Според статистиката най-честите наранявания при най-малките деца, т.е. бебета, прохождащи деца и деца в предучилищна възраст, са наранявания на главата и черепа във връзка с падане.
Според механизма на нараняване преобладават 2 вида наранявания:
1. нараняване, причинено от директен удар, често включващо нараняване на меките тъкани на главата и фрактура на черепа с последващо смачкване на мозъчната тъкан. Самото нараняване на меките тъкани не е опасно, фрактура на черепа с възможно натискане на костен фрагмент в мозъка вече е сериозно нараняване, което изисква спешна неврохирургия.
2. Нараняване от ускорение, забавяне и въртене възниква при резки движения на главата чрез увреждане на мозъка от мозъчната му обвивка. Клинично може да се прояви като сътресение, при което има преходна загуба на съзнание. Увреждането не е трайно, обикновено настъпва пълно възстановяване на всички мозъчни функции. Нарушеното съзнание може да продължи от няколко секунди до няколко часа, като амнезия (загуба на памет) е налице малко преди или след нараняването. В случай на дълготрайно разстройство на съзнанието (повече от 60 минути), говорим за тежка степен на мозъчно сътресение, когато вече трябва да обмислим възможното смачкване на мозъчната тъкан. Придружаващите симптоми на мозъчно сътресение могат да включват гадене, повръщане, главоболие, световъртеж.
Всяко увреждане на съзнанието в случай на нараняване на главата (дори краткосрочно) трябва да бъде внимателно изследвано от лекар, за да се изключат по-сериозни мозъчни увреждания. Те включват кървене (в мозъчната тъкан, между черепните обвивки и между черепа и твърдата мозъчна обвивка) и подуване на мозъка. Те се проявяват чрез загуба на съзнание във времевия интервал от нараняването или от различни неврологични нарушения. Усложненията на нараняванията на главата включват и инфекции, чийто вход често са фрактури на основата на черепа, проявяващи се чрез изтичане на кръв или цереброспинална течност от ухото или носа. Късните усложнения включват развитие на вторична епилепсия поради образуване на белези на увредена мозъчна тъкан и развитие на хроничен субдурален хематом (кръвен съсирек между мозъчните обвивки).
Първата помощ зависи от цялостното състояние на пострадалия.
В случай на наранявания на повърхностни структури спираме кървенето, като прилагаме покривна превръзка, ако е възможно при асептични условия. В случай на по-дълбоко нараняване е необходима операция.
При нарушено съзнание осигуряваме свобода на дихателните пътища (чрез издърпване и фиксиране на езика, долната челюст), осигуряваме обездвижване и правилното положение на пациента - т.нар. възстановяване, за да избегнем евентуална аспирация по време на повръщане, ако е необходимо, ще започнем кардиопулмонална реанимация/изкуствено дишане и масаж на сърцето/и бързо ще организираме транспортирането на пациента до болницата.
От гледна точка на превенцията, нараняванията на малки деца често се случват в присъствието на възрастни, така че можем да кажем, че те са резултат от тяхното невнимание. Следователно най-важната стъпка е пасивната защита на детето, състояща се в създаването на безопасен дом. Често има падания от леглото, от стълбите на столове, колички, което води до осигуряване на тяхната стабилност, защитни парапети, повишено внимание на възрастните. Осигуряваме остри ъгли на мебелите със защитни капаци, които намаляват риска от нараняване и премахваме рискови предмети от обкръжението на детето. Когато караме велосипед, обезопасяваме детето със защитна каска, докато караме кола, използваме предпазни колани и детски столчета за кола. С правилната превенция можем да избегнем едно от най-сериозните наранявания в детството - нараняване на главата.