Одобрен текст за решение за промяна, идентификационен номер: 2015/07515-ZME
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Phenaemal 0,1: 1 таблетка съдържа 100 mg фенобарбитал
Помощно вещество с известен ефект: 35,62 mg лактоза монохидрат на таблетка
Phenaemaletten: 1 таблетка съдържа 15 mg фенобарбитал
Помощно вещество с известен ефект: 40 mg лактоза монохидрат на таблетка
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Phenaemal 0,1: бели, кръгли, плоски таблетки със скосен ръб отгоре, маркирани DN, с делителна черта от другата страна. Таблетката може да бъде разделена на равни половини, всяка от които съдържа 50 mg фенобарбитал. Разбиването на таблетката на четвъртинки е възможно само за по-лесно преглъщане и не служи за разделяне на равни дози.
Phenaemaletten: бели, леко изпъкнали таблетки с диаметър 0,57 cm, маркирани TC от горната страна, с делителна черта от другата страна. Таблетката може да бъде разделена на равни дози, всяка съдържаща 7,5 mg фенобарбитал.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Различни форми на епилепсия (генерализирани тонично-клонични припадъци (grand mal), младежка миоклонична епилепсия (импулсивен petit mal), предотвратяване на гърчове от grand mal при припадъци в детска възраст.
Фенобарбиталът не е ефективен при гърчове от отсъстващ тип (вж. Точка 4.4).
4.2 Дозировка и начин на приложение
Дозировката зависи от естеството и тежестта на заболяването.
Терапевтичните серумни концентрации с антиконвулсивен ефект са в диапазона 10 - 40 µg/ml.
При лечението на епилепсия на възрастни се дават 1-3 mg фенобарбитал на килограм телесно тегло. Поради високата вариабилност в скоростта на метаболизма между индивидите, може да се наложи коригиране на поддържащата доза по време на по-нататъшното лечение.
Най-високата единична доза за възрастен пациент е 400 mg фенобарбитал, като най-високата обща дневна доза е 800 mg фенобарбитал.
При лечението на епилепсия на децата се дават 3-4 mg фенобарбитал на килограм телесно тегло. Поради високата вариабилност в скоростта на метаболизма между индивидите, може да се наложи коригиране на поддържащата доза по време на по-нататъшното лечение.
Новородените и кърмачетата на възраст до 6 седмици се нуждаят от по-висока начална доза, която обикновено се дава като бавна i.v. инфузия. В тази възрастова група поддържащите дози от 3-4 mg/kg телесно тегло/ден поддържат серумни концентрации.
При деца на възраст от 6 седмици до 1 година, началната доза от 3-4 mg/kg телесно тегло/ден може да бъде увеличена до поддържаща доза до 8 mg/kg телесно тегло/ден поради по-бързия им метаболизъм.
Други формулировки на фенобарбитал може да са по-подходящи за тази възрастова група.
Специални групи пациенти
Намаляване на дозата често се налага при пациенти в напреднала възраст. Може да се наложи намаляване на дозата при пациенти с чернодробно или бъбречно увреждане.
Необходима е корекция на дозата при пациенти на перитонеална диализа. Клирънсът зависи от характеристиките на отделния пациент и вида на диализната процедура. Концентрациите на серумен фенобарбитал трябва да се наблюдават внимателно и да се коригира дозата, за да се поддържат терапевтични серумни нива.
Продължителността на лечението с фенобарбитал се определя от лекуващия лекар в зависимост от хода на заболяването. След известно време Вашият лекар ще трябва да преоцени необходимостта от лечение с фенобарбитал. Както при всички лекарства, съдържащи барбитурати, зависимостта може да се развие след продължителна употреба на фенобарбитал. Трябва да се има предвид, че фенобарбитал трябва да се прилага непрекъснато като симптоматична форма на лечение и че след прекратяване на гърчовете могат да се върнат в влошена форма, дори може да се появи епилептичен статус. Други симптоми на отнемане на фенобарбитал включват тревожност, мускулни потрепвания, тремор, слабост, замаяност, зрително увреждане, гадене, повръщане, безсъние, ортостатична хипотония, халюцинации и делириум. Препоръчва се никога да не се прекъсва рязко лечението, а постепенно, чрез бавно намаляване на дозата.
Таблетките трябва да се поглъщат с течност (приблизително 1 чаша вода) и да се разделят на две дневни дози.
4.3 Противопоказания
- Свръхчувствителност към активното вещество, към други барбитурати или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
- Остра интоксикация с алкохол, хипнотици, аналгетици, централни буфери или стимуланти.
- Остра чернодробна порфирия.
- Тежка респираторна депресия.
- Тежка чернодробна дисфункция.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Фенобарбитал трябва да се прилага само след внимателно обмисляне на потенциалните рискове и ползи и ако пациентите се наблюдават внимателно, ако:
- тежка бъбречна дисфункция,
- афективни разстройства в (фамилна) история,
- история на употребата на наркотици, алкохолизъм или други форми на зависимост,
- намалено съзнание на пациента,
- пациенти в напреднала възраст поради повишена чувствителност към фенобарбитал,
- хиперактивни деца,
- тежко увреждане на миокарда,
- остра силна болка, която може да причини парадоксални състояния на възбуда или да маскира важни симптоми,
- дихателни нарушения, особено свързани с диспнея и обструкция. По време на приложението на Phenaemal 0,1 или Phenaemaletten трябва да се има предвид респираторният депресиращ ефект на фенобарбитал.
Живозастрашаващи кожни реакции: Съобщава се за синдром на Stevens-Johnson (SJS) и токсична епидермална некролиза (TEN) при фенобарбитал.
Пациентите трябва да бъдат инструктирани за признаци и симптоми и да бъдат внимателно наблюдавани за кожни реакции. Най-високият риск от развитие на SJS или TEN е през първите седмици от лечението.
Ако са налице признаци или симптоми на SJS или TEN (напр. Прогресиращ кожен обрив, често с мехури или лигавични лезии), лечението с фенобарбитал трябва да бъде прекратено.
Най-добрите резултати при управлението на SJS и TEN се постигат благодарение на ранната диагностика и незабавното прекратяване на всяко подозирано лекарство. Ранното прекратяване е свързано с по-добра прогноза.
Ако пациентът развие SJS или TEN, докато приема фенобарбитал, фенобарбитал никога повече не трябва да се дава на този пациент.
Информация за риск от пристрастяване и прекратяване
Фенобарбиталът може да причини физическа и психическа зависимост. Рискът от пристрастяване е наличен при ежедневно приложение в продължение на няколко седмици. Това се отнася не само за предозиране на особено високи дози, но и за дозиране в терапевтичен диапазон.
При продължителна употреба (повече от една седмица), фенобарбиталът не трябва да се спира внезапно, но дозата трябва постепенно да се намалява. Трябва да се има предвид възможността за преходни симптоми на отнемане (вж. Точка 4.2).
Дългосрочното лечение с фенобарбитал изисква редовно изследване на кръвната картина, нивата на алкална фосфатаза, както и чернодробната и бъбречната функция.
Серумните нива се препоръчват 1-2 пъти годишно. Също така е необходимо да се проверят серумните нива в началната фаза на терапията (за улавяне на индивидуална абсорбция и екскреция), преди и след промяна на лекарството, както и в случай на недостатъчна ефикасност.
Серумните нива са необходими и за странични ефекти и съмнения за интоксикация, както и за лечение на епилепсия по време на бременност.
Психомоторни припадъци и отсъствия
Прилагането на фенобарбитал може да предизвика психомоторни припадъци и отсъствия.
Поради потенциалните ефекти върху костния метаболизъм е необходимо редовно наблюдение.
Трябва да се избягва интензивното излагане на слънчева светлина по време на лечение с фенобарбитал поради възможността за фоточувствителност (повишена чувствителност на кожата към светлина).
Консумацията на алкохол е строго забранена по време на лечение с фенобарбитал.
Суицидни мисли и поведение
Съобщава се за суицидни идеи и поведение при пациенти, лекувани с антиепилептици по няколко показания. Мета-анализ на рандомизирани плацебо контролирани антиепилептични проучвания показва малък повишен риск от суицидни идеи и поведение. Механизмът на този риск е неизвестен и наличните данни не изключват възможността за повишен риск при фенобарбитал.
Поради това пациентите трябва да бъдат наблюдавани за признаци и симптоми на суицидни идеи и поведение и трябва да се обмисли подходящо лечение. Пациентите (и болногледачите на пациентите) трябва да бъдат посъветвани да потърсят медицинска помощ, ако се появят признаци на суицидни мисли или поведение.
Фенобарбитал не трябва да се използва в комбинация със стирипентол (лекарство, използвано за лечение на синдрома на Dravet) (вж. Точка 4.5).
Кръстосана реакция с други антиепилептични лекарства
Съществува риск от кръстосани алергични реакции с други антиепилептични лекарства. Пациентите, които са имали реакции на свръхчувствителност към други антиепилептични лекарства, също са изложени на повишен риск от свръхчувствителност към фенобарбитал. Ако се появят признаци на реакция на свръхчувствителност, Phenaemal 0,1 или Phenaemaletten винаги трябва да бъдат прекратени незабавно (вж. Точка 4.8).
Информация за помощните вещества
Phenaemal 0,1 и Phenaemaletten съдържат лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, лактазен дефицит на Lapp или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Ефект на фенобарбитал върху други лекарства
Фенобарбитал е мощен индуктор на смесената функция на чернодробната цитохром P450 оксидазна система. Изследвания на експериментални системи при хора показват индукция на CYP2B6, CYP2C8, CYP2C9 и CYP3A4. Ефектите от ензимната индукция на фенобарбитал могат да ускорят метаболизма на веществата и да намалят тяхната концентрация.
Това се отнася например за:
- антиаритмици (напр. дизопирамид, хинидин),
- дигоксин (серумните нива могат да бъдат намалени наполовина),
- антиепилептици (напр. карбамазепин, окскарбазепин, валпроат, етосуксимид, ламотрижин, тиагабин, фелбамат, зонисамид, топирамат, фенитоин),
- бупропион, миансерин, трициклични антидепресанти,
- глюкокортикоиди,
- орални контрацептиви,
- хормони на щитовидната жлеза,
- перорални антикоагуланти (напр. варфарин),
- противогъбични средства (напр. гризеофулвин, азоли като итраконазол, вориконазол, позаконазол),
- антибиотици (напр. хлорамфеникол, доксициклин, метронидазол, рифампицин),
- протеазни инхибитори (напр. дарунавир, лопинавир, индинавир, нелфинавир),
- цитостатици (напр. тенипозид, етопозид, иринотекан),
- теофилин, монтелукаст,
- блокери на калциевите канали (напр. фелодипин, нифедипин, нимодипин, верапамил, дилтиазем),
- бета-блокери (напр. метопролол, тимолол, пропанолол),
- лидокаин,
- клозапин, халоперидол, арипипразол,
- парацетамол (вижте също по-долу),
- метадон,
- клоназепам,
- циклоспорин, такролимус.
Ефект на други лекарства върху фенобарбитал
Следователно валпроатът усилва ефекта и до известна степен страничните ефекти на фенобарбитал (чрез увеличаване на серумната концентрация на фенобарбитал) и едновременното му приложение може да доведе до повишена умора, особено при деца. Може да се наложи намаляване на дозата на фенобарбитал, когато се използва едновременно.
Оксарбазепин и фелбамат могат да намалят клирънса на фенобарбитал и по този начин да доведат до повишени плазмени концентрации. Може да се наложи намаляване на дозата на фенобарбитал.
Стирипентолът инхибира изоензимите на CYP450 (CYP2C19 и CYP3A4) и поради това едновременната употреба може да доведе до фармакокинетично взаимодействие (инхибиране на чернодробния метаболизъм) с фенобарбитал (вж. Точка 4.4). Резултатът е повишена серумна концентрация на фенобарбитал с потенциален риск от предозиране. Фенобарбитал не трябва да се използва в комбинация със стирипентол. Ако е необходимо едновременно приложение, се препоръчва клинично проследяване на серумните концентрации на фенобарбитал с възможно коригиране на дозата.
Антидепресантите (включително МАО-инхибитори, SSRI и трициклични) могат да антагонизират антиепилептичния ефект на фенобарбитал чрез понижаване на припадъчния праг.
Едновременната употреба на хлорпромазин с фенобарбитал може да понижи кръвните нива на някое от тези лекарства.
Ефектите на барбитуратите могат да бъдат намалени при едновременно приложение на мемантин.
Добавките с фолиева киселина могат да доведат до понижени серумни нива на фенобарбитал.
Барбитуратите могат да увеличат хепатотоксичността и да намалят ефекта на парацетамола (ацетаминофен, вижте също по-горе).
Абсорбцията на фенобарбитал може да бъде повлияна от едновременната употреба на активен въглен.
Едновременната употреба на фенобарбитал с лекарствени продукти, съдържащи жълт кантарион (Hypericum perforatum), не се препоръчва, тъй като серумни концентрации и по този начин терапевтичните ефекти на фенобарбитал могат да бъдат намалени.
Известно е, че барбитуратите повишават токсичността на метотрексат.
Тъй като фенобарбиталът и фенитоинът имат сходни индукционни профили и се подлагат на биотрансформация от същите ензими, съществува потенциал както за индукция, така и за инхибиране. Резултатът от взаимодействието между двете лекарства при даден пациент ще покаже кой механизъм преобладава (вж. Също по-горе).
Едновременното приложение с други централни депресанти (определени психотропни лекарства, анестетици, аналгетици, антихистамини, хипнотици) или алкохол може да доведе до допълнителни депресивни ефекти върху централната нервна система (ЦНС).
Фенобарбитал може да увеличи нуждата от витамин D.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Жени с детероден потенциал
Жените с детероден потенциал трябва да бъдат професионално консултирани. Когато жената планира да забременее, необходимостта от антиепилептично лечение трябва да бъде преоценена.
Жените с детероден потенциал трябва да бъдат информирани за необходимостта от планиране и наблюдение на бременността преди започване на лечението.
Лечението с фенобарбитал може да доведе до дефицит на фолиева киселина. Добавките с фолиева киселина трябва да се имат предвид при жени, които планират да забременеят по време на бременност, за да се намали рискът от малформации, особено дефекти на нервната тръба (вж. Също точка 4.5).
Риск, свързан с фенобарбитал
При деца, изложени на вътреутробен фенобарбитал, най-често съобщаваните малформации са цепнатина на устната и/или небцето, сърдечно-съдови малформации и дефекти на нервната тръба. Освен това се наблюдава повишена честота на микроцефалия, черепна дисморфия, краниофациална дисморфия, аномалии на пръстите, умерена загуба на тегло при раждане и намалена дължина на тялото. Фетален синдром е възможен при антиконвулсанти. Фенобарбитал в комбинация с кофеин може да доведе до повишен риск от малформации. Основното заболяване, което се лекува, може също да е причина за повишения риск от малформации. Рискът от малформации обаче зависи и от антиепилептичното лечение.
Мерки по време на бременност
Когато планирате бременност или в случай на ранен етап от бременността, е необходимо незабавно да се консултирате с лекар. Фенобарбитал трябва да се използва по време на бременност само след внимателно обмисляне на ползите и рисковете. Рискът за ембриона/плода, свързан с фенобарбитал, трябва внимателно да се прецени спрямо риска за майката и детето, свързан с нелекувана епилепсия. Ако се счита, че е необходимо приложение на фенобарбитал, трябва да се даде възможно най-ниската доза за предотвратяване на гърчове. Това е вярно през цялата бременност, но особено през първия триместър, особено между 20-ия и 40-ия ден от бременността. Тъй като малформациите най-вероятно се дължат на пикови плазмени концентрации, дневната доза трябва да се прилага в няколко малки дози през целия ден, особено по време на чувствителната фаза на ембрионалното развитие между 20-ия и 40-ия ден от бременността.
Плазмените концентрации на фенобарбитал могат да варират по време на бременност. През първия месец на бременността те могат да намалят и през шестата седмица често се увеличават отново до нивата преди бременността. Следователно те трябва да бъдат наблюдавани редовно до края на шестседмичния период, също за предотвратяване на постнатална интоксикация. Плазмените нива трябва да бъдат в долния край на терапевтичния диапазон, особено до 40-ия ден от бременността.
Тъй като лечението с множество лекарства е свързано с повишен риск от вродени малформации, комбинацията с други антиконвулсанти или други лекарства трябва да се избягва, когато е възможно, при жени с детероден потенциал и по време на бременност.
Лечението с фенобарбитал не трябва да се прекратява по време на бременност без предварителна консултация с лекар, тъй като рязкото прекратяване на лечението или неконтролираното намаляване на дозата може да доведе до епилептични припадъци при бременна жена, които могат да навредят на нея и/или на нероденото дете.
Добавките с фолиева киселина трябва да се имат предвид при жени, които планират да забременеят по време на бременност, за да се намали рискът от малформации, особено дефекти на нервната тръба (вж. Също точка 4.5).
Пренатални диагностични мерки се препоръчват за ранно откриване на увреждане на плода (ултразвук и определяне на нивата на алфа-фетопротеин).
Ефекти върху новородените
За да се предотвратят нарушения на кръвосъсирването, свързани с витамин К1 при новородени, се препоръчва перорално приложение на витамин К1 през последния месец на бременността, както и приложение на витамин К1 на новороденото веднага след раждането. Освен това новороденото трябва да се наблюдава за признаци на кървене.
Седация и лекарствена зависимост могат да се появят при новородени на жени, лекувани с фенобарбитал, особено в непосредствения следродилен период. Симптомите на отнемане са възможни, особено когато бебетата не са кърмени и поради това новородените трябва да бъдат наблюдавани от педиатър в такива случаи.
Фенобарбитал преминава в кърмата. Жените, лекувани с високи дози фенобарбитал, не трябва да кърмят. Кърменето обикновено не се изисква при жени, лекувани с ниски дози фенобарбитал. Рискът от симптоми на отнемане при кърмаче обаче трябва внимателно да се прецени спрямо риска от фармакологични ефекти при кърмачето (седация с намален всмукателен рефлекс и последваща загуба на тегло). Ако се появи прекомерна седация или бебето не желае да суче, кърменето трябва да бъде спряно.
През първата седмица след раждането серумната концентрация на свободен фенобарбитал може да бъде по-висока при кърмаче, отколкото при майката, тъй като количествата фенобарбитал, взети в утробата и кърменето, се натрупват поради по-бавното му елиминиране при новороденото. Следователно кърмените бебета трябва да бъдат внимателно наблюдавани за възможни нежелани реакции (седация). Ако е необходимо, кърменето трябва да започне след ранен неонатален период (т.е. след 7 дни от живота на бебето). При кърмачета, освен мониторинг на клиничното състояние, трябва редовно да се наблюдават и серумни нива на фенобарбитал. Отбиването на бебето от кърмата трябва да се извършва бавно, в рамките на няколко седмици. В случай на внезапно отбиване на бебето от кърмата, бебето трябва да бъде наблюдавано медицински.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Дори когато се прилага правилно, фенобарбитал може да повлияе на вниманието до такава степен, че способността за активно участие в движението по пътищата или работа с машини е нарушена.
Това е все по-вярно в комбинация с алкохол. Следователно шофирането, работата с машини и извършването на други опасни дейности трябва да бъдат спрени през първите дни на лечението.
Това решение трябва да бъде взето от лекар, който ще вземе предвид индивидуалния отговор и конкретната дозировка на лекарството.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Нежеланите реакции са изброени по-долу (вж. Таблица 1), като се използва терминологията на MedDRA по системо-органен клас и честота: