тънък 1. който има малка дебелина (оп. груб): тънка книга, тънка плоча • тесен (оп. широк): тесен процеп • нишковиден • нишковиден (тънък като конец): косъм като конец, конец- като юфка • слаб (тънък и не много силен, силен): ледът е слаб; къс ръкав разкриваше слабите й, тънки дръжки • тънки • слаби: стройни, слаби крака; тънък, слаб врат • фин • лек (обикновено около плат): фин, лек муселин • експр.: тънък • тънък • тънък • тънък • тънък • тънък (много тънък) • тънък (твърде тънък)
2. експр. (за мъж), чиято фигура е малка по обиколка, който не е дебел • беден • слаб (оп. дебел, дебел): слаба, бедна девойка; в кръста е тънък, тънък • изваден (който е нараснал бързо; висок и тесен): извадено момче • тънък • скърца (тънък и малък; оп. здрав): стройна, скърцаща фигура • експр.: тънък • тънък • тънък • тънък • тънък (много тънък) • експр.: подпухнали • подпухнали (много подпухнали) • твърде тънки (твърде тънки)
3. което звучи високо и обикновено не е много силно (за звук; оп. Грубо) • високо (оп. Дълбоко): чува се тънък, висок тон на свирката; слаб, нежен, писклив (тънък и не много силен, неясен): тя издаде слаб, нежен, писклив глас • бипкане • свистене: бипкане, свирещ звук • израз.: тънък • тънък • тънък • тънък • тънък (много тънък)