Обобщение на характеристиките на продукта
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
1 филмирана таблетка съдържа активното вещество: цетиризин дихидрохлорид 10 mg
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Филмирани таблетки.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Цетиризин е показан за лечение (облекчаване на симптомите) на сезонен и персистиращ алергичен ринит, алергичен конюнктивит, сърбеж и хронична идиопатична уртикария при възрастни и деца над 2-годишна възраст.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Дозата винаги се коригира според състоянието и нуждите на пациента. Препоръчителният график на дозиране е както следва:
При пациенти с умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс 11-13
ml/min), пациенти на хемодиализа (креатининов клирънс под 7 ml/min) и пациенти
с увреден черен дроб се препоръчва половин таблетка на ден.
Цетиризин се елиминира по-бавно при пациенти в напреднала възраст, отколкото при млади пациенти, поради което понякога се налага корекция на дозата при тези пациенти.
Пациентите могат да приемат лекарството преди или след хранене с течност. Те трябва да го приемат редовно по едно и също време на деня. Времето за приложение (сутрин и/или вечер) е адаптирано към индивидуалните изисквания на пациента. Някои пациенти могат да заспят, затова им се препоръчва да приемат лекарството вечер.
Ако пациентът пропусне доза, трябва да я приеме възможно най-скоро. Ако е време за следващата доза, пациентът трябва да приеме само следващата доза (без удвояване).
Продължителността на лечението ще бъде определена от Вашия лекар.
4.3 Противопоказания
Анамнеза за свръхчувствителност към цетиризин и други компоненти.
4.4 Специални предупреждения
При нормална употреба могат да се появят странични ефекти като главоболие, замаяност, сънливост, възбуда, сухота в устата и лошо храносмилане.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Не са докладвани взаимодействия с други лекарства. Резултатите от проучвания, при които диазепам и циметидин са били прилагани едновременно, не потвърждават възможността за взаимодействия. Въпреки че не е доказано усилване на ефекта на алкохола (при ниво на алкохол в кръвта от 0,5 g/l) с терапевтични дози цетиризин, не се препоръчва прекомерна консумация на алкохол по време на лечението.
4.6 Употреба по време на бременност и кърмене
Проучванията при животни не са показали доказателства за увреждане на плода. Няма достатъчно опит с употребата на цетиризин по време на бременност. Употребата на цетиризин по време на бременност не се препоръчва.
Цетиризин се екскретира в кърмата, поради което употребата на лекарството не се препоръчва при кърмещи майки.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Проучванията при здрави доброволци в дози от 20 и 25 mg/ден не показват ефект върху бдителността или времето за реакция, но пациентът все пак трябва да бъде посъветван да не превишава препоръчителната дневна доза при шофиране или работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Понякога се съобщава за леки и преходни странични ефекти като главоболие, световъртеж, сънливост, възбуда, сухота в устата и лошо храносмилане. Честотата на седация не се различава статистически значимо от плацебо при обективни тестове за психомоторна функция. В редки случаи могат да се появят признаци на свръхчувствителност, като кожни реакции или ангиоедем.
Класифицирани са нежеланите реакции, съобщени от клинични изпитвания при по-малко от 2% от пациентите
по органна система (причинно-следствената връзка с цетиризин не винаги е установена):
• Автономна нервна система: анорексия, задържане на урина, горещи вълни, слюноотделяне
• Централна и периферна нервна система: парестезия, объркване, хиперкинезия, хипертония, мигрена, тремор, световъртеж, крампи на краката, атаксия, дисфония, анормална координация, хиперестезия, хипоестезия, миелит, парализа, птоза, потрепвания, нарушения на зрителното поле
• Сърдечно-съдови: сърцебиене, тахикардия, хипертония, сърдечна недостатъчност
• Стомашно-чревни: повишен апетит, диспепсия, коремна болка, диария, метеоризъм, запек, повръщане, улцерозен стоматит, влошаване на зъбния кариес, стоматит, обезцветяване на езика, оток на езика, гастрит, ректален кръвоизлив, хемороиди, мелена, абнормни чернодробни
• Метаболитни: жажда, дехидратация, диабет
• Мускулно-скелетен: миалгия, артралгия, остеоартрит, артрит, мускулна слабост
• Невропсихиатрични: нервност, депресия, емоционална лабилност, нарушена концентрация, тревожност, депресионизация, параноя, абнормно мислене, възбуда, амнезия, намалено либидо, еуфория
• Дихателни: кървене от носа, ринит, кашлица, бронхоспазъм, диспнея, инфекция на горните дихателни пътища, хипервентилация, синузит, повишено образуване на храчки, бронхит, пневмония
• Кожни: сърбеж, обрив, суха кожа, уртикария, акне, дерматит, еритематозен обрив, повишен сърбеж, алопеция, ангиоедем, фурункулоза, булозно изригване, екзема, хиперкеатоза, хипертрихоза, реакция на фоточувствителност, токсопулит, гърчове
• Специални усещания: променено докосване, загуба на допир, паросмия, болка в ушите, шум в ушите, глухота, ототоксичност, слепота, загуба на акомодация, болка в очите, конюнктивит, ксерофталмия, глаукома, очен кръвоизлив
• Урогенитални и репродуктивни: полиурия, инфекции на пикочните пътища, цистит, дизурия, хематурия, дисменорея, болка в гърдите, межменструално кървене, левкорея, менорагия, вагинит
• Тяло като цяло: наддаване на тегло, болки в гърба, безпокойство, повишена температура, астения, генерализиран оток, периорбитален оток, строгост, оток на краката, оток на лицето, горещи вълни, назални полипи.
По време на лечението с цетиризин може да настъпи преходно повишаване на чернодробните трансаминази (по-малко от 1,5% от пациентите).
Съобщавани са редки, но потенциално сериозни нежелани реакции според маркетинговите данни: хемолитична анемия, тромбоцитопения, орофациална дискинезия, тежка хипотония, анафилаксия, хепатит, гломерулонефрит, холестаза и мъртво раждане.
Поради това се препоръчва периодично проследяване на кръвната картина и активността на чернодробните трансаминази, особено след жълтеница и/или кървене. Ако е необходимо, лечението трябва да бъде прекратено.
4.9 Предозиране
Сънливостта при възрастни може да е симптом на предозиране. Възможност за възбуда при деца. В случай на масивно предозиране се препоръчва да се направи стомашна промивка възможно най-скоро, заедно с други рутинни процедури за предозиране. Конкретният антидот е неизвестен.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
Фармакотерапевтична група: антихистамини
Класификация на ATC: R06AE07
5.1 Фармакодинамични свойства
Според Анатомично-терапевтичната химическа класификация - ATC, цетиризин е класифициран като антихистамин за системна употреба (R06AE07).
Цетиризин е метаболит на хидроксизин - антихистамин от първо поколение. Цетиризин инхибира селективно периферните Н1 рецептори. Той предотвратява няколко физиологични и патологични ефекти на хистамина, като разширяване и повишена пропускливост на капилярите (развитие на оток, уртикария и зачервяване), стимулиране на сензорни нервни окончания (сърбеж, болка) и свиване на гладката мускулатура на дихателните и стомашно-чревните органи.
Независимо от антихистминовия си ефект, цетиризин има и антиалергична активност. В късната фаза на алергичната реакция той инхибира освобождаването на хистамин и миграцията на еозинофили, като по този начин променя (намалява) късния алергичен отговор. В допълнение, той значително намалява адхезията на молекулите към мембраната на еозинофилите и епителните клетки и инхибира IgE-зависимата активност на тромбоцитите и освобождаването на цитотоксични медиатори.
Цетиризин има нисък афинитет към свързващи серотонин, холинергични, допаминови, адренергични? 1 рецептори, Н2 рецептори и рецептори (канали) за калциеви антагонисти на дихидропиридин или фенилалкиламин.
5.2 Фармакокинетични свойства
Цетиризин се абсорбира бързо от стомашно-чревния тракт, със 70% абсорбция. Той достига максимална плазмена концентрация един час след приложението, стабилна концентрация след 3 дни приложение. Той не се натрупва в тялото след продължително приложение. Храната не удължава абсорбцията, но може да забави абсорбцията. Въпреки че началото на действието се наблюдава най-рано след 20 минути. след приложение на цетиризин достига максимален антихистаминов ефект след 1 час и продължава по-дълго, отколкото при повечето други антихистамини.
Обемът на разпределение на цетиризин е много малък в сравнение с други антихистамини и е 0,65 l/kg. Около 93% от цетиризин в плазмата се свързва изключително с албумини.
В сравнение с повечето други антихистамини, които се метаболизират от чернодробния цитохром, само малко количество цетиризин се метаболизира в процеса на окислително О-деалкилиране. Цетиризин има два химически неопределени метаболита.
Лекарството се екскретира непроменено с урината, метаболитите с фекалиите. Цетиризин се екскретира в малки количества в кърмата.
При деца цетиризин достига по-високи плазмени концентрации и се елиминира по-бързо, но в клиничната практика това не влияе върху честотата на дозиране.
При пациенти в напреднала възраст цетиризин се елиминира по-бавно, отколкото при млади индивиди, за да намали общия телесен клирънс на цетиризин, което зависи от бъбречната функция.
При пациенти с леко (креатининов клирънс 42 - 77 ml/min) и умерено (креатининов клирънс 11 - 13 ml/min) бъбречно увреждане, елиминационният полуживот е между 19 и 21 часа. По този начин времето за достигане на пикова плазмена концентрация е по-дълго при пациенти с лека бъбречна недостатъчност, 2,2 часа при клинични изпитвания. Следователно е необходима корекция на дозата при пациенти с умерено до тежко бъбречно увреждане.
При пациенти на хемодиализа хемодиализният клирънс на цетиризин е по-малък от 7 ml/min, което представлява около 33% от общия телесен клирънс при пациенти с нормална бъбречна функция. Само 9,4% от дозата се отстранява от организма чрез хемодиализа. Следователно, ако пациент на хемодиализа се лекува с цетиризин, дозата трябва да се коригира. Въпреки че малки количества цетиризин се метаболизират в черния дроб чрез променена фармакокинетика и значително удължен ефект (до 72 часа след еднократна доза) при пациенти с първична чернодробна цироза и чернодробно увреждане, корекция на дозата се изисква и при пациенти с чернодробно увреждане.
Значителни данни за фармакокинетиката на цетиризин при здрави доброволци (възрастни, деца на възраст от 5 до 12 години и пациенти в напреднала възраст със средна възраст от 77 години) и пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане са показани в следната таблица:
Таблица 2. Фармакокинетични свойства на цетиризин след еднократна доза от 10 mg
Пациенти Cmax AUC полуживот общо тяло
(m g/l) (mg/l/h) (h) клирънс (l/h/kg)
млади пациенти 257 до 341 2,87 7 до 10 0,04 до 0,05
деца 978 6,37 6,6 f 7,1 0,06 До 0,07
пациенти в напреднала възраст 460 5,6 11,8 1,68
пациенти с бъбречни. - - 19 до 21 -
пациенти с чернодробна 498 6,44 14 0,03
5.3 Предклинични данни за безопасност
след перорално приложение на цетиризин е 365-588 mg/kg при плъхове, 809-1131 mg/kg при мишки и повече от 320 mg/kg при кучета. LD стойност
след интраперитонеално приложение е 71-101 mg/kg при плъхове и 138-177 mg/kg при мишки.
Не е наблюдавано намаление на плодовитостта при проучване за фертилитет и обща репродуктивност при плъхове или зайци, лекувани с доза 500 пъти по-голяма от максималната доза цетиризин при хора, както и при мишки, прилагани перорално 64 mg/kg. Намалено наддаване на тегло се наблюдава при кърмещи малки при мишки, приемащи 40 пъти дозата при хора. Около 3% от дозата на майката е открита в млякото на кучетата. Цетиризин не е тератогенен при мишки, плъхове и зайци при орални дози 96, 135 и 225 mg/kg/ден. Няма адекватни и добре контролирани проучвания при бременни жени. Тъй като проучванията при животни не винаги имат предсказващ ефект върху човешкия отговор, цетиризин трябва да се използва при бременни жени само в ясно посочени случаи.
Не се наблюдава канцерогенност при 2-годишно проучване за канцерогенност при плъхове в дози до 20 mg/kg/ден. Повишена честота на доброкачествени чернодробни тумори се наблюдава при 2-годишно проучване за канцерогенност при мишки в доза от 16 mg/kg/ден. Клиничното значение на тези резултати в дългосрочни проучвания е неизвестно. Цетиризинът не е бил мутагенен при теста на Ames, не е бил кластогенен в анализа на човешки лимфоцити, анализа на миши лимфом и in vivo микронуклеуса на плъхове.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Lactosum monohydricum, maydis amylum, povidonum, magnesii stearas, hydroxypropylmethylcellulosum, titanii dioxidum, macrogolum, triacetinum.