Психологът Юлия Швецова беше част от екип, който под ръководството на психиатъра Йозеф Хашт разследва дали тормозът в детството е свързан с появата на проблеми с психичното здраве в зряла възраст. „Много проучвания, включително нашето, потвърждават, че пострадалите респонденти имат по-висока честота на психопатология в зряла възраст. Това може да бъде тревожност, депресия, недоверчиво мислене или натрапчиви мисли и натрапчиво поведение “, казва той в интервю.

това

В интервюто ще научите:

  • кое поколение е било най-изложено на тормоз,
  • което е най-честата причина за тормоз днес,
  • какъв ефект могат да имат родителите върху тормоза в училище,
  • до какви психологически проблеми може да доведе травмата от тормоз,
  • какви последици може да има тормозът върху изграждането на взаимоотношения.

Според резултатите от вашето изследване всеки седми възрастен (13,5%) е изпитвал тормоз в детството. Очаквахте ли вие и колегите ви толкова голям брой? Съответства на данни от други държави?

Този брой наистина е доста висок, но аз лично не бях изненадан от резултата. Ако го сравним с други страни, например през 2018 г. е проведено представително германско проучване, където 10,8% от участниците съобщават за опит с тормоза, което е малко по-малко, отколкото в нашето изследване.

Подобни резултати като нашето изследване донесе проучването HBSC, което картографира честотата на тормоза в Словакия през 2013 - 2014 г. при ученици на 11, 13 и 15 години. 14 процента от момчетата и 11 процента от момичетата са преживели тормоз. Това проучване се прави на всеки четири години в различни страни от Европа и Северна Америка. Резултатите показват, че през 2013-2014 г. изследователите са забелязали намаляване на тормоза в сравнение с предишни изследвания преди четири години. Това може да се дължи на образователни програми и програми за превенция на тормоза.

Интересното е, че най-много опит с тормоз като жертви съобщават студенти от страни като Русия, Латвия или Литва, а най-малко от Гърция, Швеция или Армения.

Това не е много изненадващо за Швеция - може да е свързано с факта, че в скандинавските страни те имат по-добре разработени програми за превенция срещу тормоза. Именно в Норвегия, Дания и Швеция изследователите регистрираха най-ниската честота на тормозещи агресори сред подрастващите през 2013-2014 г. Настоящите изследвания на тормоза обаче показват, че Швеция също излиза от средната страна като пример.

Вашето изследване обаче даде и една изненадваща констатация. Респондентите на възраст 55-64 години (16,5 процента) съобщават за най-голям опит с тормоз в детството и юношеството (16,5 процента), което означава, че са ходили в начално училище през 60-те и 70-те години. Как си обяснявате това?

Аз също се замислих за това. Родителите ми също попадат в тази възрастова категория, така че мога да се опирам на техните истории и преживявания от училищното време. Както знаем, телесното наказание все още беше често използвано по това време, но също така и неуважението на учениците от страна на учителите, различни емоционални притискания, сплашване, сравнения между учениците - то дори се приемаше като норма. Всичко това може да повлияе и на поведението на децата, които също приемат такива прояви като нормални, когато тормозят своите съученици. Може да има и добре познат синдром на прехвърляне на отговорността от по-висока позиция надолу - когато учител дойде при мен, изливам вината, несправедливостта, разочарованието и гнева върху някого, когото давам бакшиш. Може да бъде например съученик, който е различен или аз го възприемам като по-слаб.

Помислих също, че по това време учителите имаха различна позиция. Те често придобиват авторитет именно чрез събуждане на страх. Днес можем да наблюдаваме,