Много хора стават лекари, защото „това е в семейството“. Четох за вас, че все още нямате лекар в семейството си, но баща ви е в областта на общественото здраве. Как влязохте в изучаването на медицина? Това е била твоята мечта от малка?
Започнах да мисля за медицина в 9 клас на началното училище, когато решавах къде да отида в гимназията. След това в гимназията мислех за това още по-интензивно, там също харесвах природни дисциплини. бих го казал Именно в гимназията медицината се превърна в моя мечта.
Какви са вашите амбиции за бъдещето, каква специализация бихте искали да следвате? Бихте ли искали да останете да работите като лекар в Словакия ?
Засега това ме привлича повече към интернистките синдикати, но е трудно да се отговори. Ще зависи и много от ситуацията, която ще бъде след завършването на следването ми в Словакия. Бих искал да остана тук засега.
Не сте ли обмисляли да следвате в чужбина? Според вас в Словакия имаме качествени университети, които подготвят експерти за практика?
Не обмислях да уча в чужбина, Кошице беше първият ми избор, Приеха ме и в Братислава в Медицинския факултет на Карловия университет, но тъй като живея на Изток, исках и да остана тук, докато уча в университета. Аз съм много доволен от качеството на преподаване, но мисля, че много зависи от отношението, подготовката и т.н. на ученика.
UPJŠ Медицинският факултет се нарежда сред най-мултикултурните у нас - както вие го възприемате от гледна точка на вашия студент?
мисля, че мултикултурализмът на нашия факултет обогатява за нас студенти от словашката секция, както и за чуждестранните студенти. Имам и лични приятели сред чуждестранни студенти, можем да опознаем други култури, различни възгледи за нещата и т.н. Не възприемам никакви негативи.
Почувствали ли сте някога различен подход към вас по време на следването или в ежедневието поради вашия произход? Срещали сте дискриминация в училище или в живота?
Досега имам не са срещнали друг подход или дискриминация нито в училище, нито в личния живот.
Какво казва ромската общност за вашия успех в проучването до момента? Мислите ли, че можете да бъдете напр. за деца модел за подражание?
Срещал съм се досега от ромите само с положителни реакции. Вярвам, че бих могъл да бъда поне малък модел за подражание на децата, че ако те искат, всичко е възможно.
Какъв е вашият възглед по ромския въпрос в Словакия, според вас, нашето общество вече ли се е движило в тази посока? Като алтернатива вие лично имате желание за бъдещето, където бихме могли да се преместим?
Лично аз не обръщам много внимание на ромския въпрос, баща ми се занимава повече с него. Той работи за организацията „Здрави региони“, която се занимава с Ромски здравни проблеми и ромско здравно образование, които живеят в сегрегирани общности.
Моето малко желание в това отношение би било, така че да не е нищо особено в бъдеще, че ромската жена е лекар.
Прочетете и други интересни интервюта:
- Университетски център за репродуктивна медицина в Антолска - Пътят към детето
- Въглеродът иска да бъде материалът на бъдещето
- Централноевропейски конгрес по спешна медицина и медицина при бедствия, XV
- Съвет за книга - Работа с вътрешни органи според тибетската медицина - Eugenics Blog
- Студентски самостоятелно заети лица и облага с данъци каквото и да се отнася за него