Книга петък Дъщерята на Олаф написа история за розите от мъжки пол. Автентичната исландска култура отново потвърди високото си качество.

сега

20. март 2014 в 18:16 Даниел Хевие

Резервирайте петък

Дъщерята на Олаф написа история за розите в мъжкия пол. Автентичната исландска култура отново потвърди високото си качество.

Упоритата исландска култура е толкова автентична, че прилагателното „исландски“ се е превърнало в синоним на качество. Потвърждение на това твърдение е и романът Audur от Ива Ólafsdóttirova Ratolesť (Slovart). Той смесва същественост, известна наивност, настроение, минимализъм, скандинавско чувство за мистерия, хумор, абсурд, непознаване на модните тенденции.

Сюжетът на тази книга от две страници е прост: едва пораснало момче Лоби, понякога Даби или Ади (Arnljótur Thórir), което случайно стана баща, отива в чужда страна, за да обнови градина с 200 вида рози в скрит манастир . Той носи със себе си 201-тата осем-листна роза, която има стъбло без бодли. Той оставя стария си баща, който „дори не би отишъл в гаража без вратовръзка“, вкъщи и умствено изостаналия си брат. Той се сбогува с Исландия без угризения: „Тази държава несъмнено е удивително красива, но все пак се откроява най-добре на пощенските марки“.

Първите 80 страници са за неговото инициационно пътешествие там, където той среща нови хора и стари спомени. Той общува отдалеч с баща си („преди да дойде пролетта, той ще оцелее в страната със сто и двадесет вълни натиск отдолу и баща му вероятно ще ми разкаже за всички“), докато не се озове на финала.

Читателят, който очаква мистериозната история на мистериозния манастир на края на света, ще бъде разочарован. Авторът посвети на тази възможност само двадесет страници и ни предложи по-странно вещество - зад „момчето от розите“, както го наричат ​​местните, идва майката на дъщеря му с детето. И накрая ги оставя (временно? Завинаги?), Оставяйки своя „клон“ на раменете на мъжа.

Вече прочетохме и двата мотива - Умберто Еко се занимава с манастирите, а Корман изобрази майката, която оставя детето в бестселъра Крамер срещу Крамер. Олафсдотир презира първокласния си успех. Повече от впечатляваща природа, тя се интересува от нежната мелодия на взаимоотношенията между близки хора, които са непознати или между непознати, които са близо до тях.
Бракът им се коментира от местен монах по следния начин: „Първо ти се роди дете, а сега се опознаваш.“ А главният герой изразява страх от съжителство с думите:

В края на краищата този роман е и за вълшебния свят на растенията, и за общуването между непознати, както и за телесността и мистериите, и за Бог и човечеството, както и за любовта и страха от него, както и за смъртта и остаряването, мечти и истории. Невероятна проза, защото екстатичните ритми вибрират под незабележима повърхност. Наистина като в песните на дъщерята на Гудмунд, т.е. Бьорк, да се върне в Исландия.

Радващо е, че имаме превод от първа ръка, директно от исландски, от Зузана Станковицова. И това е наистина страхотно представяне за превод и редакция.