БРЮКСЕЛ - Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел призова за прекратяване на боевете, избухнали в неделя сутринта в сепаратисткия регион Нагорни Карабах, етнически арменски анклав в Азербайджан. Карабахските сили вече съобщават за 16 загинали.

Шестнадесет арменски сепаратисти загинаха в битка с азербайджанската армия, избухнала в неделя в Нагорни Карабах. Това съобщава агенция Франс прес, позовавайки се на сепаратистите. "По предварителни данни 16 войници (международно непризнатата Нагорно-Карабахска република) са загинали и повече от 100 са ранени след избухването на боевете." информира Министерството на отбраната на сепаратистката република.

Според Франс прес, Армения и Азербайджан са съобщавали преди това за цивилни жертви. Междувременно руският президент Владимир Путин призова за деескалация на боевете между Армения (съюзник на Москва) и Азербайджан, предупреди Франс прес, позовавайки се на изявлението на Кремъл. "Важно е да се положат всички усилия, за да се предотврати по-нататъшната ескалация на конфронтацията. Най-важното е военните действия да приключат." Това заяви Путин в телефонен разговор с арменския премиер Никола Пасинян.

светът

Азербайджан обяви военно положение и комендантски час

Азербайджан обяви военно положение и комендантски час в столицата Баку и няколко други града. Това се случи след избухването на боевете между азербайджанската армия и арменските сепаратисти в Нагорни Карабах в неделя, предаде агенция Франс прес.

Военното положение ще бъде въведено от полунощ и комендантски час от 21:00 до 6:00 ч. В Баку и няколко други града и области в близост до линията на Нагорни Карабах, каза говорител на азербайджанския президент Хикмет Хаджиев.

Говорителят каза още, че азербайджански сили са завладели стратегическата планина Муровдаг, от която могат да контролират транспортните връзки между Армения и арменския анклав в Нагорни Карабах.

Светът призовава за прекратяване на боевете в Нагорни Карабах

„Военните действия трябва да спрат незабавно, за да се предотврати по-широка ескалация“, Мишел каза, че е необходимо "незабавно връщане към преговорите без условия", предаде агенция Франс прес. Русия, Франция, Германия, Иран и Ватикана веднага се присъединиха към същото предизвикателство.

Папа Франциск каза по време на ходатайство пред вярващите на площада „Свети Петър“ във Ватикана, че се моли за мир в Кавказ. Лидерът на 1,3 милиарда католици призова хората да се присъединят към него в тиха молитва. Нагорни Карабах е международно признат като част от предимно мюсюлмански Азербайджан, но е доминиран от етнически арменски сепаратисти, които са от християнска вяра, отбелязва агенция ДПА.

Франция, Русия и САЩ се опитаха да посредничат за мирно споразумение, тъй като т.нар Минска група, но инициативата се провали през 2010 година. Турция - съюзник на Азербайджан - обеща пълна подкрепа за правителството в Баку и призова Армения да се откаже от „агресията“ си в Нагорни Карабах. "Ние по всякакъв начин ще подкрепим нашите азербайджански братя в борбата за защита на тяхната териториална цялост," Турският министър на отбраната Хулуси Акар заяви в изявление.

Турция е ключов съюзник на Баку с тесни културни и езикови връзки с Азербайджан. Анкара няма дипломатически отношения с Ереван по спорове за изтреблението на арменци в бившата Османска империя, която Армения смята за геноцид. В същото време Турция обвини Ереван в избухването на последния конфликт. "Ние категорично осъждаме нападението на Армения срещу Азербайджан," заяви говорител на турския президент Реджеп Тайип Ердоган.

Руският външен министър Сергей Лавров разговаря с турския си колега Мевлют Чавушоглу, подчертавайки "необходимостта от спиране на пожара възможно най-скоро", каза Москва. Русия традиционно подкрепя Армения, докато Турция е обединена от Азербайджан. В телевизионно обръщение към нацията президентът на Азербайджан Илхам Алиев обеща победа над арменските сили. "Нашата кауза е честна и ще победим" - каза Алиев.

Както Армения, така и Азербайджан, като автономни републики, бяха част от бившия Съветски съюз до разпадането му през 1991 г. Лидерът на сепаратисткия Карабах Араджик Харутюнян обвини Анкара в изпращане на наемници в Азербайджан. "Разполагаме с информация, че наети войници от Турция и други страни са били прехвърлени с въздух в Азербайджан. Турската армия вече е под прикритието на военни учения," заяви Харутюнян.

Арменският премиер предупреди срещу турската намеса

Арменският премиер Никол Пасинян предупреди международната общност срещу намесата на Турция в нови боеве, избухнали в неделя в сепаратисткия регион Нагорни Карабах - етнически арменски анклав в Азербайджан. Агенция AFP информира за това.

"Призовавам международната общност да използва всички съществуващи лостове, за да попречи на Турция да се намесва (в конфликт), което може да дестабилизира (кавказкия) регион веднъж завинаги." Пашинян каза в телевизионна реч. Той добави, че турски "агресивното поведение предизвиква сериозно безпокойство", и осъди подкрепата на Турция за Азербайджан.

Според ТАСС Пашинян каза още, че арменското правителство трябва да обмисли признаването на независимостта на международно непризнатата Нагорно-Карабахска република. "Такъв въпрос е в дневния ни ред. Трябва да го обсъдим много сериозно. Обмисляме всички възможни сценарии." добави арменският премиер.

Селективна хронология на събитията, свързани с конфликта около Нагорни Карабах

Нагорни Карабах е причина за 32-годишен конфликт между Армения и Азербайджан. Той изгаря по време на комунистическия Съветски съюз през февруари 1988 г. Корените на спора датират съответно от 1905 г. до първите години след Първата световна война. През 1920 г. се провеждат поредица от битки между Армения и Азербайджан. Когато през 1921 г. районът на Кавказ е управляван от болшевиките, Нагорни Карабах, обитаван предимно от арменци, е присъединен към Азербайджан. Представяме ви кратка хронология на събитията от избухването на конфликта.

13 февруари 1988 г. - Първите демонстрации започнаха в Степанакерт, столицата на автономен регион Нагорни Карабах в Азербайджан. Районът е обитаван предимно от арменци. Насилието както в Армения, така и в Азербайджан ескалира, в резултат на което се стигна до война, която отне живота на 30 000 души и изгони над милион души от домовете им.

2 септември 1991 г. - Република Нагорни Карабах обяви своята независимост, но не беше призната от никоя държава. Районът е разположен в югозападен Азербайджан, има около 150 000 жители, от които около 95% са арменци.

4 и 5 май 1994 г. - Преговорите в киргизката столица Бишкек постигнаха съгласие за прекратяване на огъня между страните в конфликта за Нагорни Карабах.

12 април 1997 г. - Седем азербайджански войници загубиха живота си, а един беше ранен при престрелка на азербайджано-арменската граница. Въоръжени сблъсъци в района продължиха и след подписването на примирието.

22 март 2000 г. - Президентът на Нагорни Карабах Аркадий Гукасян получи сериозни наранявания по време на атентата срещу него от неизвестни въоръжени мъже в столицата на района на Степанакерт.

14 август 2002 г. - Президентите на Армения и Азербайджан Робърт Кочарян и Хейдар Алиев се срещнаха на масата за преговори, за да се опитат да намерят решение на безизходицата в арменския анклав Нагорни Карабах в Азербайджан.

11 февруари 2006 г. - Президентите на Армения и Азербайджан не са постигнали споразумение след двудневни преговори за прекратяване на кървавия конфликт в Нагорни Карабах. Преговорите се проведоха във Франция.

7 март 2006 г. - Армено-азербайджанската граница отново се превърна в арена на най-силните валежи през последните няколко месеца. В Баку потвърдиха, че е паднал един азербайджански войник, в Ереван говориха за ранени членове на арменските сили.

1 юни 2007 г. - Армения и Азербайджан постигнаха напредък в разрешаването на териториалния спор за Нагорни Карабах. Американският посредник в преговорите, заместник-държавният секретар на САЩ Матю Брайза - съпредседател на т.нар. Минска група преговарящи в рамките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

7 май 2009 г. - Президентите на Армения и Азербайджан Илхам Алиев и сержант Саркисян постигнаха известен напредък в разрешаването на дългогодишни спорове за анклава Нагорни Карабах в Прага.

2 август 2014 г. - Петнадесет души загинаха при последните сблъсъци между азербайджански войски и етнически арменци от отцепилия се Нагорни Карабах. Министерството на отбраната на Азербайджан съобщи, че са загубени 12 войници. Силите на международно непризнатата Република Нагорни Карабах съобщиха за трима загинали.

2 април 2016 г. - Президентът на Армения сержант Саркисян заяви, че 18 арменски войници са убити и 35 ранени по време на боевете в Нагорни Карабах. Валежите бяха най-силните от възобновяването на прекратяването на огъня през 1994 г.

5 април 2016 г. - Участниците във въоръжения конфликт в Нагорни Карабах се съгласиха да спрат стрелбата. През следващите дни обаче примирието беше нарушено.

4 декември 2019 г. - Външните министри на Армения и Азербайджан Зохраб Мнакакаджан и Елмар Мемедяров се срещнаха в Братислава.

14 юли 2020 г. - Най-малко четирима азербайджански войници загубиха живота си по време на двудневни боеве с участието на танкове и артилерия на границата на Азербайджан с Армения.