Lucia Švecová 14.01.2020 Интересни факти за преводите Време за четене: 3 мин.
В Словакия има около три до четири хиляди глухи и само около двадесет професионални преводачи. В Норвегия, която има приблизително същото население, те имат поне 600 професионални преводачи, докато глухите там се оплакват, че има малко.
Защо тълкуването е толкова важно за глухите? Именно върху това ще се спрем в статията. Ще ви представим спецификата на словашкия жестомимичен език, както и интерпретацията от/на този език.
Словашки език на жестовете Словашки език
Много слушатели не разбират защо глухите имат нужда от преводачи, когато могат да общуват на словашки език - поне писмено. За глухите обаче словашкият е чужд език, майчиният им език е словашки език на жестовете. Както подсказва името, езикът на жестовете не е универсален, а варира в различните държави. Съществуват обаче и универсални жестове (около 30% от жестовете), с които глух словак може да общува с глух чужденец.
Глухите деца могат да учат словашки, но е важно те да бъдат обучавани от професионалисти, които ги разбират. Все по-малко са специалистите, които владеят достатъчно жестомимичен език, така че глухите деца често не получават качествено образование, което впоследствие се отразява на качеството на техния живот. Тогава им е трудно да разберат формулярите в офисите или печатните медии, а договорите например също им създават проблеми. Нищо чудно, защото дори слушателите често не знаят как да попълнят формуляра в офиса или не разбират напълно договора, въпреки че словашкият е техният майчин език. За всички тези задачи се нуждаят от глух преводач, който ще интерпретира интервю в офиса, посещение при лекар или договор.
Езикът на жестовете е пълноценен език, но работи съвсем различно от словашкия. Например, ако кажем думата варено, всеки слушател знае, че това е глагол в минало време в женски род, докато става въпрос за приготвяне на храна. В езика на жестовете трябва да се използват до три жеста - жена, била и готвачка.
Структурата на езика на жестовете може да бъде добре илюстрирана с примери за глуха комуникация със слушателя. Робърт Шарина, който управлява закусвалнята на глухите кебаби с глухия си брат, където наема глухи, дава примери за съобщения, изпратени му от служител: „Отидете да почерпите днес.“ И „Нуждаете се от охрана на вратата“ и второ., че трябва да се монтира защитна врата.
Имена на езика на жестовете
Интересен е процесът на създаване и изразяване на имена на жестомимичен език. За известни личности, като политиците, има често срещани жестове, които всички глухи хора знаят - например Дзуринда жестикулира, така че глухият да насочи мустаците, Мечиар, сякаш глухият държи меч в ръка.
Имената на непознати са обозначени с жестове, показващи буквите на азбуката.
Освен това всеки глух човек в общността има своя собствена смяна на имената, която произтича например от характеристиките на човека. Например, ако някой носи очила, може да получи смяна на имената според тях. Ако се случи някой да „подуши“ жест с име, който не харесва или обижда, може да изрази недоволство и глухият да създаде нов жест. Интересен факт е също така, че жестовете за фамилиите се наследяват по същия начин, както самите фамилии.
Незаменими преводачи
Въпреки че глухите могат да бъдат независими, ако получат подходящо образование, преводачите са важни за тях. Ето защо Ярослав Чехларик основава Асоциацията на хората с увреден слух в Трнава, която осигурява тълкуване за глухи и слабочуващи. Клиентът може да резервира преводач предварително за дата, когато той се е съгласил, например преглед с лекар и асоциацията ще осигури преводач. В допълнение към личния превод, той също така посредничи онлайн устен превод - глухите се свързват с устния преводач чрез Skype, всичко, от което се нуждаете, е мобилен телефон с интернет връзка.
Въпреки че е страхотно, че има поне няколко инициативи за подпомагане на глухите, в момента все още има огромен проблем в Словакия за обучението на ново поколение устни преводачи. Ярослав Челарик казва повече за ситуацията.
Устен превод на жестомимичен език
Подобно на самия език на жестовете, устният превод за глухи има своите специфики. При този тип тълкуване трябва да се има предвид например, че преводачът трябва да стои на място, където е ясно видим и където има достатъчно светлина.
Също толкова важен е подходящият външен вид на преводача. Забелязали ли сте, че преводачите носят едноцветни, най-често тъмни дрехи? Това е така, че облеклото и всякакви шарки по него да не отвличат вниманието от жестовете. Преводачите не трябва да носят отличителни бижута или да боядисват ноктите си, а преводачите не трябва да имат обрасла брадичка или мустаци. И определено не бива да дъвчат дъвка. Парадоксално е обаче, че преводачите могат да носят характерно червило, което помага да се погледне извън устните. Наблюдението се практикува предимно от глухи, които чуват слабо, но чуват. Глухите могат да четат само думите, които знаят.
Как се тълкува музиката
Интересна форма на тълкуване за глухи е художествената интерпретация, която се използва, например, на концерти. Тъй като глухите нямат възможност да слушат музика, на сцената заедно с групата има и художествен интерпретатор, който предава опитността на композицията на глухите по специален начин.
Ако ви интересува как изглежда подобна художествена интерпретация, в крайна сметка ви предлагаме един наистина завладяващ пример. 🙂