Никола Урдзикова и Реджина Матейова веднъж решиха като ученици в консерваторията да създадат списание. Идеята възниква, защото те изпитват нужда да запознаят хората и най-вече децата с изкуството. Затова взеха хартия, цветни моливи, химикалки и започнаха да творят. Днес те продължават не само да учат в университети с акцент върху театъра и музиката, но и да създават това изключително списание. Всеки брой се занимава с различна тема, различен период. Авторите са жив пример за това, че понякога е достатъчно задълженията да станат забавни, а само идеята и желанието да се създаде нещо.
Как и кога влязохте в изкуството? Съответно какво ви вдъхнови да създавате съдържание за изкуството?
НИКА: Завършихме консерваторията (музикално-драматично изкуство). По-конкретно, според мен списанието ни накара да отидем в Артфорум по време на дипломирането, когато нямахме абсолютно нищо за правене в края на годината. Разглеждахме списания там и във връзка с отегчението цял ден, ние с Реджина казахме: „Да започнем списание!“.
РЕГИНА: Там все още говорихме за това как получихме малко информация за изкуството в началното училище. Не разбрахме начин. Затова решихме да създадем списание, за да могат децата да научат повече за изкуството.
НИКА: Хей, защото в Artfore имаха богат избор от такива списания, но чешки. Наистина ни хареса, затова казахме, че би било чудесно да имаме подобно нещо и в Словакия.
Кога излезе първият брой на списанието?
НИКА: Леле, предполагам 2017г.
Така че вече имате дълга история.
НИКА: Имаме, но никога не е било официално. Едва сега започна.
Пишете, че сте списание за всички. Предполагаме, че повечето от вашите читатели са деца. Получавате ли някаква обратна връзка от възрастни или от самите деца? Например те ви изпращат прерисувани рисунки?
НИКА: Хм. Да! Сега едно момче ни изпрати нарисувана картина. Това беше първият път, когато някой направи това за нас. Беше красиво, наистина направи деня ми по-красив. Но не иначе.
РЕГИНА: Засега най-вече имаме реакции от нашите приятели и следователно от възрастни. Така че още повече се радваме на детските.
НИКА: Сега стигнахме до две книжарници. И там вече има майки с деца. Така че бавно достига и до децата.
Защо името Здравей?
НИКА: Спомням си, че поставихме в края на първото списание Късмет! Ние също искахме да дадем име Здравейте, но го намерихме за много псевдохудожествено, затова го дадохме Здравей.
Изработването на списание помага ли ви да изчистите главата си? За вас творението е бягство от реалността?
РЕГИНА: Не знам за теб като Ника, но не бих го нарекъл пълно бягство от реалността. Сякаш искаме да направим информацията за изкуството, което обикновено не се преподава в училище, по-достъпна за хората по забавен начин. Това беше нашият импулс. Тъй като не сме графични, въпреки че се движим, решихме да рисуваме на ръка. По това време беше най-естественото за нас.
НИКА: Според мен трябва да се отбележи, че ние не сме илюстратори. Ние не се отпускаме. Учим се да рисуваме от първия брой и според мен за пръв път взехме малко пастели в ръцете си. Така че повече от релаксация, това са нервите, които всъщност не знаем какво да правим в илюстрация.
Заслужавате още повече възхищение, защото подготовката определено отнема много време и енергия. Колко време отнема целия процес от идеята до публикуването на конкретен брой? Когато номерът свърши?
РЕГИНА: По принцип цялото внедряване ни отнема малко повече от трите месеца, които имаме между изданията. Имаме много неща предварително нарисувани или рисуваме, когато нещо ни хрумне в бъдещи числа. Като цяло тези три месеца са приблизително оптималното време за това.
НИКА: Според мен една двойна страница ще ни отнеме около 4-5 дни.
Какво трябва да направите като автор? Какво използвате, когато създавате?
НИКА: Използваме и графични програми. Реджина рисува на ръка, обикновено обработвам всичко графично, за да го поддържам чисто. Отпечатваме го в професионални принтери. Преди се бутахме, режехме и въртяхме.
РЕГИНА: Също така помагайте на приятели, когато трябва да знаем нещо интердисциплинарно или техническо. Дори учебници! Изследвайки темите, които изучаваме в университетите, черпим много от тях.
Според които съставяте отделни числа?
РЕГИНА: Винаги се съгласяваме предварително какви музикални и театрални теми искаме да имаме в този брой. След това след рисуването се опитваме логично да го подредим в някакъв ред, така че да има глава и пета.
НИКА: В същото време в един момент се натъкнахме на проблем, който искахме да кажем твърде много. Всичко дойде при нас важно. Разбрахме, че детското мислене изобщо не е в състояние да го усвои. Ние също не бяхме. Така че сега сме доста внимателни какво влагаме там.
Така че старите ви номера в момента се преиздават. Какво се е променило от първия ви брой до последния?
РЕГИНА: Много. Както Ника спомена по-рано, в тези първи брой се опитахме да кажем страшно много на ужасно малко страници. Тези нови числа се различават най-много по това, че се свеждат само до информацията, която ние възприемаме като най-важна, а чертежите са малко по-различни. Опитваме се да рисуваме по-добре.
НИКА: Да, имаме и графики, които ни помагат и момиче, което прави корекции вместо нас. Когато публикувахме първия брой и основно го бяхме подготвили за печат, графичният дизайнер го сложи във формата за печат и се оказа доста грозен номер. Установихме, че не е съвсем лесно да подредим страните така, че да са цветно съгласувани. Така че всъщност сме в деня, в който той е имал Здравей излезте, те преработиха всичко отново. Според мен това ни научи на много, сега много внимаваме да не се случи, че ще трябва да прекроим всичко отново след два месеца.
Така че някои рисунки вече са приключили в кошчето?
НИКА: Според мен 90% от нашите рисунки се озоваха в тази кошница. Фактът. преначертаваме тези неща навсякъде. Но ние не го приемаме трагично.
Има ли някакъв начин да ви подкрепим? Например, изпратете ви малко пастели?
НИКА: Можеш. Търсим каквото можем. Сега искаме да напишем заявление за безвъзмездна помощ и да видим. И основно продаваме продукта. По принцип това е начин да ни подкрепите и какво може да ни спечели един ден.
Ако сме заловили добре, вие също работите с дизайнер на дрехи. Как това сътрудничество е отразено в списанието?
НИКА: Идеята ни беше, че ще извикаме хората вкъщи, за да ни помогнат. Това сътрудничество по праисторическия номер беше толкова странно, защото няма много какво да се каже за праисторическата мода. Но съм доста любопитен, тъй като това ще продължи и в следващите части. Ние също искахме да се съсредоточим върху философията по този начин. Хора, изучавали философия, биха ни разказали за това. Все още не сме го заснели напълно, както искаме да направим в следващите броеве. Но се радвам за стъпката, която направихме, че искаме да работим с други хора, други артисти, не само в нашия балон, в който сме се заключили и не сме пуснали никого.
Имате ли някакви визии или планове за бъдещето, които бихте искали да реализирате?
НИКА: Времето ще покаже, ще покажа и тези числа. Ако направим например номер за 21-ви век, мога да си представя, че бихме провели разговори с хора и сме си сътрудничили по някакъв начин.
РЕГИНА: Вероятно ще се съсредоточим повече върху тези краткосрочни цели, тоест да издадем следващия брой успешно и успешно.
Искате ли да предадете нещо на нашите читатели и вашите читатели? Можете да се опитате да ги вдъхновите.
РЕГИНА: Сигурно бихме искали да кажем, че ако те се интересуват от нашата идея, нека определено си купят списание и ни подкрепят. Ще се насладим и на някои цветове (тоест, ако някой ги има вкъщи и няма нужда от тях). И ако купите списанието, може да ви хареса.
Ако искате да видите как изглежда детското списание за изкуството, можете да го поръчате от страницата на списанието Здравей във Facebook или Instagram.
Саймън Фроло, Петра Велтйова, 2.б.н. KDŠ