твърде

Авторът на драматурга „Любящата богиня“ Джонатан Лител е от американски произход с руски баби и дядовци, емигранти от еврейската вяра. Той обаче не е вдъхновен да напише едноименния разказ от съдбата им, а от снимка с екзекуцията на руската партизанка Зоя Космодемианска. Въз основа на него той започва не само да изучава книги за Втората световна война, но и лично посещава бойните полета на Германия и бившия Съветски съюз. Той не беше далеч от това да се чувства войник, преди да напише поправката - през 2001 г. той беше ранен в Чечения като хуманитарен работник.

Драматургията на драмата на SND в Братислава с текста на Littell достигна до друг съвременен, ценен литературен шедьовър, който беше удостоен с две значими награди по време на публикуването си през 2006 г. - наградата Goncourt и голямата награда за роман на Френската академия. И драматизацията, и нейната инсценираща форма са много силни твърдения относно механизма не само на произхода на насилието, но и на причините за неговото постоянство в нас. Главният герой Aue (отличен omubomír Kostelný), любовник на собствената си сестра в детството, принуден хомосексуалист, интелектуалец, адвокат и офицер от SD, лесно убива не само украински евреи, но и собствените си родители и защитник.

След войната той дори стана почтен гражданин на Франция. Неговите превратности в живота се разказват като тъмен фарс. В епични разделения (монолози) Ауе винаги само „накратко“ заявява как е стигнал до SD като хомосексуалист, как ръката му е била отделена от тялото при пристигането на жертвите на масови убийства и т.н. Той посочва по жесток ироничен начин към жестокостта, която е извършил. Жестоките моменти обаче не коментират само мотивите на Ауе, които го доведоха до редиците на послушни изпълнители на нечовешки ордени. Точката като важно изразно средство се използва и за други персонажи - д-р Хохенег (Марош Гейшберг) по този начин приключва споровете за „съвестта“ на колегите си офицери, защото, както той казва, от философска гледна точка смъртта не е важно. Командирът (отличен Йозеф Важда) вече не е самоуверен в крайния изход на „пиршеството“ и фалита, не контролира червата си, отмива греховете си във вана, пълна с вряща вода - докато колегите му най-накрая стрелят него.

Раздиращата и непримирима музика на Мариан Чековски също е жестоки моменти (жалко е, че можем само да заключим от драматизацията, че тя вероятно някъде е приличала на древната богиня на отмъщението Ериния). Жестоката точка обаче е самата история - Ауе я завършва с думите, че това, което той е в състояние да направи, ние също сме в състояние да направим.

Продукцията е предимно театрален концерт, в който създателите и актьорите вече заеха решителна позиция по темата, когато тя беше създадена. Те са създали предупреждение с последователно професионален подход. Не само това, което авторът на оригинала помогна за катарзисната резолюция: отделните герои постепенно - като наказание за своите действия - полудяват. Но и напълно оформена, спокойно показана, постоянно разкривана престъпност.

Въпреки че Джонатан Лител е писал измислени мемоари за германски интелектуалец, картината на нашите действия по време на войните, която с тяхна помощ е създадена на територията на драмата на SND, е не само тъмна, но и тревожна. Той казва, че можем да се утешим - ако нямаме сърце, а само разум - само фактът, че оригиналът разказва измислена история.

Оценка на истината: 5/5

Джонатан Лител: Любящи богини/режисьор: Михал Вайдичка/сцена: Павол Андрашко/костюми: Катарина Холла/с участието на: Любош Костелни, Александър Барта, Мариан Гейшберг, Милан Ондрик, Таня Паухофова, Емилия Вашарьова и други/премиера: SND Drama на 2 април

© ЗАПАЗЕНО АВТОРСКО ПРАВО

Целта на всекидневника „Правда” и неговата интернет версия е да ви предоставя актуални новини всеки ден. За да можем да работим за вас постоянно и дори по-добре, ние също се нуждаем от вашата подкрепа. Благодарим за всяко финансово участие.