КЛИНИКА И РЕХАБИЛИТАЦИЯ
ОРТОПЕДИЧНА АМБУЛАНЦИЯ
РЕХАБИЛИТАЦИОННА АМБУЛАНЦИЯ

Следоперативна рехабилитация

15 февруари 2019 г./Друго

рехабилитация

Хирургията е много инвазивна процедура за човешкото тяло. Човешкото тяло обикновено реагира защитно на такава намеса. Това се проявява с повишена температура (или на мястото на процедурата, или като цяло), подуване, възпаление, мястото на операцията или ставата може да е топло до горещо. Тази реакция е физиологична, т.е. „нормална“ и различна за всеки човек. В първите моменти след операцията трябва да се дават противовъзпалителни лекарства и прилагането на пакети с лед на топло място.

В случай на операция на стави или крайници може да се постави превръзка за намаляване и предотвратяване на подуване. Правилното позициониране на пациента или неговия крайник също е подходящо. Подутият крайник трябва да бъде облицован, за да се улесни изтичането на подуване към сърцето и лимфните възли. В този случай гравитацията играе срещу нас и отокът тече в посока на гравитацията към крайните части на крайниците. Именно с правилното поставяне на крайника (позиционирането) можем да се справим с това усложнение.

След операцията пациентът е болен и в повечето случаи се опитва да не се движи. Мускулната неактивност сама по себе си също допринася за подуване на крайниците. Това е така, защото мускулите действат като помпа, която помага да се изтласка натрупаната лимфа (подуване) централно към възлите. Поради това е важно поне от крайния момент да се придвижат поне крайните части на крайниците, доколкото е възможно. Например, приклекване и избърсване на пръстите на ръцете и краката, обикаляне на глезените, китките в зависимост от това коя част е оперирана и какво позволява ситуацията.

Ако човек спре да движи част от тялото или спре да се движи напълно, мускулите отслабват и лигаментните структури и сухожилия се съкращават. Дълготрайното бездействие може да доведе до изтъняване на костите и до т.нар синдром на замразена става или артрофиброза. Това важи за пациенти, които са били неподвижни, въпреки че вече не е трябвало да бъдат. Те са склонни да спасяват ставите си след операцията и не са спазвали препоръчания режим. Понякога обаче е необходимо продължително обездвижване (обездвижване на ставите). В такива случаи ние възстановяваме резултата от дългосрочно бездействие на ставите, а не резултат от нараняване или операция. Също така можем да се справим с такова следствие с пациентския подход на пациента и физиотерапевта, но е по-добре да го предотвратим, ако е възможно.

Както всички знаем, хирургичните процедури не трябва да бъдат само в областта на ставите. Коремните операции също са тежест за опорно-двигателния апарат. Човек има болки в корема и коремните мускули, когато се страхува да се смее или кашля. Тогава всяка дейност на коремните мускули идва при пациента невъзможно. Стереотипът на дишането също се променя и много често преминава в гърдите вместо в диафрагмалното дишане (т.нар. Корем). В началото на рехабилитацията е препоръчително да инструктирате пациента как да диша и да започне с леки упражнения за крайници. Коремните мускули ще се включат бавно автоматично дори при упражняване на крайниците. Целенасочените упражнения за коремни мускули трябва да започват, когато следоперативните последващи прегледи са в ред и лечението е без усложнения.

Важно е да започнете да правите упражнения в леглото на втория следоперативен ден и да се опитате поне да разтегнете мускулите без движение. Ние наричаме това изометрични упражнения. Хирургът трябва да определи какво можем да си позволим с пациента, а физиотерапевтът трябва да наблюдава рехабилитацията и да поддържа пациента във форма. Мускулите отслабват много бързо и е препоръчително да се предотврати това. Мускулната слабост и съкращаването на сухожилията в тялото причиняват асиметрия и могат да причинят други усложнения в опорно-двигателния апарат под формата на болка или дискомфорт, дори на места далеч от мястото, където е извършена операцията.

Здравословната и подходяща активност на пациента също осигурява усещане за здраве и вътрешно благополучие. Пациентът трябва да може да се справя с повечето дейности за самообслужване, да бъде без болка и да има желание да се движи.

Целта на рехабилитацията е да върне опорно-двигателния апарат в състоянието, което е имало преди операцията, или дори в по-добро състояние. Диапазонът на подвижност в ставите трябва да бъде еднакъв както в здравата, така и в оперираната част на тялото, а мускулната сила трябва да бъде същата като преди операцията. Това, разбира се, е идеален модел за рехабилитация. За съжаление не винаги е възможно да се постигне този идеал. В случай на сериозни наранявания или заболявания, когато не е възможно да се достигне първоначалното състояние на опорно-двигателния апарат, ние се опитваме да подобрим функционалността възможно най-добре. Много е важно да се погрижим за белега, който не трябва да забравяме.

Отделна категория следоперативна рехабилитация е при пациенти след ставна подмяна (тотална ставна ендопротеза) и при пациенти след ампутации на части от крайниците или крайниците.