"Времето е безмилостно, няма да спре. "
Старост е етапът на развитие на организма. Разбира се най-вече по отношение на човек и неговата дълга възраст. Това е естествен процес, който завършва биологичното развитие на човека.
Старостта и стареенето е както индивидуален, така и социален проблем.
Възрастните хора са част от обществото и ние измерваме стойността на обществото, наред с други неща, като се грижим за възрастните хора.
Грижата за възрастните хора е част от морала на обществото.
Нравственост - z лат. mos = воля, наредби, морал.
Моралът е система от ценности, норми, цели, идеи в поведението на човека във всички сфери на социалния му живот, тоест и в грижите за възрастните хора.
Моралът е набор от признати морални норми, произтичащи от определено разбиране на моралните ценности, тяхната същност и йерархия.
Понастоящем старостта често е дискриминирана. Младото и средното поколение не се чувстват принадлежни към възрастните хора, често ги смятат за тежест. Обществото не очаква нищо положително от възрастните хора, има усилия да ги изолираме, за да не се бавят и да се намесват. Подценяваме, отхвърляме или дори усещаме съпротивата на възрастните хора към възрастните хора.
Прояви на старост:
Ситуацията с най-старото поколение е много трудна в обществото. Старостта официално започва, сякаш се пенсионира. Пенсионирането е потвърждение за стареене, загуба на ефективност. След пенсионирането си човек трябва да създаде програма, която да запълни дните му, никой не определя какво да прави. Човек изведнъж трябва да преразгледа своя живот, интереси, взаимоотношения, съжителство. Не всеки може да се справи и да го приеме като нормална част от живота. Тази свобода може да бъде обременителна.
Много възрастни хора губят личните си интереси, борят се с много здравословни проблеми, губят физическа и психическа сила, имат проблеми с паметта, много пъти си спомнят само това, което искат. Честата загуба на слуха и зрението често причинява проблеми в общуването, възрастните хора често се изолират, за да не изпитват неудобства. Те често стават ядосани, арогантни, недоволни от всичко. Мнозина осъзнават, че животът им е на последния етап, те балансират, оценяват, понякога скърбят и са нещастни. Често биха искали да правят нещо друго, тъжни са, защото биха искали да правят много неща по различен начин, съжаляват за грешките си, които са допуснали напр. в младостта, в отглеждането на деца, в семействата, в брака. Да живееш и работиш с тях не е никак лесно. Много възрастни хора не могат да се справят без помощта на другите, което притеснява техните деца, внуци, но и самите възрастни хора.
Пенсионирането също е в тежест за брачните отношения - съществува риск от евентуално пренасищане на фирмата партньор. Ако това не се случи обаче, съпругът става важен източник на сигурност, броят на останалите контакти е ограничен и съпрузите са по-зависими един от друг. Взаимната толерантност се увеличава. Съпругът има висока стойност за възрастния човек - той е стабилен спътник, той е на разположение, обикновено може да се очаква от него да го подкрепя и помага. Ето защо загубата на партньор е голяма тежест.