Макмеън говори за това как усилията му да се свърже със секретната служба или Министерството на вътрешните работи относно планираното покушение не са успели. Историкът Александър Ларман твърди, че британската тайна служба най-вероятно е знаела за предстоящото убийство и е трябвало да отхвърли Макмеън като информатор с мотива, че това не е надежден източник. Съществува обаче и подозрение, че отстраняването на спорния крал в крайна сметка би могло да е от полза за правителството и тайната служба.

Едуард VIII в крайна сметка той подаде оставка на собственото си правителство, но отново има подозрения, че причината може да не е любовта на Симпсън, но и силен национален политически натиск. Това обаче не сложи край на спора, по това време бивш владетел на Обединеното кралство. Само няколко години след края на Втората световна война, разсекретяването на т.нар Марбургските писания показват колко голям риск е представлявал Едуард не само за Обединеното кралство, но и за цяла Европа.

Предателство на собствената държава

През далечната 1937 г. Едуард и неговата (вече по това време) съпруга посещават нацистка Германия, по време на която той също се среща официално с райхканцлера Адолф Хитлер. По време на посещението си в Германия Едуард използва добре познатия нацистки поздрав под формата на вдигната дясна ръка.

След избухването на Втората световна война Едуард и съпругата му са повикани във Франция като генерал-майор. По-късно беше открито, че комуникацията с нацистите е довела до изтичане на информация за съюзническата отбрана в Белгия. След окупацията на Франция той дори поиска германската армия да защити къщата му. Уинстън Чърчил Той заплаши Едуард с военен съд, на който накрая се подчини и служи като губернатор на Бахамските острови до края на войната. Както по-късно показаха записите, направени от Чърчил и крал Джордж VI. след войната те се опитаха да го скрият, отстраняването на Едуард беше нещо повече от просто да се отърве от размирния държавник.

Марбургските писания, намерени в централна Германия през май 1945 г., доказват, наред с други неща, тайните нацистки планове, които предвиждали Едуард да може да стане отново утвърден владетел на Обединеното кралство и един вид „марионетка“ на нацисткия режим. Нацистите бяха подготвили няколко версии на плановете, в едната те предвиждаха официалната връзка на Едуард с нацисткия режим, в друга вече се говореше за отвличането му в опит за изнудване на Обединеното кралство за мирно споразумение.

Снимка: Неизвестен автор/публично достояние

Досиетата, държани в тайна от британското правителство в продължение на много години, също криеха поне 60 документа, които бяха пряка комуникация между Едуард и нацистките лидери. В тях например бившият крал открито подкрепя набезите на Луфтвафе в Лондон като единствения начин да се постигне мир между двете сили. Публикуването на документи през втората половина на 20 век е описано като най-голямата криза на британското кралско семейство в съвременната му история.