Ако Луната е по-близо до Земята в своята орбита, тогава нейният диск е по-голям от слънчевия. По време на затъмнение Луната ще покрие цялото Слънце и ще настъпи пълно затъмнение. Ако обаче Луната е по-далеч от Земята в своята орбита в момента на затъмнението, тогава дискът е по-малък от слънчевия и около тъмната Луна остава светещ пръстен. Тогава настъпва пръстеновидно затъмнение, което всъщност е специален случай на частично затъмнение. Третата възможност е, когато Луната просто премине през диска на Слънцето, като не го покрива напълно. Това е частично слънчево затъмнение.
Частично затъмнение винаги се случва дори по време на пълно затъмнение. Отначало слънцето е покрито само частично, а след това напълно. Също така е след откриването му, когато се вижда само част от него. Слънчеви затъмнения могат да се наблюдават всяка година (обикновено 2, понякога 3, 4 затъмнения годишно), но винаги от различно място на Земята. Всяко затъмнение обаче може да е различно. Познаваме 3 вида слънчеви затъмнения - пълно, пръстеновидно и частично. Зависи от положението на Луната в пространството, което ни се „прожектира“ на видим фон - небето. Така просто казано, зависи до каква позиция на небето стигат Слънцето и Луната и все още от разстоянието на Луната от Земята.
Тъй като орбитата на Луната не е точно кръгла, но елипсовидна, тя може да бъде по-близо до Земята веднъж, а след това и по-далеч. Следователно ъгловият му диаметър се променя и следователно веднъж е малко по-голям и веднъж по-малък. Тези разлики в размера са много малки и незабележими с просто око. При явления като слънчеви затъмнения обаче това вече може да се забележи. Последното пълно затъмнение беше на 11 август 1999 г.