Щастието е относително понятие. Имате го известно време и след това изведнъж изчезва.
Stará Tržnica
Stará Tržnica и околностите са за мен едно от най-красивите и същевременно най-тъжните места в Братислава. Редовно живее в него, тук се срещат хора с различни мнения, стилове или възрасти и визуално е красиво отвътре и отвън. Човек се чувства добре и безгрижно в него. Недалеч от фонтана група бездомници седят на пейка и изстъргват остатъци от изхвърлените купи. Контрастът, създаден от големите събития, които се случват на пазара, е огромен. Изтъкнати хора ще бъдат превозвани в таксита в скъпата им истинска кожена шуба и в новите маркови магазини за боядисване, просекото тече и усмивката в камерата се заменя с усмивка в камерата. Те не се интересуват от нищо, само ако модераторът от Marquis дойде да ги изповяда днес и ако не им е отлепен лак. След час програма изглеждат раздразнени и ако никой не ги е забелязал, това е трагедия.
Група, седнала пред пазар, се взира в този цирк и се смее. Те са доволни от това и техните ценности са някъде другаде.
Бездомни
Вечерта е, малко след девет, минаваме през Каменна и подминаваме прегърбен старец с разкъсана найлонова торбичка за чук. Едва ходи и се движи, но не се отказва. Немиризмата на алкохол е трезва. Единственото му нещастие е, че е стар. Шанс да се реинтегрира в обществото? Нула цяла нула. На следващия ден го срещаме отново. Вървим през прехода към SNP, чичото взима почти празна кутия сок от кошницата и се опитва да допие последните капки. Сърцето ми бие. Предпочитам да го хвана за ръка, да го заведа у дома, да му сготвя супа и да приготвя стол с одеяло. Но не мога да. Дори не мога да му донеса бутилка сок от Лидл отсреща, защото Питър ме отдръпва и обръща очи над мен. Трябва да съм виновен и не съм свръхчувствителен. Протестирам и знам, че това не е така!
Но най-лошото е, че не мога да помогна на такива хора. И вие също не можете, защото просто имаше грешка някъде в системата и дори да съберем всички пари, които имаме заедно, пак щеше да е малко. Но не защото хората, които се нуждаят от тях, биха били „алчни“! Те се справят с малко и са благодарни за всяка помощ. Просто някой „там горе“ все още няма достатъчно и така хората отново и отново се озовават на улицата.
Сам и без дом
Ако трябваше да опиша най-големия си страх в живота, щеше да е това - да остана сама и на улицата. Много хора само се хилят на тема „бездомници“ и размахват ръце: „Те са виновни, пияни!“ Е, понякога се опитайте да попитате бездомник защо го няма. Може да се изненадате от отговора, който получите. В изданието на NOTA BENE от този месец прочетох няколко силни истории, от които по гърба ми тръпва хлад. И повярвайте ми, можете да се озовете на улицата за пълна баналност ...
Мразя политиката и мразя всички неща около нея, защото в нея никога няма правилен отговор и хората ще бъдат разделени на няколко лагера заради нея. Най-лошото в нашата словашка политика е, че не може да се вярва и понякога дори да не се разбира. Бездомните хора са много чувствителна тема. Чувствителен, болезнен и преди всичко лошо адресиран. Виждали ли сте, че някой от политиците някога би се интересувал от това? Дори не знам защо го скицирах днес, това е трудна тема и изобщо не е подходящо за моден блог. Но това е животът и ме притеснява в момента (не само сега, дълго време). И може би просто трябваше да пиша, не знам ...
Това, което е сигурно обаче, е, че бих искал да ви помоля да бъдете по-толерантни. Не само на бездомници, така и като цяло. Да помислите как се отнасяте към другите хора и дали вашите думи и действия не могат да им навредят. Бъдете добри към себе си, помогнете си и ако не харесвате някого, не го харесвате, просто го игнорирайте. Това ще причини по-малко щети.
Облекло
И така, след няколко леко депресиращи думи, най-накрая стигам до тоалета. (: Комбинацията от сиво, синьо и червено е една от любимите ми през есента. Като цяло този тоалет е може би един от най-добрите за мен през този сезон. Вълната на полата и чорапите ми се затопля перфектно, така че не го правя трябва да се притеснявате за студа дори в сухи дни. Гумените ботуши на Hunter са ново допълнение и обичам колко променливи са, страхувах се, че кракът ми ще бъде препотен в тях, защото така е обикновено в гумените ботуши, но Бях приятно изненадан! Комфортно им е и те се разхождат добре и в тях. Те не се "заблуждават" на крака ми и всичко седи както трябва, вероятно ще виждате този "декошал" доста често, защото много ми харесва много и засега го имам само в тази и черно-бяла комбинация.Тази година трябва да си купя нова, не се заблуждавайте колко често я нося.
Владко Войтела се погрижи за снимките днес със съдействието на Симонка Шинова и с нетърпение очаквам следващата ни снимка заедно, защото те са невероятни млади хора, които са изключително удобни!
Любов, мир и мода Иванка
Гумени ботуши: HUNTER // Офис обувки, Чорапи: Lidl, Чорапи: Bepon, Пола: Втора ръка // H&M, Блуза: H&M, Яке: Манго, Шал: Primark, Шапка: Къща (стара колекция), Ръкавици: Orsay ( стара колекция), Часовници: Даниел Уелингтън, Дамска чанта: H&M