Западен Рейкявик, 1950-те. Хелга и Сигвалди очакват бебе, момиче. Омагьосана от книгата Свободни хора (Sjálfstætt follk, 1934-35) от Halldór Laxness, който ги доведе до сълзи и двамата решават да кръстят дъщеря си на един от героите на романа.

Историята Асте

Името Asta произлиза от думата ást, което в Исландия означава любов. Затова те го избраха не само защото им напомняше за силата на една важна работа, но и защото животът на Аста се породи от любовта и те вярваха, че тя ще бъде заобиколена от любов до края на живота си.

Името на момичето обаче не донесе съдбата, за която влюбената двойка мечтаеше за него. Хелга беше победена от монотонността на домашния живот, което я накара да напусне семейството си един ден. След разпадането на брака Сигвалди се опитва да реорганизира живота си и Аста постъпва в приемна грижа.

Историята на Асте (Saga Ástu, 2017) ни е разказан от исландски писател Йон Калман Стефансон. Е, както обикновено, човешкият живот не е линеен. Ние се движим между спомени, мечти, настояще и планове за бъдещето. Не е естествено да разказваме плавна история на мъжа от люлката до гроба, въпреки че може да ни изглежда логично правилна.

Когато опознаем някого, не знаем всичко за него. Не започваме да го разпитваме за детството и целия му предишен живот в хронологичен ред. Пред нас има човек, за когото не знаем нищо. Постепенно създаваме карта на живота му, попълваме празните места. И точно така опознаваме Аста.

Съдбите ни обаче са твърде преплетени с други хора. Всеки носи част от нечия житейска история. Би било невъзможно да се съсредоточим само върху един човек и да пропуснем историите на други хора.

Така че Стефансон пише не само за Аста, но и за родителите на Аста. Описва началото на връзката им, но също така и бъдещия им живот и спомени. Следваме Сигвалди, която се премести в Норвегия, и Хелга, която се дави в проблемите си.

Четем писмата, които Аста пише на стари години. Веднага се потапяме в миналото, в юношеството. Опознаваме детегледачката на Аста, междувременно се озоваваме във ферма в Западните фиорди, но също така и във Виена, където Аста учи. И, разбира се, във всяка нишка на историята има скрита любов.

Преплитането на минало и настояще, сложна композиция с няколко истории паралелно, е част от стила на Стефансон. Писателят скицира историята и кара читателя да чака няколко страници, преди да му каже.

Следователно четенето на книгите на Стефансон не е лесно. Изисква много внимание, интерес и внимание към детайла от нас. Малко невнимание може да ни каже да обясним важна сюжетна линия. По този начин читателят трябва да се научи отново да използва умения, които бавно забравя в дигиталния свят: концентрация и търпение.

За да бъде нещата по-лоши, самият автор влиза в плетката от герои и времена в ролята на познатия на Аста. Той е разказвач, помага ни да се ориентираме в историята, попълва части от мозайката, но в същото време използва това пространство, за да отвори социално-политическите теми, които го притесняват.

Той вкара в романа предупреждение за климатичните промени, критика на американския президент или иронични намеци за разрастващ се туризъм, когато като писател му бяха предложени жилища на достъпни цени, при условие че туристите идват в дома му, за да гледат литература в Исландия.


Исландски писател Йон Калман Стефансон

Въпреки че последният роман на Стефансон е по-политически, той запазва типичната си поетика и атмосфера. Историята на Асте е напоена с Исландия, нейните специфики. Нямаме проблем да си представим, че стоим на брега на фиорда в западната част на острова, почти когато усещаме студения вятър по лицата си.

Въпреки културната и географска специфика на острова, писанията на Стефансон са универсални. Големите му теми са любовта, живота и неговото значение.

Стефансон не се нуждае от сложни сюжети или изключителни герои. Той може да вкара магическата поезия на север дори в най-простите ситуации. Той разбира своите герои и има контрол над цялата разклонена история, в която прескача от персонаж на персонаж, от минало към настояще, от суровата исландска природа към града. Съзерцаването на живота, човечеството, описанията на селския живот в западната част на страната се редуват с препратки към музика и литература.

Романът гласи гладко, лирични мисли и красив език галят душите ни. За това е отговорен и преводът на Зузана Станковицова, която в момента е единственият словашки преводач от исландски. Преживяването на прочетения текст се допълва от минималистични илюстрации на Мария Ройко. Графична обработка Историята на Асте Според самия писател издателство „Артфорум“ е едно от най-красивите от всички издания на книгите му.

Историята на Асте е дванадесетият роман на Стефансон. Авторът първо пише поезия. Дебютира през 1988 г. със стихосбирка С огнестрелно оръжие минава за вечността (Með byssuleyfi á eilífðina), но от 1996 г. той пише проза. Неговите книги са номинирани за международната награда „Man Booker“ или за литературната награда на Северния съвет. За работата си получава престижната награда „П. О. Енкиста“ и исландската литературна награда.

Тази година исландският президент го награди с орден „Рицарски сокол“ за безценния му принос в исландската литература.