Дали се завърна в Париж с много от творбите си и подготвя поредната изложба. Той иска да се присъедини към сюрреалистите.
Дали промени образа на Ангела Господен (Милет) в изключително еротичен образ. По-късно той създава историята за кръвосмешението от легендата за Вилхелм Тел и я интерпретира в картините Вилхелм Тел (1930), Мистерията на Вилхелм Тел и Старите години на Вилхелм Тел (1931).
Дали е привлечен от Вермеер ван Делфт от детството. Веднъж беше помолен да направи копие на една от картините му. Двадесет години по-късно той предприема действия и прави копие на тази картина. Темата на тази картина се появява и в картината „Счупената глава“ от Рафаел. Влиянието на Веермер може да се прочете и в други картини като: Пейзажи с мистериозни елементи, Духът на Вермеер ван Делфт, подходящ за маса и други.
Храната винаги е била една от неговите мании. Частите му често се появяват в описанията на произведения на Дали. Той е показан и на платното на картините му като: Визия на лице и купа с плодове на плажа или Отбиване от мебели.

биография

Той също беше очарован от скрити картини в една картина. Тя се проявява в произведенията: Безкрайна мистерия, Старост, Зрелост, Детство или във файла Видима жена.
Дали рисува и двойни картини като Испания или метаморфозата на Нарцис.
От следващата му изложба картините му не се продават толкова добре, колкото преди. Той отдава това на „масонството на модерното изкуство“.
През 1939 г. той има световна изложба в Ню Йорк. Тук Дали представи своя образ на мечтата на Венера. Заради него той събра на изложбата петнадесет живи русалки.
Около 1934 г. той се интересува от т.нар „Текущи“ знаци. Те бяха вдъхновени от светлинните ефекти на слънчевата светлина на плажа в Росас, само на няколко мили от Фигерас. В творбите има и подчертан подход към естетическите ценности: Параноично - астрално зрение (1934), Видина на плажа в Росас, обед (1954) и др.
В политическия климат по това време сюрреализмът започва да възприема положително гледната точка на капитализма, който влиза в конфронтация с Дали, чиито симпатии водят до аристокрация, монархия и католицизъм.