създаде

9.4. 2013 г. 14:30 Речта на Тачър от януари 1979 г. й носи прякора Желязната лейди в руската преса

Маргарет Тачър имаше стотици речи в политическата си кариера. Една от запомнящите се е речта в град Кенсингтън на 19 януари 1976 г., когато като водеща фигура на тогавашната опозиционна Консервативна партия, тя не оставя суха нишка върху управляващата Лейбъристка партия или политиката на Съветския съюз . Пет дни след речта на М. Тачър, руският вестник „Червена звезда“ за първи път е обявен за Желязната лейди. Прочетете превод на реч, която улавя не само реториката на Тачър, но и атмосферата на времето.

Великобритания се събуди

Първата задача на всяко правителство е да защити хората си от външни атаки. Той трябва да гарантира оцеляването на нашия начин на живот. Сега трябва да се запитаме дали настоящото правителство изпълнява това задължение.

Той анализира нашата защита в момент, когато стратегическата заплаха за Великобритания и нейните съюзници от разрастващата се сила е по-сериозна от всякога след края на последната война. Войниците постоянно ни напомнят, че стратегическият баланс се променя срещу НАТО и Запада.

Но социалистите никога не слушат.

Те като че ли не осъзнават, че подводниците и ракетите, построени от руснаците, може да са предназначени да бъдат използвани срещу нас.

Може би някои хора от Лейбъристката партия смятат, че сме на същата страна като руснаците! Но да видим какво правят руснаците.

Страната се управлява от диктатура на търпеливи, предпазливи и решителни мъже, които бързо я превръщат в най-голямата морска и военна сила в света.

Те не го правят само за самозащита. Огромна, предимно вътрешна страна като Русия не е необходимо да изгражда най-силния флот в света, само за да защити своите граници.

Не. Руснаците са решени да управляват света и бързо набират средства, за да се превърнат в най-силната имперска държава, която светът някога е виждал.

Мъжете в съветското Политбюро не трябва да се притесняват от прищявките на общественото мнение. Първоначално те се интересуват от оръжия и едва след това от хляб, докато ние предпочитаме всичко възможно и невъзможно пред оръжията.

Те знаят, че са суперсила само в един смисъл на думата - военна. Те се провалиха както в човешки, така и в икономически мащаб.

Но нека не грешим. Руснаците изчислиха, че военната сила ще компенсира повече от тяхната икономическа и социална слабост. Те са решени да го използват, за да получат това, което искат от нас.

Миналата година, в навечерието на Хелзинкската конференция, изтъкнах, че Съветският съюз харчи 20% повече за военни изследвания и разработки всяка година, отколкото САЩ. Той ще даде 25 процента повече за оръжия и оборудване. 60 процента повече за стратегическите ядрени сили.

През последното десетилетие Русия е похарчила 50 процента повече за корабостроенето, отколкото САЩ. Някои военни експерти смятат, че Съветският съюз вече е надминал САЩ по стратегическа сила.

Но най-голямата непосредствена заплаха за НАТО е балансът на конвенционалните сили.

В четвъртък отивам да посетя нашите войници в Германия. Отивам там в момент, когато силите на Варшавския договор - тоест Русия и нейните съюзници - в Централна Европа надхвърлят силите на НАТО със 150 000 души, почти 10 000 танкове и 2600 самолета. Не можем да оставим тази пукнатина да расте.

Още по-големи пукнатини са се отворили другаде - особено в неспокойния регион на Южна Европа и Средиземно море.

Издигането на Русия като глобална морска сила заплашва нашите петролни платформи и нашите икономически интереси в морето.

През последните десет години руснаците са утроили силата на своите атомни подводници. Сега те строят по една атомна подводница на месец.

Те търсят места за нови бази по целия свят, ние оставяме малкото си останали бази.

Те се преместиха в Индийския океан. Те представляват нарастваща заплаха за нашите северни води, както и за ключовите морски пътища на Япония.

Съветският флот не е изграден върху самозащита. Ние дори не трябва да си представяме неограничена ядрена война, дори конвенционална война, за да видим нейната политическа употреба.

Бих първият, който приветства всички доказателства, че руснаците са готови да започнат да намаляват напрежението. Опасявам се обаче, че доказателствата показват обратната тенденция.

Преди Хелзинки предупредих за опасностите, които произтичат от вярата във фалшива почивка. По това време някои хора бяха скептични. Но сега виждаме, че моите предупреждения бяха напълно оправдани.

Руснаците намалиха отбранителната си програма след отмъщение?

Той ги обезкуражи от тиха намеса в Ангола?

Това доведе до подобряване на условията на гражданите на Съветския съюз или на подчинените в Източна Европа?

В Хелзинки ние се застъпихме за статуквото в Източна Европа. Надявахме се, че в замяна ще получим по-свободно движение на хора и идеи през желязната завеса. Все още не сме получили нищо съществено.

Ние сме ангажирани, както винаги, да пазим мира. Приветстваме всяка инициатива от страна на Съветския съюз, която ще допринесе за постигането на тази цел.

Но трябва да се вслушаме и в предупрежденията на хора като Александър Солженицин, които ни казват, че се борим в Третата световна война от 1945 г. и губим позиции за дълго време.

Когато разглеждаме битките през последната година, списъка на страните, загубили свободата си или застрашени от съветската експанзия, можем да отречем, че Солженицин е бил прав?

Видяхме Виетнам и Индокитай, обхванати от комунистическа агресия. Виждали сме как комунистите открито се опитват да завземат властта в Португалия, най-старият ни съюзник. Това са признаци, че много битки от Третата световна война вече се водят в западните страни.

И сега Съветският съюз и неговите съюзници изливат пари, оръжия и войници в Ангола в опит да ги въвлекат в комунистическия блок.

Трябва да помним, че правилата на феърплей не важат в това състезание и руснаците играят за победа. Те имат едно голямо предимство пред нас - битките се водят на наша територия, а не на тях.

По-малко от седмица след Хелзинкската конференция, г-н Зародов, водещ съветски идеолог, призова във всекидневника „Правда“ на комунистическата партия на Запад да забрави компромисните споразумения със социалдемократите и да започне офанзива, за да започне революция в пролетариата.

По-късно г-н Брежнев лично препоръча статията.


"Ние не призоваваме за връщане на носталгичната илюзия за ролята на Великобритания в миналото. Ние казваме - Великобритания има роля сега и ще има роля в бъдеще."

Ако това е линията, която съветското ръководство иска да следва на конгреса на партията следващия месец, тогава трябва да се вслушаме в предупреждението им. Засяга ни неразривно.

Във Великобритания не можем да избегнем света.

Ако не можем да разберем защо Русия бързо се превръща в най-голямата морска и военна сила, която светът е виждал, ако не можем да извлечем поука от това, което са се опитали да направят в Португалия и това, което сега се опитват да направят в Ангола, тогава сме обречени - както биха казали - попадат в сметището на историята.

Ние виждаме съюза с Америка и НАТО като гаранция за нашата сигурност. В свят извън Европа Съединените щати остават основната гаранция за свобода.

Но всички знаем как горещият опит на Виетнам промени настроението на обществеността в Америка. Известни са ни и причините, които ограничават действията на американския президент през изборната година.

Днес затова е по-важно от всякога всяка отделна държава в НАТО да допринесе с правилната си работа за защита на свободата.

Със своя опит в световната дипломация и отбрана Великобритания трябва да играе специална роля. В Консервативната партия вярваме, че Великобритания трябва да изиграе своята роля.

Ние не призоваваме за връщане на носталгичната илюзия за ролята на Великобритания в миналото. Говорим - Великобритания има роля сега и ще има роля в бъдеще.

Напредъкът на комунистическата власт заплашва начина ни на живот. Подходът му не е необратим, но сега трябва да предприемем необходимите стъпки. Колкото по-дълго пренебрегваме средствата за нашето оцеляване, толкова по-трудно ще бъде балансирането на състезанието.

С други думи, колкото по-дълго лейбъристите остават в правителството, толкова по-уязвима ще бъде тази държава.

Какво прави правителството с нашата отбрана?

Според последната ревизия правителството планира да намали разходите за отбрана с 4700 милиона паунда през следващите шест години.

Тогава те казаха, че ще спестят още 110 милиона лири

И сега изглежда, че има още съкращения.

Ако бъдат направени допълнителни съкращения, министърът на отбраната трябва да обмисли преименуване на кабинета си в Министерство на несигурността в интерес на точността.

Понастоящем харчим най-малко от основните си съюзници за отбрана на глава от населението. Великобритания харчи 90 лири за отбрана. Западна Германия харчи 130 британски лири, Франция 115. Съединените щати харчат 215. Дори неутралната Швеция харчи 60 глави повече, отколкото ние.

Естествено, ние сме по-бедни от повечето наши съюзници в НАТО. Това е част от катастрофалното наследство на социализма.


"Социалистите изглежда смятат, че защитата е безкрайно орязана. Те са много по-предпазливи при съкращаването на други публични разходи."

Но едно нещо е ясно.

Понастоящем никой, който се интересува от интересите на тази държава, не трябва да говори за съкращения в отбраната. Време е бързо да укрепим защитните си сили.

Това, разбира се, ще ни натовари. Но това е бреме, което трябва да понесем, за да оцелеем.

Ние сме носили факела на свободата в нашата история. Докато обикалям света днес, хората ме питат отново и отново: „Какво се случи с Великобритания?“ Те искат да знаят защо крием главите си в пясъка и защо, въпреки опита си, не искаме да водим.?

Много хора все още не могат да разберат пълната степен на тази заплаха.

Очакваме дългосрочен поглед от нашите правителства.

Така че не обиждам правителството. Тя подробно описа пълната степен на заплахата в миналогодишния доклад. Стигна се обаче до абсурдния извод, че решението е да ограничим нашите отбранителни усилия.

Изглежда, че социалистите смятат защитата за безкрайно ограничена. Те са много по-предпазливи по отношение на съкращаването на други публични разходи.

Те изглежда мислят, че можем да си позволим да влезем в още повече дългове, само за да може правителството да подкрепи компанията, която прави загубата. И че можем да си позволим причудливото разширяване на национализацията и мерки като Закона за земята на Общността.

Очевидно можем да си позволим да отпускаме пари на руснаците на по-ниски лихвени проценти, отколкото плащаме за дълга си.

Според мнението на лейбъристите обаче не можем да си позволим да поддържаме защитата си на достатъчно ниво дори в момент, в който освен ангажиментите на НАТО водим и вътрешна война срещу терористи в Северна Ирландия и ни трябват повече войски за победа.

Дори по-далечните кризи биха могли да ни ударят дълбоко. Ситуацията в Ангола е най-спешна. Подкрепяните от Съветския съюз бунтовници MPLA напредват бързо, въпреки че контролират само една трета от населението и подкрепят още по-малка част от населението.

MPLA се набира все повече, защото съветските сателити им изпращат пари, оръжия и фронтови войници. Все още има шест хиляди войници от Куба.

Ясно е обаче, че приемливо решение на ситуацията в Ангола може да се постигне само ако всички външни сили оттеглят военната си подкрепа.

Може да попитате защо трябва да сме толкова далечни като Ангола?

Има четири важни причини.

Първият е фактът, че Ангола има важна стратегическа позиция. Един от резултатите от победата на просъветската фракция ще бъде почти незабавното създаване на съветски военноморски и авиобази в южната част на Атлантическия океан.

Втората причина е, че съветското присъствие в региона значително ще усложни решаването на проблема в Родезия и намирането на компромис между Южна Африка и Черна Африка.

Третата причина е по-дългосрочна.

Ако руснаците успеят в Ангола, те могат да мислят, че ще могат да повторят подобно парче другаде. Тогава нерешените държави нямаха друг избор, освен да мислят, че НАТО е счупен и че най-добрата политика е да се потърси убежище при руснаците.

Четвърто, това, което руснаците правят в Ангола, противоречи на политиката за облекчаване на напрежението.

Те изглежда вярват, че намесата им е в съответствие със споразумението.

Наскоро се появиха слухове, че комунистическата подкрепа за MPLA е „инвестиция в мир“, което ни дава добра представа какво имат предвид под този термин.

Трябва да дадем ясно на руснаците, че не смятаме за случващо се в Ангола.

Използва се да се казва, че политиката на НАТО в Северна Африка завършва в тропа на рака. Ситуацията в Ангола обаче подчертава факта, че трябва да защитим линиите за доставка на НАТО много по-на юг.

Що се отнася до Консервативната партия, ние вярваме, че нашата външна политика трябва да се основава на разбирателство с традиционния ни съюзник Америка.

Това е част от нашата англосаксонска традиция, а също и част от нашия ангажимент към НАТО и разширява приноса ни към Европейската общност.

Нашето англосаксонско наследство включва страните от старата Британска общност, които политиците в тази страна прекалено често пренебрегват, но все още са в сърцата на британците.

Вярваме, че трябва да изградим традиционните си връзки с Австралия, Нова Зеландия и Канада, но също така и нови връзки в Европа.

Доволен съм, че и австралийците, и новозеландците осъзнаха, че социализмът се е провалил. Надявам се, че хората в тази страна също започват да осъзнават това.

С две лавини от края на миналата година те възстановиха властта на правителствата, отдадени на свободата на избора. Към правителства, които се отказват от държавната намеса и възстановяват мотивацията на хората да работят и да спестяват.

Поздравления за г-н Fraser и г-н Muldoon.

Знам, че нашите страни могат да научат много една от друга.

Събитията в Австралия са част от възприемането на необходимостта от защита на ценностите и традициите, върху които се гради западната цивилизация и нейният просперитет.

Ние стоим в група нации, които вярват в демокрацията и социалната и икономическа свобода.

Великобритания чрез своите говорители трябва да играе ролята на разумен и енергичен защитник на западната концепция за правата и свободите, както направи посланикът на САЩ в ООН г-н Мойнихан в последните си изказвания.

Нашата роля обаче отива по-далеч. В тази страна имаме богат опит и знания за изкуството на дипломацията в най-широкия смисъл на думата.

Трябва да го използваме, за да популяризираме интересите на нашата външна политика в Европа.

Интересите на отделните държави в Европейската общност не са идентични. Трябва да възприемаме различията си като сила, а не като слабост.

Всички стъпки към Европейския съюз трябва да бъдат внимателно обмислени.

Ние сме ангажирани с идеята за преки избори в общността, но времето им трябва да бъде внимателно обмислено.

Появяват се обаче и нови проблеми.

Наред с други неща, възможността комунистите да дойдат на власт в Италия. Това е добра причина да се опитаме да укрепим връзката между политическите партии на Европейския парламент, които отхвърлят социализма.


"Способността ни да играем конструктивна роля в световните дела, разбира се, е свързана с нашата икономическа и военна сила. Социализмът ни отслаби и в двете посоки."

1976 г. е трудна година пред нас. Надявам се, че няма да завърши с по-нататъшния упадък на западната сила, който видяхме през 1975 г.

Ясно е, че вътрешното насилие, особено политическият тероризъм, ще бъде голямо предизвикателство за всички западни общества и може да бъде злоупотребявано от комунистите.

В борбата срещу тероризма трябва да търсим тясно сътрудничество между полицията и силите за сигурност в рамките на Европейската общност и НАТО.

Начинът, по който нашата полиция се справи с последните терористични инциденти, може да бъде чудесен пример за други сили.

Докладът на Консервативната партия е, че Великобритания трябва да играе важна роля на световната сцена, изградена върху забележителните качества на британците. Трудът е пренебрегнал тази роля.

Способността ни да играем конструктивна роля в световните дела, разбира се, е свързана с нашата икономическа и военна сила.

Социализмът ни отслаби и в двете посоки. Това застрашава не само шанса ни да бъдем полезни в света, но и оцеляването на начина ни на живот.

Заплетени в проблемите, които социализмът донесе във Великобритания, понякога има опасност да пренебрегнем голяма промяна в света. И това засенчва проблемите ни, колкото и големи да са.

Трябва обаче да се заемем с тези проблеми и да намерим политическата воля да се изправим срещу тях. Съветската военна сила няма да изчезне само защото ние отказваме да я погледнем.

И ние трябва да приемем, че той ще бъде използван - или като заплаха, или като политически инструмент - ако не успеем да поддържаме необходимите възпиращи фактори.

Ние не си правим илюзии за границите на британското влияние. Често ни казват, че тази държава някога е управлявала една четвърт от света, а днес е само група острови край брега.

Е, ние от Консервативната партия вярваме, че Великобритания все още е голяма.

Упадъкът на нашата относителна мощ в този свят беше отчасти необходим - той беше свързан с възхода на суперсили с техните огромни резерви от хора и ресурси.

Това обаче беше частично предотвратимо - беше свързано с нашия икономически упадък от ускорения социализъм.

Когато се върнем към правителството, трябва да обърнем този спад.

Междувременно жизненоважната роля на Консервативната партия е да разтърси британската общественост и да я събуди от дълъг сън.

Хората вътре и извън правителството ни предписаха успокоителни, казвайки, че няма външна заплаха за Великобритания, че в Москва всичко е розово и че изтребителска ескадра или подразделение на специалните сили е по-малко важно от нов стимул.

Консервативната партия трябва да извика аларма.

Има моменти в историята, когато трябва да се вземат основни решения.

Това е един от онези моменти - моментът, който решава оцеляването или смъртта на нашия вид общество и бъдещето на нашите деца.

Ще гарантираме, че нашите деца могат да се радват, че не се отказват от свободата си.