Мониторът е най-видимата, енергоемка и често най-скъпата част от компютърната система.
Мониторите могат да бъдат разделени на две основни групи: CRT и LCD. CRT означава „тръба с катоден лъч“. Това е вид на т.нар класически "голям" монитор. При този тип екранът по същество представлява голяма тръба. Следователно това е въздушно празна банка, която от едната страна е удължена до зоната на екрана - представлява анод, а от другата страна е тясна цилиндрична част с електронен емитер (т.нар. Електронно оръдие) - този емитер действа като катод на тръба респ. екран. На екрана се нанася фосфор отвътре - материал, който светва след удара на електронен лъч. Лъчът постепенно се движи през екрана и осветява фосфорните точки. Фосфорът не се нанася равномерно върху екрана, а образува решетка. Така полученото изображение е съставено от голям брой постепенно осветени и бавно избледняващи точки. За рязко изображение е необходимо луминесцентните точки да са възможно най-близо една до друга, общото разстояние, наричано още "стъпка на точката" е от 0,29 мм до 0,23 мм за по-евтини монитори, професионалните монитори могат да имат стъпка на точката от до 0,18 мм.
Електронният лъч трябва много точно да удря отделните фосфорни точки. Ако няколко съседни точки светят наведнъж, изображението ще бъде размазано. Следователно между екрана и електронния излъчвател се поставя решетка с точно разположени дупки. Следователно електронният лъч не може да осветява съседни точки, решетката няма да го позволи. Деформационните намотки се грижат за деформацията на електронния лъч. Всеки цвят може да се смеси от три основни цвята - червен, син и зелен. Следователно, излъчването на електрони в CRT монитори се осигурява или от три отделни електронни пушки (всяка излъчваща електронен лъч от един цвят), или от един излъчвател, излъчващ три отделни лъча наведнъж - тази система се нарича TRINITRON. Тази система за показване е по-скъпа, но екранът с такъв монитор е напълно плосък и изображението е по-остро. LCD монитори, подобни на напр. дигитални дисплеи за часовници, работещи на основата на течни кристали, които служат като заместител на вакуумната тръба в конвенционалните монитори. Изобразяването на изображения е същото като при CRT мониторите - осветление или. гасителни точки. За разлика от класическия екран, точките се образуват от три ленти с основни RGB цветове (R-ed, G-reen, B-lue), докато ширината на всяка лента е 1/3 точка.
Монитор
Променя сигнала към видимата част - изображението. Използва се за комуникация на компютъра с потребителя.
Има редица различни монитори с различни екрани (LCD/дисплей с течни кристали/- екранът е направен от течни кристали, CRT/катодна тръба/- класически флуоресцентен екран, PLASMATRON - плазмен екран.).
Най-често срещаните размери на екрана са 13 ", 14", 15 ", 17", 20 "и 21", където най-често срещаният размер е 14 ". Мониторите могат да бъдат монохромни (черно-монохромни) или многоцветни. Монохромните монитори са предимно черно-зелени. Те се използват напр. за терминали, където е неикономично и неподходящо да се използва цветен монитор поради скоростта на предаване. Най-използваните графични карти за тези монитори са т.нар MGA и CGA карти.
Цветните монитори съществуват в няколко модификации. Разделяме ги на:
TTL монитори, които обработват цифров сигнал директно от компютър. Графичните карти за тези монитори са напр. CGA (цветен графичен адаптер), EGA (подобрен графичен адаптер), MGA (монохромен графичен адаптер). Аналогови монитори, които изискват десетичната форма на сигнала. Това изисква карта в компютъра, която съдържа D/A конвертор за всеки цвят поотделно (червен, син и зелен). Тези карти придобиха едно общо основно име VGA (видео графичен масив)
Видео монитори, които най-често използват интерфейса TARGA. Почти всеки телевизор може да се използва като видео монитор. В допълнение към споменатите фактори, качеството на монитора се определя и от тяхната хоризонтална и вертикална честота на вземане на проби, което показва броя на пречертаните изображения в секунда. Колкото по-висока е честотата, толкова по-малко мониторът „трепти“ и толкова по-малко притеснява нашите болни в училище очи.
Технологията с течни кристали е на много години. В началото си, използването на най-простите кристали в дисплеите на калкулатори и подобни устройства, чиито клетки бяха големи и на практика имаше две състояния - включено, изключено. През последните години на интензивни изследвания и разработки течните кристали са се подобрили до такава степен, че технологията LCD (= Liquid Crystal Display) може да бъде приложена към съвременните монитори, които се очаква да показват милиони цветове и размери на точки само за няколко десетки милиметри.