КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Enbrel 10 mg прах и разтворител за инжекционен разтвор за педиатрична употреба
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Всеки флакон съдържа 10 mg етанерцепт. След разтваряне разтворът съдържа 10 mg/ml етанерцепт.
Etanercept е човешки протеин, съставен от p75 рецептор на тумор некротизиращ фактор и Fc фрагмент, произведен чрез рекомбинантна ДНК технология в системата за транслация на бозайници на китайски хамстер (CHO). Етанерцепт е димер на химерен протеин, приготвен чрез сливане на екстрацелуларната лиганд-свързваща част на рецептора-2 на човешкия туморен фактор некроза (TNFR2/p75) и Fc фрагмента на човешки IgG1 (TNFR2/p75). Този Fc фрагмент съдържа CH2 и CH3 свързващи региони, но не и IgG1 CH1 региона. Etanercept се състои от 934 аминокиселини и има относително молекулно тегло приблизително 150 килодалтона. Специфичната активност на етанерцепт е 1,7 х 106 единици/mg.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Прах и разтворител за инжекционен разтвор (инжекционен прах). Прахът е бял. Разтворителят е бистра, безцветна течност.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Ювенилен идиопатичен артрит
Лечение на полиартрит (с положителен или отрицателен ревматоиден фактор) и напреднал олигоартрит при деца и юноши на възраст над 2 години, които са имали недостатъчен отговор на метотрексат или доказана непоносимост към метотрексат.
Лечение на псориатичен артрит при юноши на възраст над 12 години, които са имали неадекватен отговор на метотрексат или доказана непоносимост към метотрексат.
Лечение на ентезит-асоцииран артрит при юноши на възраст над 12 години, които са имали неадекватен отговор на конвенционална терапия или демонстрирали непоносимост към конвенционалната терапия.
Enbrel не е проучван при деца под 2-годишна възраст. Детски псориазис с плаки
Лечение на хроничен тежък псориазис на плака при деца и юноши на възраст над 6 години, които не реагират адекватно или са непоносими към други системни терапии или фототерапия.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Лечението с Enbrel трябва да започне и да се наблюдава от лекар, който има опит в диагностиката и лечението на ювенилен идиопатичен артрит или детски плакатен псориазис. Пациентите, лекувани с Enbrel, трябва да получат карта за безопасност на пациента.
Специални групи пациенти
Чернодробно и бъбречно увреждане Не е необходимо коригиране на дозата.
Опаковката от 10 mg е предназначена за педиатрични пациенти с предписана доза от 10 mg или по-малко.
Всеки флакон с Enbrel 10 mg трябва да се използва като единична доза за един пациент, а останалата част от флакона трябва да се изхвърли.
Ювенилен идиопатичен артрит
Препоръчителната доза е 0,4 mg/kg (до максимум 25 mg в еднократна доза), прилагана два пъти седмично чрез подкожно инжектиране 3-4 дни между дозите или 0,8 mg/kg (до максимум 50 mg в еднократна доза) доза), прилагана веднъж седмично. Прекратяване на лечението трябва да се обмисли при пациенти, които не реагират след 4 месеца лечение.
Официално не са провеждани клинични изпитвания при деца на възраст от 2 до 3 години. Ограничените данни от регистрите на пациентите обаче показват, че при доза от 0,8 mg/kg веднъж седмично, приложена подкожно, профилът на безопасност при деца на възраст от 2 до 3 години е подобен на този, наблюдаван при възрастни и деца на възраст над 4 години (вж. Точка 5.1 ).
Като цяло Enbrel не е подходящ за употреба при деца под 2-годишна възраст при индикация за ювенилен идиопатичен артрит.
Детски плакатен псориазис (на възраст 6 и повече години)
Препоръчителната доза е 0,8 mg/kg (до максимум 50 mg на доза) веднъж седмично за период до 24 седмици. Лечението трябва да се прекрати при пациенти, които не реагират след 12 седмици.
Ако е показано повторно лечение с Enbrel, трябва да се следват горните препоръки за продължителността на лечението. Дозата трябва да бъде 0,8 mg/kg (до максимум 50 mg на доза) веднъж седмично.
По принцип Enbrel не е подходящ за употреба при деца под 6-годишна възраст при индикация за плакатен псориазис. Начин на приложение
Enbrel се прилага чрез подкожна инжекция. Enbrel прах за разтвор трябва да се разтвори в 1 ml разтворител преди употреба (вж. Точка 6.6).
Подробни инструкции за приготвяне и прилагане на разтворения флакон с Enbrel можете да намерите в листовката, раздел 7, „Инструкции за приготвяне и инжектиране на Enbrel“.
4.3 Противопоказания
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1. Сепсис или риск от сепсис.
Лечението с Enbrel не трябва да се започва при пациенти с активна инфекция, включително хронична или локализирана инфекция.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Пациентите трябва да бъдат изследвани за наличие на инфекция преди, по време и след лечението с Enbrel, като се има предвид, че средният полуживот на етанерцепт е приблизително 70 часа (диапазон 7 до 300 часа).
Съобщавани са сериозни инфекции, сепсис, туберкулоза и опортюнистични инфекции, включително инвазивни гъбични инфекции, спистрериоза и легионелоза при Enbrel (вж. Точка 4.8). Тези инфекции са причинени от бактерии, микобактерии, гъбички, вируси и паразити (включително аналози). В някои случаи тези инфекции не са разпознати, особено при гъбични и други опортюнистични инфекции, което води до забавено подходящо лечение и понякога смърт. Рискът от сериозни опортюнистични инфекции при пациента (напр. Излагане на ендемични микози) трябва да се вземе предвид при оценка на честотата на инфекцията при пациентите.
Пациентите, които развият нова инфекция по време на лечението с Enbrel, трябва да бъдат внимателно наблюдавани. Enbrel трябва да се прекрати, ако пациентът развие сериозна инфекция. Безопасността и ефикасността на Enbrel не са оценявани при пациенти с хронични инфекции. Лекарите трябва да бъдат внимателни, когато обмислят лечение с Enbrel при пациенти с анамнеза за рецидивиращи или хронични инфекции или при пациенти с основно заболяване, предразполагащо към инфекция, като напр. напреднал или лошо контролиран диабет.
Съобщавани са случаи на активна туберкулоза, включително милиарна туберкулоза и туберкулоза с извънбелодробна локализация при пациенти, лекувани с Enbrel.
Всички пациенти трябва да бъдат изследвани за активна и неактивна (латентна) туберкулоза преди започване на лечение с Enbrel. Този преглед трябва да включва подробна история с лична история на туберкулоза или възможен предишен контакт с туберкулоза и предишна и/или настояща имуносупресивна терапия. На всички пациенти трябва да се направят подходящи скринингови тестове, напр. туберкулинов кожен тест и рентгенова снимка на гръдния кош (може да следва националните препоръки).
Препоръчва се тези тестове да бъдат записани в картата за безопасност на пациента. Предписващите трябва да вземат предвид риска от фалшиво отрицателни туберкулинови кожни тестове, особено при пациенти, които са тежко болни или имунокомпрометирани.
Лечението с Enbrel не трябва да започва, ако се диагностицира активна туберкулоза. Ако се диагностицира неактивна (латентна) туберкулоза, лечението на латентна туберкулоза с антитуберкулозно лечение трябва да започне преди започване на лечението с Enbrel и в съответствие с националните препоръки. В тази ситуация трябва да се обмисли много внимателно съотношението полза/риск от лечението с Enbrel.
Всички пациенти трябва да бъдат инструктирани да потърсят медицинска помощ, ако по време на лечението с Enbrel се появят признаци/симптоми, предполагащи туберкулоза (напр. Постоянна кашлица, загуба на тегло/загуба на тегло, лека температура).
Реактивиране на хепатит В
Съобщава се за реактивиране на хепатит В при пациенти, инфектирани преди това с вируса на хепатит В (HBV) и едновременно получаващи TNF-антагонисти, включително Enbrel. Пациентите трябва да бъдат изследвани за HBV инфекция преди започване на лечението с Enbrel. Пациентите с положителен тест за HBV се съветват да се консултират с лекар с опит в лечението на хепатит В. Трябва да се внимава при прилагането на Enbrel на пациенти, инфектирани преди това с HBV. Тези пациенти трябва да бъдат наблюдавани за признаци и симптоми на активна HBV инфекция по време на лечението и в продължение на няколко седмици след спиране на лечението. Няма достатъчно информация за лечението на HBV-инфектирани пациенти, получаващи антивирусна терапия в комбинация с TNF-антагонист. При пациенти, които развиват HBV инфекция, Enbrel трябва да се прекрати и да се започне ефективна антивирусна терапия с подходящо поддържащо лечение.
Обостряне на хепатит С
Съобщавани са случаи на влошаване на хепатит С. При пациенти, приемащи Enbrel. Enbrel трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с преодолян хепатит C.
Съпътстващо лечение с анакинра
Едновременното приложение на Enbrel с анакинра е свързано с повишен риск от сериозни инфекции и неутропения в сравнение с Enbrel самостоятелно. Тази комбинация не показва по-добра клинична полза. Следователно, комбинираната употреба на Enbrel с анакинра не се препоръчва (вж. Точки 4.5 и 4.8).
Съпътстващо лечение с абатацепт
В клинични проучвания едновременното приложение на абатацепт и Enbrel води до повишена честота на сериозни нежелани събития. Тази комбинация не показва по-добра клинична полза; подобна употреба не се препоръчва (вж. точка 4.5).
Често се съобщава за алергични реакции, свързани с Enbrel. Алергичните реакции включват ангиоедем и уртикария и се появяват тежки реакции. Ако се появи някаква тежка алергична или анафилактична реакция, лечението с Enbrel трябва незабавно да се спре и да се започне подходящо лечение.
TNF-антагонистите, включително Enbrel, имат потенциал да повлияят защитните механизми на гостоприемника срещу инфекции и злокачествени заболявания, тъй като TNF е медиатор на възпалението и модулира клетъчния имунен отговор. В проучване на 49 възрастни пациенти с лекуван с Enbrel ревматоиден артрит, няма данни за потискане на свръхчувствителност със забавен тип, намалени нива на имуноглобулин или промени в популациите на ефекторни клетки.
Двама пациенти с ювенилен идиопатичен артрит развиват варицела и признаци и симптоми на асептичен менигитит, които отзвучават без последствия. Пациентите със значителна експозиция на вирус на варицела трябва временно да преустановят лечението с Enbrel и да обмислят профилактично лечение на варицела-зостер имуноглобулин.
Безопасността и ефикасността на Enbrel не са оценявани при пациенти с имуносупресия. Злокачествени заболявания и лимфопролиферативни заболявания
Твърди и хемопоетични злокачествени заболявания (с изключение на кожни тумори)
Различни видове злокачествени заболявания (включително рак на гърдата и белите дробове и лимфом) са съобщени в периода след пускане на пазара (вж. Точка 4.8).
В контролирани раздели на клинични проучвания с TNF-антагонист са наблюдавани повече случаи на лимфом при пациенти, получаващи TNF-антагонист, в сравнение с контролните пациенти. Честотата на лимфом обаче е рядка и периодът на проследяване е по-кратък при пациентите на плацебо, отколкото при пациентите с TNF-антагонист. В постмаркетинговото наблюдение са докладвани случаи на левкемия при пациенти, лекувани с TNF-антагонисти. Наличието на ревматоиден артрит увеличава основния риск от развитие на лимфом и левкемия при пациенти с дългосрочно, силно активно възпалително заболяване при пациентите, което усложнява оценката на риска.
Въз основа на настоящите познания не можем да изключим възможен риск от развитие на лимфом, левкемия или други хематопоетични или солидни злокачествени заболявания при пациенти, лекувани с TNF-антагонисти. Трябва да се внимава, когато се обмисля лечение с TNF-антагонисти при пациенти с анамнеза за злокачествено заболяване или при продължаване на лечението при пациенти, които са развили злокачествено заболяване.
В постмаркетинговия период се съобщава за злокачествени заболявания, някои с фатален изход, при деца, юноши и млади възрастни (до 22-годишна възраст), лекувани с TNF-антагонисти, включително Enbrel (начало на лечение £ 18). Около половината от случаите са били лимфоми. Други случаи, представени от различни различни злокачествени заболявания, включват злокачествени заболявания, типично свързани с имуносупресия. Не може да се изключи рискът от развитие на злокачествени заболявания при деца и юноши, лекувани с TNF-антагонисти.
Съобщавани са случаи на меланом и немеланомен рак на кожата (NMSC) при пациенти, лекувани с TNF-антагонисти, включително Enbrel. Случаи на карцином на Меркел са докладвани много рядко в постмаркетинговия опит при пациенти, лекувани с Enbrel. Препоръчва се редовен кожен преглед за всички пациенти с рискови фактори за кожни тумори.
След обединяване на резултатите от контролирани клинични изпитвания, повече случаи на NMSCs са наблюдавани при пациенти, приемащи Enbrel, в сравнение с контролите, особено при пациенти с псориазис.
Живите ваксини не трябва да се прилагат едновременно с Enbrel. Няма налични данни за вторичното предаване на инфекция от живи ваксини при пациенти, лекувани с Enbrel. В двойно-сляпо, плацебо-контролирано, рандомизирано проучване при възрастни пациенти с псориатичен артрит, 184 пациенти също са получили мултивалентна пневмококова полизахаридна ваксина на седмица 4. В това проучване повечето пациенти с псориатичен артрит, получаващи Enbrel, са могли да имат подобрена, ефективна В-клетъчен пневматичен имунен отговор.полизахаридна ваксина, обаче титрите в съвкупността са малко по-ниски и при няколко пациенти титрите са се увеличили два пъти в сравнение с пациентите, които не са получавали Enbrel. Клиничното значение не е известно.
Лечението с Enbrel може да доведе до образуването на автоимунни антитела (вж. Точка 4.8).
Редки случаи на панцитопения и много редки случаи на апластична анемия, някои с фатален изход, са съобщени при пациенти, лекувани с Enbrel. Трябва да се внимава при пациенти, лекувани с Enbrel с анамнеза за кръвни дискразии. Всички пациенти и родители/болногледачи трябва да бъдат инструктирани незабавно да се консултират с лекар, ако развият признаци и симптоми, предполагащи кръвни дискразии или инфекции (напр. Постоянна треска, възпалено гърло, синини, кървене, бледност) по време на лечение с Enbrel. Тези пациенти трябва да бъдат прегледани незабавно, включително пълна кръвна картина, и ако се потвърди дискразия на кръвта, Enbrel трябва да се преустанови.
Рядко се съобщава за демиелинизиращи заболявания при пациенти, лекувани с Enbrel (вж. 4.8). В допълнение, много рядко са докладвани случаи на периферна демиелинизираща полиневропатия (включително синдром на Guillain-Barré, хронична възпалителна демиелинизираща полиневропатия, демиелинизираща полиневропатия и мултифокална моторна невропатия). Въпреки че не са провеждани клинични проучвания за оценка на терапията с Enbrel при пациенти с множествена склероза, клинични проучвания с други TNF антагонисти при пациенти с множествена склероза показват увеличение на активността на заболяването. Препоръчва се внимателно обмисляне на съотношението риск-полза, включително неврологична оценка, когато се предписва Enbrel на пациенти с предшестващо или начално демиелинизиращо заболяване или на пациенти с повишен риск от развитие на демиелинизиращо заболяване.
В 2-годишно контролирано клинично проучване при популация пациенти с ревматоиден артрит, комбинацията от Enbrel и метотрексат не е довела до неочаквани констатации за безопасност и профилът на безопасност на Enbrel в комбинация с метотрексат е подобен на профилите на Enbrel и метотрексат, наблюдавани в отделни проучвания. В момента се провеждат дългосрочни проучвания за определяне на безопасността на тази комбинация. Не е установена дългосрочната безопасност на Enbrel в комбинация с други антиревматични лекарства, модифициращи заболяването (DMARDs).
Употребата на Enbrel в комбинация с други системни или фототерапевтични лечения за псориазис не е проучена.
Бъбречно и чернодробно увреждане
Въз основа на фармакокинетичните данни (вж. Точка 5.2) не се налага корекция на дозата при пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане; клиничният опит при такива пациенти е ограничен.
Застойна сърдечна недостатъчност
Лекарите трябва да внимават, когато използват Enbrel при пациенти със застойна сърдечна недостатъчност (ИБС). Има постмаркетингови данни за влошаване на CMS при пациенти, приемащи Enbrel, със или без идентифицируеми тригери. Съобщавани са и редки случаи (10% от телесната повърхност на възраст ³ 18 години. 112 пациенти са рандомизирани да получават 25 mg Enbrel (n = 75) или плацебо (n = 55) два пъти седмично в продължение на 24 седмици.
Проучване 2 оценява 652 пациенти с хроничен плакатен псориазис и има същите критерии за включване като проучване 1 плюс индекс на псориатична зона и тежест (PASI) при скрининг от поне 10.
Enbrel се дава в доза от 25 mg веднъж седмично, 25 mg два пъти седмично или 50 mg два пъти седмично в продължение на 6 месеца. През първите 12 седмици от периода на двойно сляпо лечение пациентите са получавали плацебо или една от трите изброени дози Enbrel. След 12 седмично лечение пациентите от групата на плацебо започнаха сляпо лечение с Enbrel (25 mg два пъти седмично); пациентите в групите с активно лечение продължават до 24 седмица в дозата, до която първоначално са били рандомизирани.
Проучване 3 оценява 583 пациенти и има същите критерии за включване като проучване 2. Пациентите в това проучване са получавали 25 mg или 50 mg Enbrel или плацебо два пъти седмично в продължение на 12 седмици, а след това всички пациенти с Enbrel са получавали 25 mg два пъти седмично на открито фаза през още 24 седмици.
Проучване 4 оценява 142 пациенти и има сходни критерии за влизане като проучвания 2 и 3. В това проучване пациентите получават доза от 50 mg Enbrel или плацебо веднъж седмично в продължение на 12 седмици, а след това всички пациенти получават Enbrel 50 mg на открито фаза веднъж седмично за още 12 седмици.
В проучване 1 групата Enbrel е имала значително по-висок дял от пациентите с PASI 75 отговор на 12-та седмица (30%) в сравнение с плацебо групата (2%) (p Условия за контакт Помощ Обратна връзка Поверителност Бисквитки