може ли служител валидно да откаже храна от работодателя? нямате никой модел, както трябва да се направи

Нямам предвид храненето като част от пътните надбавки.

Наясно съм, че служителят не може да се откаже от правата си, произтичащи от ZP, вж. ZP § 17 ал. 1:

(1) Правен акт, с който служителят предварително се отказва от правата си, е невалиден.

Въпросът е, че той отказва да приема ваучери за храна и иска финансова вноска за хранене. Той обаче не отговаря на условията, посочени в § 152 ал. 6 ZP.

Според моя минимум, работодателят е изпълнил задължението по § 152 ал. 1 и 2. ZP.
Не можем обаче да принудим служителя да поеме ваучерите за храна

може

Не, актът, с който той би се отказал от правата си, е невалиден.

§ 17 ЗП
Недействителност на нормативен акт

(1) Правен акт, с който служителят предварително се отказва от правата си, е невалиден.

И това пита адвокат?

Ако имате предвид яденето в командировка, тогава той не може, това е последното му твърдение, че не може да се откаже.

Ако имате предвид кетъринг, осигурен на работното място от работодателя, тогава те не трябва да ядат, дори не трябва да казват на никого.

Какво имате предвид под „валидно отказване на борда“? Каква диета?

Имате предвид борда като част от пътните надбавки?

Или осигурено хранене? Служителят не може да се откаже от правата си, произтичащи от ZP, вж. ZP § 17 ал. 1:

(1) Правен акт, с който служителят предварително се отказва от правата си, е невалиден.

Ако той не иска да ходи на обеди, предоставени от работодателя му, тогава не ходете. Ще бъде гладен. Или си купете нещо сами.

Опитайте се да изясните въпроса, не е възможно да разберете за какво говорите от тази задача.

Нямам предвид храненето като част от пътните надбавки.

Наясно съм, че служителят не може да се откаже от правата си, произтичащи от ZP, вж. ZP § 17 ал. 1:

(1) Правен акт, с който служителят предварително се отказва от правата си, е невалиден.

Въпросът е, че той отказва да приема ваучери за храна и иска финансова вноска за хранене. Той обаче не отговаря на условията, посочени в § 152 ал. 6 ZP.

Според моя минимум, работодателят е изпълнил задължението по § 152 ал. 1 и 2. ZP.
Не можем обаче да принудим служителя да поеме ваучерите за храна