Въпреки че италианската филмова актриса София Лорен винаги е омагьосвала публиката със своя чар, тя несъмнено е един от най-изявените таланти в италианското кино.
Тя блестеше в добре познати комедии като „Вчера днес и утре“ или „Брак на италиански“, където не по-малко известният й Марчело Мастрояни беше неин актьорски партньор, но също така и в драми като военния филм „Върчарка“. Италианската звезда ще доживее до 85 години в петък, 20 септември.
София Лорен, с истинско име София Сциколон, е родена на 20 септември 1934 г. в Рим като незаконно дете в бедно риболовно семейство. Стройното момиче с прякор Шпарадло прекара детството и юношеството си в град Поцуоли, където също преживя суровите моменти, свързани с войната, когато жителите трябваше да се скрият в железопътен тунел преди бомбардировката.
От ранна възраст тя ходи на кино за известни американски филми и копнее за филмова кариера. Майка й, която самата имаше актьорски амбиции, я подкрепяше и се опитваше да й намери място във филма. Тя също участва в нея в конкурси за красота. В първата, в Неапол, София участва като 14-годишна, втората, две години по-късно, стана фатална за нея. В журито беше по-късният й съпруг, 22-годишният филмов продуцент Карло Понти. Той забеляза младо талантливо момиче и се опита да му предаде първите филмови задачи.
От многото неясни образи и роли, в които начинаещата актриса започва да се появява през 1950 г., заслужава да се спомене историческият филм Quo vadis (1951). Тя обаче привлича вниманието само във филмовата версия на известната опера „Аида“ през 1953 г. През този период актрисата сменя първото си име на София по линия на Понти.
Във филма L'Oro di Napoli (неаполитанско злато, 1954 г.) известният италиански режисьор Виторио де Сика за първи път си сътрудничи със София Лорен. Той посъветва млада филмова звезда да не ходи на уроци по актьорско майсторство и създаде още четиринадесет забележителни филма с нея.
През 1957 г. Лорен, заедно с Кари Грант и Франк Синатра, заснема първия си американски филм „Гордостта и страстта“ (1957). Тогава 30-годишният Кари Грант помоли актрисата за ръка. Единственият мъж в живота й обаче беше Карло Понти, който потърси развод от бившата си съпруга. Той се развежда в Мексико и отдалечено се жени за София Лорен, но в консервативна Италия властите не искат да признаят брака. Партньорите дори са живели известно време извън родината си.
Междувременно София Лорен е направила други чуждестранни филмови хитове като Houseboat (1958) и The Black Orchid (1958). Изключителните актьорски умения на италианската фатална жена, в които се смесиха драматичен талант и хумор, отново бяха използвани от режисьора Виторио Де Сика, когато през 1960 г. той хвърли Лорен в нейната житейска роля във военната драма La Ciociara (Vrchárka), базирана на Алберт Най-известният роман на Моравия.
София Лорен печели Оскар за най-добра актриса в главна роля през 1962 г. за изключителното си представяне на младата вдовица на Цезира.От страх от неуспех тя дори не присъства на церемонията по връчването на наградите Оскар. Нейният бивш действащ партньор и неуспешен кандидат за ръката, Кари Грант, обяви успеха си по телефона. В допълнение към своя „Оскар“, тя е обявена за най-добра неанглийска актриса с главна роля с наградата BAFTA (1962) и също така печели Златен глобус.
60-те и 70-те бяха време на най-голяма слава за италианското филмово чудо. Снимала е европейски и американски филми, в които е блестяла заедно с най-честия си партньор в киното Марчело Мастрояни. Комедии като Boccaccio '70 (1962), Ieri, oggi, domani (Yesterday, Today and Tomorrow, 1963), Matrimonio all'italiana (Italian Marriage, 1964) и La Moglie del prete (Priest's Wife, 1971) стават хитове на публиката.
Успешните филми на неустоимия италианец включват още графиня от Хонконг (1967), драмата Una Giornata particolare (Специален ден, 1977) и лудата комедия на Робърт Олтман Pret-a-Porter (1994). Най-новите филми на актьорската легенда са мюзикълът Nine (2009) и телевизионният филм La mia casa e piena di specchi (Къщата ми е пълна с огледала, 2010), досега тя е играла за последно във филма La voce humana ( Човешки глас, 2014).
Историята на брака на София Лорен и Карл Понти стига до щастлив край едва през 1966 г., когато стават френски граждани и се женят в тази страна. По-късно им се раждат синове Карло и Едуард. Съюзът продължи до 2007 г., когато Карло Понти почина.
През 1991 г. София Лорен е удостоена с Почетен Оскар за постижения в световното кино. Три години по-късно тя е наградена със Златна мечка за цялостно постижение на Международния филмов фестивал в Берлин, Германия (1994). Освен това от 1992 г. тя е била специален посланик на Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. Днес актрисата живее в Калифорния.