Няма да намерите най-големия бежански лагер в света в Близкия изток или на Балканите. Кенийският Дадааб е дом на стотици хиляди мигранти и е нараснал в две поколения бежанци от 90-те години насам. Хуманитарните организации изчерпват ресурсите си, тъй като бежанската криза в Европа излиза на преден план.

бежански лагер

Настоящата бежанска криза особено измъчва съседите на Сирия, от които четири милиона души са избягали поради гражданската война. Стотици хиляди сирийци в Ливан и в частност Йордания чакат да видят дали ситуацията в родината им се подобрява.

Те живеят в огромни бежански лагери, независимо дали са официални или тихо толерирани от властите. В това отношение се споменава бежанският лагер Zatar в Йордания, в който живеят повече от сто хиляди бежанци и по този начин е най-голямото подобно съоръжение в Близкия изток, пише порталът iDNES.cz.

Той обаче далеч не е размерът на най-големия бежански лагер в света, в който в момента живеят около 330 000 души. Дадааб се превърна в символ на това как помощта от благодетели и големи организации на Запад е мимолетна.

Бежанският лагер Dadaab се намира в полупустинята в североизточната провинция на Кения. Преди пристигането на първите бежанци тук са живеели номадски овчари на камили и кози. Лагерът е създаден през 1991 г. от Службата на върховния комисар на ООН за бежанците преди първата гражданска война в Сомалия. Първоначалният капацитет на лагера беше около деветдесет хиляди души, пише сървърът на CNN.

Броят на бежанците обаче започва да се увеличава с годините, дори след края на войната в Сомалия. Не само сомалийците бягаха от ислямистите от милициите на Ал Шабаб, но и гладът през 2011 г. породи съвсем ново измерение на бежанската криза. Умряха около 260 000 души, предимно деца на възраст под шест години. Много бежанци потърсиха убежище в Дабааб. Лагерът се разраства бързо и е обявен за най-голямото подобно съоръжение за бежанци в света.

Малко храна и решение, което не съществува

Съоръжението, което се състои от няколко подлагера, се е трансформирало през годините от произволен куп бели шатри в обикновен град, но все още зависи от помощта на хуманитарни организации от цял ​​свят. Това обаче се усложнява от факта, че нови бежанци все още се вливат в Дабааб и няма пари за управление на лагера през последните месеци. В резултат на това Световната хранителна програма трябваше да намали дажбите за храна за местните хора с 30 процента това лято. Минималният брой калории на ден е определен от насоките на ООН на 1800 г., населението на Дадааб в момента получава само 1520. Подобни проблеми са свързани с водоснабдяването.

Населението на лагера не расте само заради пристигането на нови бежанци. Има и местна болница в постоянен отпуск всеки ден, която ражда около 300 деца на месец. Всяко дете автоматично става бежанец, точно както родителите му. Много от тях също са родени в Дабааб. Особено за децата липсата на храна е най-лошото. Пречи им да се развият и следователно е много по-податлив на болести.

Липсата на средства се отразява и на функционирането на болницата, което зависи от субсидиите от Международния спасителен комитет. В болницата липсва квалифициран персонал. "Мисля, че светът се е съсредоточил върху други кризи, като например в Сирия. Но няма дългосрочно решение за хората тук", смята Киогора.

Според Чарлз Годри, ръководител на мисията на кенийските лекари без граници, бежанците са станали зависими от международната помощ поради системата и сега внезапно са спрели да получават достатъчно ресурси, за да оцелеят. - Мисля, че това е неприемливо - ядоса се Гаудру. „Понякога си мисля, че искат ситуацията да се влоши, за да принудят сомалийците да напуснат“, добави той.

Преди дни кенийският президент Ухуру Кениата също се оплака от липса на интерес от чужбина. Според него е парадоксално, че Африка с ограничените си ресурси се грижи за толкова много бежанци. "В десетте държави, които приемат най-много бежанци, четири са от Африка, което е повече от всеки друг континент", каза той.

Въпреки лошите условия в Дадааб, местните жители се опитват да поддържат илюзията за нормално функциониращ град. Това се потвърждава и от Халема Махади, който продава дрехи на местния пазар, за да прави основни покупки на храна. „Ако имах свободата на движение, щях да избера къде да управлявам бизнеса си“, обяснява той. Според властите обаче бежанците трябва да останат в лагера. Родените тук никога не са излизали от него.

Светът е забравил за нас, казват бежанците

Мохамед Буле, 52-годишен шивач, също се опитва да си изкарва прехраната. "Животът тук понякога е нормален, а понякога не. Всичко е наред и след това се променя веднъж завинаги", описва той какво се случва в Дадааб. Надява се в бъдеще да може да живее другаде. В същото време обаче той се примирява с възможността да оцелее в бежански лагер. "Не искам кенийско гражданство, не искам сомалийски паспорт. Искам да бъда преместен другаде", отчайва се той. Преместването в друг регион в Кения обаче не може да става и дума. Правителството не дава гражданство на бежанците от Дадааб и те не могат да се движат без него.

Правителственият подход към бежанците се засили след априлската терористична атака в Гариса, Кения, където привържениците на Ал Шабаб убиха 147 души в университета. Според правителството Дадааб е основната база, където ислямистите планират атаки и набират нови бойци. Ето защо през последните месеци се чува глас, че лагерът трябва да се изпразни. Официалната заповед обаче все още не е пристигнала.

Правителството се опитва да настоява за връщането на сомалийските бежанци. Всеки кандидат ще получи повече от 90 евро и след това ще пътува със самолет до един от деветте "безопасни региони в Сомалия". Според експерти по екстремизъм обаче дори зоните, обявени за безопасни, все още са много рисковано място за живеене.

Според бежанците големият проблем е, че те са загубили всичко в родината си, така че нямат причина да се връщат. Там не ги чака семейство, там нямат собственост. "Нямам ферма там, семейството ми е загубило всичко по време на войната. Не знам нищо за Сомалия. Единственото правителство, което познавам, е Службата на върховния комисар на ООН за бежанците", каза Мохамад Абдул, Жител на Дадааб.

Съпругата му Сахра иска само едно - добър живот и свобода за дъщеря си. Подобно на други бежанци обаче той се скита в омагьосан кръг. Въпреки че семейството живее в Кения от десетилетия, никой от тях няма да получи гражданство. Те са затворени в Дадааб, напълно зависими от помощта на другите. Той обаче идва в все по-малка и по-малка степен. "Изглежда, че светът е забравил за нас", казва Абдул.